Определение № 82 от 21.04.2026, Районен съд - Ихтиман

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Ихтиман, 21.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20261840200154 по описа за 2026 година

Производството по делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от Д. Х. Ш. срещу Електронен фиш № 8506236*** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Жалбата е подадена пред Районен съд – Пазарджик, където е било образувано АНД № 318 от 2026 г., но същото е прекратено и материалите по него са изпратени по компетентност на Районен съд – Ихтиман, където е образувано настоящото производство.

Районен съд – Ихтиман, след като се запозна с жалбата и с приложените към административната преписка документи, а така също и с останалите материали по делото, включително писмо с вх. № 21** от **.**.2026 г. и приложения към него, постъпило от Агенция „Пътна инфраструктура“, намира следното:

Посредством оспореният електронен фиш на основание чл. 139, ал. 6, във вр. чл. 179, ал. 3, във вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева, като в електронния фиш изрично е посочено, че може да се заплати компенсаторна такса в размер на 70 лева.

В съпроводителното писмо, с което делото е изпратено първоначално до Районен съд - Пазарджик, е отразено, че се прилага и информация от електронна система за събиране на пътни такси за заплатена компенсаторна такса.

По настоящото дело е постъпило и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх.

№ 21** от **.**.2026 г., в което е посочено, че по настоящия електронен фиш е извършено плащане на компенсаторна такса в размер на 35.79 евро. Към писмото е приложено извлечение от електронна система, от което е видно, че във връзка с документ с номер 8506236*** е извършено плащане в размер на 35.79 евро с вносител Д. Х. Ш. и че датата на плащане е **.**.2026 г. Номерът на процесния електронен фиш е именно 8506236***. От значение е това, че в случая компенсаторната такса е заплатена през месец февруари 2026 г., което предполага, че същата се заплаща в евро, тъй като към този момент това е официалната валута в Република България.

Следва да се отбележи, че в съпроводителното писмо, с което делото материалите по преписката първоначално са били изпратени до Районен съд – Пазарджик е посочено, че е платена компенсаторна такса, а на стр. 21 от АНД № 318 от 2026 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е приложено извлечение /извадка/, в която е отразено, че е заплатена компенсаторна такса от 35.79 евро във връзка с документ № 8506236***, като и тук е 1 отразено, че вносител е Д. Х. Ш. и че датата на плащане е **.**.2026 г. Също така от приложената обратна разписка на лист 12 от от АНД № 318 от 2026 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е видно, че електронният фиш е връчен на **.**.2026 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗП при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност и в този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.

В текста на чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП е регламентирано, че в 14-дневен срок от получаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б лицето може да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата при спазване изискванията на чл. 189е, ал. 3 и 4 или да поиска анулиране на електронния фиш на основание ал. 3 със заявление до председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

От съдържанието на чл. 10, ал. 2 от ЗП и чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП е видно, че при заплащане на компенсаторна такса лицето не трябва да понесе административнонаказателна отговорност, което би следвало да означава, че съответното физическо лице не следва да се третира като такова, спрямо което е налагана админисративно наказание.

В Определение № 1033 от 14.08.2024 г. на АдмС - София област по к. ч. а. н. д. № 846/2024 г. е посочено, че „….. заплащането на компенсаторна такса представлява освобождаване, по силата на закона от административнонаказателна отговорност.

Законодателят е предвидил специална правна уредба, регламентираща освобождаването, при определени условия, от административнонаказателна отговорност, за извършеното нарушение, каквото представлява управление на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В този смисъл налице е нормативна уредба, която предвижда възможност за дееца макар да е извършил административно нарушение, да не бъде наказан, да не му се налага административно наказание и съответно неговото деяние да не бъде считано за административно нарушение. С цел гарантиране правото на защита на нарушителя, на последния е предоставена възможност да прецени дали да се освободи от административнонаказателна отговорност за въпросното административно нарушение, изпълнявайки конкретните, изчерпателно посочени в закона условия …..“ В подобен смисъл са и мотивите към Определение № 260 от 13.03.2023 г. на АдмС - София област по к. ч. а. н. д. № 37/2023 г., Определение № 259 от 13.03.2023 г. на АдмС - София област по к. ч. а. н. д. № 45/2023 г. и Определение № 187 от 23.02.2023 г. на АдмС - София област по к. ч. а. н. д. № 42/2023 г.

Всичко изложено по-горе налага извод, че жалбоподателят се е възползвал от възможността да заплати компенсаторната такса, което означава, че административнонаказателното производство срещу него подлежи на прекратяване, а той не следва да заплаща глоба, наложена като административно наказание, нито следва да се счита извършил процесното нарушение. Посоченото води до заключение, че депозираната жалба се явява без правен интерес, тъй като въпросният фиш подлежи на анулиране на основание чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, във вр. чл. 10, ал. 2 от ЗП. Само за пълнота може да се посочи, че ако все още електронният фиш не е анулиран, въз основа на извършеното плащане заинтересевонато лице може да поиска от административния орган неговото плащане по реда на чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

С оглед на тези съображения жалбата следва да се остави без разглеждане и да бъде върната, а производството по делото подлежи на прекратяване. Допълнителен аргумент за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството е това, че с 2

Разпореждане № 263 от 20.03.2026 г. на жалбоподателя са били дадени указания и за подписване на депозираната от него жалба на ръка или посредством електронен подпис, препис от разпореждането ме у връчен на 30.03.2026 г. /видно от обратната разписка/, като до момента указанията на съда не са изпълнени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 10, ал. 2 от ЗП, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от Д. Х. Ш. срещу Електронен фиш № 8506236*** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, като съдът връща депозираната жалба срещу електронния фиш.

ПРКРАТЯВА производството по настоящото АНД № 154 от 2025 г. по описа на Районен съд - Ихтиман.

Определението на съда подлежи на касационно обжалване в седемдневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София област, чрез Районен съд - Ихтиман.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3