Решение № 149 от 02.07.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 323/2022
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 02.07.2025
- Състав
- Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Мирослав Данаилов Досов, Росица Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.312,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.120в · Кодекс на труда
- чл.120в,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328,ал.1,т.4 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл.8 · Кодекс на труда
- чл.8 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.23, т.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Враца, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:
Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20221400500323 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Д. С. П. от гр.Враца против решение №363/21.06.2022 год. по гр. дело №594/2022 год. по описа на РС-Враца, с което състав на съда е отхвърлил предявените от жалбоподателя против "Булгартрансгаз" EАД - гр. София, ЕИК *** искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяна на Акт за прекратяване № БТГ- ЧР - изх.№ 155/22.12.2021 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "***" в управление "Правно", отдел "Договори и собственост" с месторабота ПГХ Чирен и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 15 227.64 лв. за оставането без работа вследствие на уволнението в периода от 24.12.2021 год. до 24.06.2022 год.
Въззивникът поддържа,че решението е неправилно и необосновано.
Твърди, че съдът е обсъдил едностранчиво събраните по делото доказателства, без изобщо да обсъди изложените от него възражения и съображения, поради което е направил незаконосъобразни изводи за неоснователност на предявените искове. Счита, че събраните доказателства сочат на извод, че прекратяването на трудовото му правоотношение / ТПО/ е незаконосъобразно. Сочи, че в акта за прекратяване на ТПО 1 като правно основание е посочен чл.328,ал.1,т.4 от КТ, а като фактическо основание е посочено "поради спиране на работа за повече от 15 дни, на основание Заповед № БТГ-ЧР-Зап.- 19/ 19.11.2021 г., но твърди, че тази заповед не му е връчвана по надлежния ред и той не е запознат с нейното съдържание, съответно за него е останало неизвестно дали е било налице спиране на работа за повече от 15 календарни дни.
Според него, това е достатъчно основание, за да се приеме,че уволнението му е незаконно и да бъде отменено. Освен горното, в Заповед №БГТ - БР-Зап. - 19/ 19.11.2021 год. няма крайна дата, посочена е само начална дата 22.11.2021 год, при което не може да се направи извод ,че това спиране е за повече от 15 работни дни.
Тази Заповед пък е издадена въз основа на решение на Оперативния щаб на ответното дружество от 18.11.2021 год., който не е орган на управление на дружеството и не може да вземе решение за преустановяване дейността на жалбоподателя - ищец като ***. А в т.1.1. от това решение е обсъдена неговата дейност е и прието, че към момента на постановяването му няма необходимост от *** в РЗ ПГХ Чирен, което сочи на друго основание за прекратяване на ТПО - намаляване обема на работа или друго по чл.328,ал.1 от КТ, но не и посоченото от работодателя в уволнителната заповед.
Въззивникът твърди също, че както предизвестието за прекратяване на ТПО, така и уволнителната заповед не са му връчени по предвидения в КТ ред, като подробно обосновава това си твърдение. Заявява, че поддържа и съображенията си, изложени пред първата инстанция.
Иска обжалваното решение да бъде отменено, а предявените от него искове уважени в цялост, като основателни и доказани.
В отговор по чл.263 от ГПК ответното "Булгартрансгаз" EАД- гр. София, ЕИК *** подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира обжалваното решение за законосъобразно,обосновано и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения.
Счита, че при прекратяване на ТПО с въззивника - ищец са спазени всички императивни изисквания на КТ, посочено в уволнителната заповед правно основание съответства на действителното такова - чл.328,ал.1,т.4 във връзка с чл.120в,ал.1 от КТ, като както заповедта за прекратяване на ТПО, така и предизвестието са надлежно връчени на П. чрез корпоративната електронна поща на служебния му имейл.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат заявените становища чрез своите пълномощници.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани. В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат заявените становища чрез своите пълномощници.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният 2 съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение на РС - Враца е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с основанието и петитума на исковата молба.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Гр. дело № 594/2022 г. по описа на РС - Враца е образувано по искова молба на Д.
С. П., с която ищецът е предявил срещу "Булгартрансгаз" EАД, ЕИК *** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР - изх.№ 155/22.12.2021 г, с който трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, поради спиране на работа за повече от 15 дни, на основание Заповед № БТГ-ЧР-Зап.19/ 19.11.2021 г., и за отмяна на уволнението.
Със същата искова молба ищецът е предявил и обусловените искове по чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, като е поискал да бъде възстановен на заеманата длъжност "***" в управление "Правно", отдел "Договори и собственост"" с място на работа ПГХ "Чирен" и да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което останал без работа поради уволнението, в размер на 15 000 лева, ведно със законна лихва. В хода на процеса размерът на този иск е увеличен на 15 227.64 лева (л.
152 от делото на РС-Враца).
В исковата молба ищецът сочи, че е заемал длъжността "***" в управление "Правно", отдел "Договори и собственост" при ответното дружество с място на работа ПГХ "Чирен",общ.Враца. През м.11.2022 год. поради пандемията от Ковид 19 в дружеството имало спиране на работа на определени работници, един от които бил и той, като му бил забранен достъпа до работното място и спрян достъпа до входящата му служебна електронна поща. За времето от 02.01.2022 до 15.01.2022 год. бил в отпуск по болест - поради заболяване от Ковид 19 и при представяне на болничния лист на ответника на 05.01.2022 год. бил уведомен по телефона, че вече не е служител на дружеството.Тогава отворил служебната си електронна поща и влязох в папка "входящи съобщения", където видял изпратена поща от ответника, която съдържала предизвестие и акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх.№ 155/22.12.2021 год.,с който трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ - " поради спиране на работа за повече от 15 дни, на основание Заповед № БТГ-Зап.19/19.11.2021 г." След изтичане на карантината отишъл в ЦУ на ответното дружество в гр.София, където му предоставили оригиналите на посочените два документа предизвестие и акт за прекратяване на трудовото правоотношение. В акта за прекратяване е посочено, че му е "връчен по и-мейл на 22.12.2021 в 16,08 ч."- без да е ясно на какъв и-мейл е станало това и кое длъжностно лице го е връчило. Твърди, че не е имал достъп до електронната си поща, поради което не е могъл да получи и да 3 изтегли каквото и да е съобщение, ако такова му е било изпратено.
След като се запознал със съдържанието на този акт за прекратяване на трудовото ми правоотношение, намира, че същият е незаконосъобразен, като излага следните съображения:
-за да е налице основанието на чл.344, ал.1, т.4 от КТ е необходимо спирането на работа да е повече от 15 работни дни, а впоследствие - след получаване на акта за прекратяване на трудовото му правоотношение, установил, че заповедта от 19.11.2021 г. касае спиране на работния процес за периода от 22.11.2021 год. до 03.12.2021 год., т.е. 10 работни дни, без да е посочено правното основание за това спиране (вероятно чл.120в КТ);
- освен липсата на основание за прекратяване на трудовия му договор, описаният акт не му е връчен по законния ред;
- уволнението му е тенденциозно и при злоупотреба с права от страна на работодателя -в нарушение на чл.8 ал.2 КТ, тъй като един път вече е наказван с дисциплинарно наказание-„забележка", което било отменено от съда – с решения по гр.дела №№1218/2020 г.на ВРС и 104/2021 г.на ВОС. След отмяната на това наказание бил извикан в управлението на дружеството в София, като му били поискани всички документи по текущи задачи и започнала проверка срещу него. Няколко дни по късно, по време на болничен, отново бил извикан в гр.София и му била поднесена за подпис заповед за промяна на мястото на работата му от Чирен в София, което той отказал да направи и не бил преместен. При спирането на работа той бил единствения освободен *** от управление "Правно".
Ответникът "Булгартрансгаз" EАД - гр. София, ЕИК *** е депозирал отговор, с който оспорва иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ при изложените в исковата молба твърдения и доводи.
Твърди, че Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. 155/ 22.12.2021 г. е издаден при стриктно спазване на процедурата по прекратяване на безсрочни трудови договори и императивните разпоредби на КТ и ТПО с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ - при спиране на работа за повече от 15 работни дни.
Сочи, че на основание чл.120в от КТ е взето решение по т.1.1 от Протокол от проведено на 18.11.2021 г. заседание на Оперативния щаб за превенция и контрол във връзка с разпространението на коронавирус 2019-nCov, създаден в дружеството, считано от 22.11.2021 г. временно да се спре работа и да се преустанови дейността на Д. П., *** в ПГХ Чирен, В. И., главен специалист обучение и развитие, в отдел "Управление на човешките ресурси", дирекция "Административно обслужване и логистика" и на С. Н. на длъжност "Мияч, превозни средства (ръчно).
На основание цитираното по-горе решение е издадена заповед № БТГ-ЧРЗап.19/19.11.2021 г., с която е спряна работата и преустановена дейността на 3-мата служители, като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца 4
24.12.2021 г. са изминали повече от 15 работни дни, през които работата е спряна за всички изброени в заповедта служители, а в частност за ищеца работата е спряна за по-дълъг период. За периода на спиране на работа са прекратени трудовите правоотношения и на всички служители, изпълняващи организационни и координационни длъжности към отделните управления и отдели, на които е спряна дейността за повече от 15 работни дни.
Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че не е запознат със заповед № БТГ -ЧР- Зап.19/19.11.2021 г. за спиране на работа и преустановяване на дейността на отделни работници и служители по смисъла на чл. 120в от КТ. Поддържа, че заповедта е връчена на П. на 19.11.2021 г. в 16.56 ч. от Е. И., експерт Управление на човешки ресурси в "Булгартрансгаз" ЕАД, чрез корпоративната електронна поща на служебният e-mail на П. - ***., каквато е традиционната практика в "Булгартрансгаз" ЕАД.
Посочва, че видно от приложената справка от дейностите на пощенския сървър за 19.11.2021 г. от Д. П., както и предвид факта, че електронното писмо със заповедта е изпратено в 16.56ч., П. е отворил и прочел заповедта в 18.31ч. Отделно от горното, същият е влизал в служебната си електронна поща на 19.11.21 г. през целия работен ден, в т.ч. е изпращал писма в 9.24ч. и 11.22 ч., и след работно време е отварял електронната поща в 18.41ч. и 19.02ч. на 19.11.2021 г. За неоснователно счита и твърдението на ищеца, че заповедта за спиране на работа е за периода от 22.11.2021 г. до 03.12.2021 г., като сочи,че видно от т.1 на заповед № БТГ-ЧР-Зап. 19/19.11.2021 г., считано от 22.11.2021 г. е спряна работата и преустановена дейността, като отделните служители преминават в престой за периода до възобновяване на дейността или до отмяна на обявената епидемична обстановка, като никъде не е посочен конкретен срок.