Определение № 4373 от 24.09.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2061/2025
- Вид
- Определение № 4373
- Подписан
- 24.09.2025
- В сила
- 08.10.2025
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.7, ал.1, т.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4373 гр. Варна, 24.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502061 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по повод депозирана частна жалба вх. № 68230/04.08.2025г. от адв. М.
Д.-Д. – особен представител на Д. Т. К. – ответник по гр.д.№ 332/2025г. по описа на ВРС против Определение № 10328/30.07.2025г. постановено по гр.д.№ 332/2025г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателката за увеличаване на първоначално определения й депозит по реда на чл.47, ал.6 от ГПК от 400 лева на 600 лева.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради нарушаване на изискването на чл.47, ал.6 от ГПК, според който размерът на възнаграждението не може да бъде по-малък от половината от дължимото за съответния вид работа съгласно изискването на чл.36, ал.2 от ЗАдв. Посочва, че в случая минимално възнаграждение е 1200 лева и след намалянето му, дължимото такова за процесуалния представител е в размер на 600 лева. Поради това, че в случая съдът е определил възнаграждение под минимума, в размер на 400 лева, моли да се отмени обжлвания отказ за присъждане на разликата от още 200 лева.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – В. И. К..
СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.248, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Адвокат М. Д.-Д. е била назначена за особен представител на ответника по гр.д.№ 1
332/2025г. по описа на ВРС Д. Т. К. с разпореждане на съда от 24.03.2025г. по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. На същата е било определено възнаграждение за процесуално представителство по бракоразводното дело в размер на 400 левa с разпореждане № 10722/14.03.2025г.
С молби от 18.06.2025г., от 30.06.2025г. и от 24.07.2025г. подавани по делото, включително в изпълнение на указания на съда, адв. М. Д.-Д. е сезирала съда и с искания за увеличаване на първоначално определения депозит от 400 лева на 600 лева, който е минималния за съответния вид работа. По същността си обаче съдът приема, че цитираните молби са такива по чл.248 от ГПК за изменение на съдебния акт, с който е определено възнаграждение в полза на особения представител. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, в това число Определение № 2/05.01.2023г. по ч.т.д.№ 2637/2022г. на ВКС, I т.о. категорично се приема, че съдебният акт, с който се определя размер на възнаграждение на особен представител назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, платимо от ищеца, представлява акт за определяне на разноски по делото, следователно подлежи на изменение /допълване/ по реда на чл.248 от ГПК.
Както бе посочено по-горе, макар и да не е постановен по реда на чл. 78 от ГПК /разпределение на отговорността за разноски с оглед изхода на спора/, актът за определяне на размер на възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК е от същата категория актове, респ. подлежи на изменение от постановилия го съд по реда на чл.248 от ГПК, а при отхвърляне на искането на правоимащото лице /особения представител/ за увеличаване размера на определеното му възнаграждение - на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248 от ГПК. Крайният момент, в който особеният представител може да поиска изменение на определеното му възнаграждение е до края на устните състезания пред съответната инстанция /в случая това е 14.07.2025г./, поради което приема, че молбите на жалбоподателката са подадени в срок.
Съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното възнаграждение по дело за прекратяване на брак по исков ред е 1200 лева, а съобразно чл.47, ал.6 от ГПК, възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минимума за съответния вид работа съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв., но не по-малко от ½ от него. С оглед изложеното и като съобрази, че извършената от особения представител на ответника работа по делото не е несъществена – подаване на писмен отговор, съдействие на съда във връзка с установяване адреса на ответника по делото, подаване на молба становище по делото, явяване в открито съдебно заседание, в което е провеждан разпит на свидетели, намира че дължимото му възнаграждение, определено съобрано цитираните правни норми е в размер на 600 лева.
На това основание настоящият съдебен състав намира, че отказът на съда да присъди увеличен с 200 лева размер на определеното по реда на чл.47, ал.6 от ГПК възнаграждение на особения представител адв. М. Д.-Д. следва да бъде отменен и в нейна полза да бъде присъдено претендираното увеличение.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 10328/30.07.2025г. постановено по гр.д.№ 332/2025г. по описа на ВРС, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба на адв. М. Д.-Д. за увеличаване на първоначално определения й депозит по реда на чл.47, ал.6 от ГПК от 400 лева на 600 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
УВЕЛИЧАВА размера на определеното по реда на чл.47, ал.6 от ГПК с разпореждане № 10722/14.03.2025г. по гр.д.№ 332/2025г. по описа на ВРС възнаграждение за особения представител на ответника – адв. М. Д.-Д. с 200 лева и го OПРЕДЕЛЯ в размер на 600 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3