Решение № 444 от 29.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. София, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000502393 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 11.05.2021г по гр.д. № 8231/2018г СГС, ГО, І-7 състав е осъдил Гаранционен фонд да заплати на С. Г. С. сумата от 16 500лв- обезщетение за неимуществени вреди и 1161.34лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди претърпени от ПТП, настъпило на 17.06.2016г, причинено от водач на МПС, който не е имал застраховка ГОА, на осн. чл.557, ал.1, т.2 от КЗ, като е отхвърлил предявените искове до пълния им претендиран размер от 55 000лв и 3871.13лв, поради неоснователност. Съдът е приел наличие на съпричиняване на увреждането от страна на ищеца в обем на 70%. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС е влязло в сила в отхвърлителната си част, като необжалвано.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от третото лице- помагач на страната на ответника Й.И., представлявана от адв. Й., в осъдителната част за сумата от 16 500лв. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приложил материалния закон и е тълкувал и приложил разпоредбите на чл.8 и чл. 15 от ЗДвП. Поддържа, че е необоснован и неправилен извода на съда, че водачът на МПС –помагач на ответника 1

Й.И. е имала противоправно и виновно поведение, като е управлявал МПС със скорост над разрешената по закон, като не се установява това да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Поддържа, че единствено виновен за ПТП е ищеца, като водач на мотоциклет. Моли решението на СГС да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 16 500лв и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от ПТП да бъде отхвърлен.

Ищецът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция С.С., депозира писмен отговор на въззивната жалба на помагача на застрахователя, с който оспорва жалбата като неоснователна.

В о.с.з. въззивникът Й.И. се представлява от адв. Й., който поддържа въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Поддържа, че приетата пред настоящата САТЕ не е дала обективни отговори на поставените въпроси.

Подпомаганата страна гаранционен фонд в о.с.з. се представлява от юрк.Ш., който поддържа жалбата на помагача си. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна С.С. в о.с.з. се представлява от адв. П., която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно като краен резултат и не следва да бъде отменено.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от претърпяно ПТП, причинено от водач на МПС, за което не е сключен 2 договор за ЗЗГОА към процесния момент.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2,б”а” КЗ безвиновната отговорност на ГФ за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието на следните предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България от моторно превозно средство , за което няма сключена задължителна застраховка ГО и от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт. За да се ангажира отговорността на Фонда следва да се установи по делото, че водач, чиято ГО не е застрахована е причинил увреждането на пострадалото лице деликтно.

Т.е. следва да се установи,че водачът на МПС без ЗЗГОА е причинил виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на водача и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязло в сила първоинстанционно решение по делото /решението на СГС е необжалвано и влязло в сила в осъдителната си част за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на процесното основание / е установено със сила на пресъдено нещо за страните и за съда, че ответникът отговаря на процесното основание за причинените на ищеца вреди от процесното ПТП. Следователно между страните по делото и за съда е установено по непротиворечив и обвързващ начин, че Гаранционен фонд дължи на ищеца заплащане на обезщетение за вредите, претърпени при ПТП на 17.06.2016г, като причинени от водач на МПС без застраховка ГО на територията на страната.

Независимо от изложеното и разглеждайки на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди въззивният съдебен състав приема следното:

Видно от депозирания отговор на ИМ и наведените в него възражения на ответника може да се приеме, че страните не спорат за това, че на 17.06.2016г ищецът , като водач на мотоциклет и Й.И., като водач на МПС са претърпели ПТП. Не се спори,че към момента на ПТП Й.И. не е ползвала застраховка ГОА. За ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е удостоверено както, че водачът на МПС Й.И. не се ползва от сключен договор за ЗЗГОА , така и че водачът на мотоциклета С.С. е управлявал с алкохол в кръвта с концентрация 0.65 промила.

За настъпилото ПТП са разпитани по делегация свидетелите Н. Н. и М. П., които са били пътници в автомобила, управляван от Й.И. и които безпротиворечиво установяват, че ПТП е настъпило по тъмно, на сух асфалт, при прав пътен участък, като скоростта на превозните средства е била регулирано снеравност тип „ спящи 3 полицаи“ и за двете посоки на движение. Според свидетелите мотоциклетът заобиколил неравността „легнал полицай“ в платното му и навлязъл в платното н а автомобила. Според свидетелите автомобилът преминал през изкуствената неравност и с четирите си гуми и след това настъпил удара, който бил в предната лява част на колата. Свидетелите установяват, че водачът на автомобила Й.И. не е предприемала маневри преди, по време и след настъпване на удара.

В о.с.з. на 10.03.2020г е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от в.л. М. , която сочи, че преди мястото на ПТП и от двете страни има пътни знаци за ограничение на скоростта от 20км/ч. Според вещото лице във всяка от посоките са определени по две ленти за движение, разделени една от друга от единична непрекъсната линия,а след зоната на кръстовището от единична прекъсната линия, а платната за двете посоки са отделени с двойна непрекъсната линия. Според вещото лице скоростта на движение на л.а. БМВ , управляван от Й.И. към момента на удара е била около 40км/ч и автомобилът не е бил почти спрял към момента на удара, както сочат показанията на свид. Н. и П..Мотоциклетът се е движил със скорост от около 36км/ч. При тази скорост опасната зона за спиране на автомобила е била 21 м, а на мотоциклета- 19.35м. Според вещото лице ударът между двете превозни средства е настъпил в предна лява част на автомобила и на широчина около 7.40м вляво от десния бордюр, гледано по посока на огледа или това е крайно ляво на лявата лента за движение по платното на автомобила. Вещото лице дава следният механизъм на ПТП на 17.06.2016 г около 23:00 ч, в гр. Враца, по бул. Демокрация, в посока към ул .Екзарх Йосиф, в лява пътна лента, определена за движение в тази посока, се движи л. а. БМВ, управляван от Й. И.. В същото време в обратна посока в лява пътна лента, определена за движение в тази посока се движил мотоциклет „Сузуки“, управляван от ищеца. При наближаване на кръстовището водачът на мотоциклета предприел заобикаляне на изкуствената неравност, намираща се в неговата лента за движение, като навлизнал в лентата за насрещно движение, в коридора за движение на л. а. БМВ. При така създалата се ситуация, при навлизане на двете превозни средства в зоната на кръстовището е последвал удар между тях като контактът е между предна лява част на лек автомибила и странична лява част на мотоциклета. Според вещото лице липсват спирачни следи преди мястото на удара . Според вещото лице водачът на л. а.БМВ е имал възможност да предотврати ПТП ако се е движил в дясната пътна лента, предназначена за движение в неговата посока и при движение със скорост съобразена с максимално разрешената за съответния пътен участък. Според вещото лице скоростта на л.а. БМВ е била съобразена с условията на видимост, но не е била съобразена с характера на движението -поведението на приближаващия мотоциклеткъм момента на ПТП.

Поради оспорване на единичната САТЕ в о.с.з. на 30.03.2021г е изслушана двойна САТЕ, изготвена от в.л. Д. и в.л. Г., които дават заключение,че скоростта на 4 автомобила към момента на удара е била около 43.47км/ч, а на мотоциклета62.54км/ч, като няма данни водачите да са предприели спиране преди удара. Ударът е настъпил в зоната на двойната непрекъсната линия в платното на автомобила между предна лява част на автомобила и лявата част на мотоциклета, като и двете превозни средства са били под ъгъл. Задната част на лекия автомобил е била на двойната лента , а предната е била започнала да се прибира. Възприетия механизъм от вещите лица е следния- лекият автомобил се е движил в най-лявата част /върху двойно непрекъснатата линия/ на лявата от двете ленти за движение със скорост от около 43 км/ч. В същото време мотоциклет Сузуки се е движил в обратна посока със скорост от порядъка на 63 км/ч. При достигане в района на кръстовището на бул. Демокрация с ул. „Академик Иван Ценов“ водачът на мотоциклета предприема заобикаляне на изкуствената неравност намираща се в неговата лента, като навлиза в лентата за насрещно движение. При така създалата се ситуация водачът на лекия автомобил, също предприема действия по отклоняването му вдясно. Настъпил е приплъзващ удар между предна лява част на автомобила в областта на лявата част на предната броня и ляв калник и лявата страна на мотоциклета в областта на двигателя. Според вещите лица водачът на лек автомобил БMB е имал възможност да предотврати произшествието като се е движил в дясната пътна лента предназначена за движение в неговата посока. Посочено е, че скоростта и на двете превозни средства в района на произшествието е била над максимално разрешената скорост от 20 км/ч. Според вещите лица водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати ПТП при движение в дясната пътна лента предназначена за движение в неговата посока, а водачът на мотоциклета -като при движение в средата на лявата пътна лента предназначена за движение в неговата посока, без да навлиза в лентата за движение на автомобила.

СГС приема механизма на ПТП, описан от двойната САТЕ, като приема,че мотоциклетът се е движил със скорост от около 63км/ч и е навлязъл в лентата за насрещно движение, а водачът на ла. БМВ е управлявал с превишена скорост и в найлявата част на лявата лента на платното за движение.

Във въззивната си жалба помагачът Й.И. не оспорва възприетото място на удара – в зоната на двойната непрекъсната линия на платното, в което е трябвало да се движи, но оспорва, че движението й с превишена скорост има връзка с ПТП.