Решение № 677 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20241110216544 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „Ф.“ АД срещу наказателно постановление /НП/ № *************г., издадено от и.п. заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/ и ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева) за нарушение на чл. 106 ал.5 от ЗМИП.

С жалбата е изразено несъгласие с изводите на наказващия орган за осъществен състав на административно нарушение. Сочи се, че инвестиционният посредник е изпълнил задължението си, тъй като във връзка с изисквана информация от ДАНС дружеството е извършвало кореспонденция, в която изпращащият е отбелязвал себе си изрично като – ръководител на специализирана служба на ИП. Алтернативно на това е предявено искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради характеризиране на случая като маловажен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Й., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. С., който моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Поддържа доводите си, 1 изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокат.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „ИП „Ф.“ АД е инвестиционен посредник, притежаващ лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна дейност, издаден от КФН с Решение № ************ г., и вписан във водения от Комисията за финансов надзор регистър на инвестиционните посредници.

Със Заповед № ********** г. заместник-председателят на КФН на 11.12.2023г. на представител на дружеството е връчено Искане № 1 за предоставяне на документи и въпросник.

Осъществяването на проверката било възложено на свидетеля Д. З. – главен експерт в отдел „Специализиран надзор на мерките за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН.

В хода на проверката свидетелят установил, че ИП има създадена специализирана служба по чл. 106 ал.1 ЗМИП. В КФН е получено писмо с вх.

№***********г. със заповед №12/10.12.2018г. на изпълнителен директор на „Ф.“ АД. С нея бил определен състав на специализирана служба по чл.106 ал.1 ЗМИП на „Ф.“ АД: председател В. Г. и членове- Л. С. и Д. Ц..

На 11.12.2023г. е поискано от ИП да представи Акт за създаване на специализирана служба по чл.106 ал.1 ЗМИП ведно с уведомително писмо до ДАНС по реда на чл. 106 ал.5 ЗМИП, както и доказателства за получаването му, списък на служителите, съдържащ имена на длъжността на специализираната служба през проверявания период. От ИП е постъпил отговор с информация. Отразено било специализираната служба на Посредника да е в състав Р. Й. Н. /председател/ и членове – Д. Д. Ц. и В. Е. Г..

Не бил изпратен документ, с който е определен съставът на Специализираната служба, както и уведомително писмо до САД-ДАНС по реда на чл. 106 ал.5 ЗМИП.

На 16.01.2024г. от Посредника били изискани Заповед / друг вътрешен акт, с който Р.Й. Н. е определен за ръководител на Специализираната служба и уведомително писмо до САД-ДАНС

На 17.01.2024г. „Ф.“ АД е изпратило Заповед № *********г. на изпълнителен директор на „Ф.“ АД, с която за ръководител на Специализираната служба е определен Р. Й.Н. Уведомително писмо по реда на чл. 106 ал.5 ЗМИП не било представено.

На 30.01.2024г. с писмо от САД ФР – ДАНС била изискана информация досежно „Ф.“ АД – а именно датата на създаване на специализираната служба, кой е нейният състав и с какъв акт е определен, по какъв начин е изпратено уведомителното писмо.

2

С писмо от 07.02.2024г. от САД ФР-ДАНС е посочено, че не е постъпвало уведомление по реда на чл. 106 ал.5 ЗМИП от „Ф.“ АД.

Въз основа на установеното в хода на проверката, свидетелят Д.

Зимбилев съставила АУАН № ***********г., в който описал фактическите си изводи и квалифицирал извършеното от дружеството-жалбоподател деяние като нарушение на чл. 106 ал.5 от ЗМИП. Актът бил връчен.

Впоследствие било издадено процесното наказателно постановление № Р-10-184/18.09.2024 г., с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП на инвестиционния посредник е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля З. и събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Показанията на свидетеля са хронологични и последователни, като в пълнота описват възприетото от него при извършената проверка и констатираното нарушение. Свидетелят описва подробно установените в хода на проверката обстоятелства, които са намерили отражението си в съставения от него акт. Разказаното от свид. Зимбилев се потвърждава от писмените доказателства по делото. Обсъжданият доказателствен източник е обективен, изчерпателен и достоверен, в което съдът намери основание да му се довери.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона срок, пред компетентен да я разгледа съд и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество тя е неоснователна.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, спазени за специалните давностни срокове по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с оглед на което съдът счита, че не са налице формални основания за отмяна на наказателното постановление и спорът следва да бъде разгледан по същество.

Даденото в двата процесуални акта описание на обстоятелствата, очертаващи твърдяното нарушение, е ясно и прецизно откъм фактология, а също и достатъчно изчерпателно, за да осигури на санкционирания субект възможността му да разбере за неизпълнението на кое дължимо от него правило за поведение е ангажирана отговорността му, респективно - срещу какви фактически положения следва да организира своята защита.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административното нарушение по чл. 106 ал.5 от ЗМИП.

Разпоредбата на чл. 106 ал.5 от ЗМИП вменява в задължение на лицата 3 по чл. 4 т.5 и т.8-11 от същия закон в 7-дневен срок от определянето или смяната на служителя по чл.106 ал.2 от ЗМИП да уведомят дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС за имената на служителя, както и да представят координати за връзка с него.

„Ф.“ АД е ИП вписан в регистъра на инвестиционните посредници по чл. 30 ал.1 т.2 ЗКФН, притежаващ лиценз за предоставяне на определени инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна дейност издаден въз основа на Решение № 621/04.05.2007г. на КФН. Попада в обхвата на чл.4 т.8 ЗМИП и се явява субект на задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 106 ал.1 ЗМИП, лицата по чл. 4 т.1,3,5,8-11 от ЗМИП с изключение на застрахователните посредници създават специализирани служби. Съгласно бл.

106 ал.2 ЗМИП специализираните служби се ръководят от служител на лицата по чл.4 т.5 и 8-11, заемащ висша ръководна длъжност. Възлагането на друг служител на функциите се извършва по реда на чл. 107 ал.3-5 от ЗМИП.

Доказателствата по делото очертаха неизпълнение на задължението. В процесната хипотеза е изискуема активно поведение, по представяне на документ – уведомление в установения от ЗМИП 7-дневен срок, което не е сторено. Изпълнителното деяние е обективирано чрез бездействие, при изискуемо активно поведение. Правилно административнонаказващият орган е определил и въвел НП и АУАН датата, от която започва да тече посочения срок.

Неизпълнението на това му задължение е правнорелевантният факт, пораждащ неговата отговорност и съставляващ основанието за налагането на административно наказание. Извършеното административно нарушение е формално и съставът му е осъществен с бездействието, при изискуемо от закона активно поведение.

Тъй като се касае за отговорност на юридическо лице, тя е обективна и безвиновна и субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.

Определената имуществена санкция е адекватна на вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирана.

Доводите за маловажност на случая и за наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН не се споделят от настоящия съдебен състав.

Нарушението не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения при извършване на деяния от съответния вид, отколкото в други хипотези, за да се приеме, че случаят следва да се окачестви като маловажен.

По изложените мотиви наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, дружеството-жалбоподател „ИП „Ф.“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на КФН сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-184 /18.09.2024г., издадено от и.д. заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, на жалбоподателя „ФАКТОРИ“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева) за нарушение на чл. 106 ал.5 от ЗМИП.

ОСЪЖДА жалбоподателя „ФАКТОРИ“ АД да заплати на Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5