Решение № 571 от 12.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. С., 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Д. А. като разгледа докладваното от А.Д. А. Частно наказателно дело № 20231110204247 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК

Образувано е по искане на НБПП за присъждане на разноски за възнаграждение на служебен защитник по настоящото дело. Към искането е приложено писмено доказателство – Решение № СФ- SF2344-1-27964/2024 от 09.12.2024г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страната, намира от фактическа страна следното:

НЧД № 4247/2023г. по описа на СРС, 17-ти състав е било образувано по молба на З.

Ц. В. и искане по чл. 87, ал. 1 НК. Молителят З. Ц. В. е признат за виновен, като на 04.10.2017г. съдът е одобрил споразумение с протоколно определение в сила от същата дата, като на дата 29.04.2024г. съдът е оставил без уважение молбата му за съдебна реабилитация.

Служебният защитник С. К. е назначен с определение на съда в съдебното заседание.

Той е представлявал осъдения подсъдим в съдебната фаза – т.е. при производството по чл.

87, ал. 1 НК.

С Решение СФ- SF2344-1-27964/2024 от 09.12.2024г. на НБПП, на адв. К. е било определено възнаграждение, в размер на 170 (сто и седемдесет лева.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Искането се явява процесуално допустимо, като подадено от активно 1 легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма. Разгледано по същество, искането се явява основателно.

Следва да се зачете доказателствената стойност на приложеното по делото писмено доказателство, а именно решение Решение № СФ- SF2344-1-27964/2024 от 09.12.2024г. на НБПП, от което се установява, че на служебния защитник на молителя В.- адв. К., от страна на НБПП е изплатено, на основание чл. 22д от НЗПП, възнаграждение от 170 лева за предоставената по делото правна помощ.

Следва да се съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от 19.02.2010г., постановено по тълк. дело № 4/2009 година на ОСНК на ВКС. Същото задължава съдилищата в случаите на служебна защита, когато подсъдимият бъде признат за виновен, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, разноските за служебен защитник да бъдат възложени в тежест на подсъдимия и да бъдат присъдени в полза на НБПП. В допълнение, в цитираното тълкувателно решение е изрично посочено, че адвокатско възнаграждение се дължи от осъдения подсъдим във всички случаи на задължителна защита, когато тя е била осъществявана от служебен защитник, т. е. независимо от материалното положение на обвиняемия/подсъдимия.

Ето защо, осъденият подсъдим следва да бъде осъден да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – сумата от 5 лева, представляваща такса за издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното, СРС, НО, 17-ти състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА З. Ц. В., с ЕГН **********, да заплати в полза на НБПП сумата от 170 лева – изплатено възнаграждение за участие на служебен защитник по НЧД № 4247/2023г. по описа на СРС, 17-ти състав, както и по сметка на СРС – сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред СГС, в 7-дневен срок от съобщаването му на С., осъденото лице и защитника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2