Решение № 64 от 08.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Карлово, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320102073 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.

Ищецът - Х. Н. К. твърди, че на 18.07.2023г. сключила с ответното дружество договор за паричен заем № 22025949, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 700.00 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40.00%, годишен процент на разходите – 48.23%.

Съгласно договора (чл. 4, ал. 1) същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, а именно - две физически лица, които отговаряли кумулативно на следните условия - да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния им доход бил в размер над 1000 лв., да имат безсрочен трудов договор, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имали – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад била със статус не по-лош от „Редовен“.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 4, ал. 1 от договора, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 654.96 лв., която тя следвало да престара разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Твърди, че усвоила изцяло заемния ресурс, не била изплатила сумата по процесната неустойка, но не дължала плащания за същата на следните основания:

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.

1

19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити били въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не можели да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите били създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не можели да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции – заплащането на неустойки или пък били предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечават задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на фирмигаранти, небанковите финансови институции си били осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно били преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и следвало да бъде извършена при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичали от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като можели да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечавали с неустойка, дали изпълнението било обезпечено с други правни способи, видът на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношението на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи бил задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

По силата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечавала изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приемало безпротиворечиво, че тя можела да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

2

Предвидената неустойка в размер на 654.96 лв. била загубила присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била близо 100% от заетата сума в размер на 700.00 лв., без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служело за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Договора предвиждал ограничения, създаващи условия, кредитополучателят да не може да изпълни задължението си, защото при кредит от 700 лева, а обща сума за плащане от 809.04 лева, заемателят следвало да осигури поръчители, които да бъдат само физически лица, две на брой с трудово възнаграждение на най-малко 1000 лева, като гарантите трябвало да получават минимален осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита по безсрочен трудов договор. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя ответното дружество е поставило неизпълними условия, за да обоснове по-висока печалба в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестност и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № 22025949/18.07.2023г., обективирана в чл.4, ал.2, сключен между страните и предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 654.96 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски, в това число адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА в размер на 400лв. в полза на адвокат С. Н., които да бъдат изплатени по следната банкова сметка - ***.

Ответното дружество - „Адессо Кредит България“ ЕООД намира иска за неоснователен. Посочва, че ищецът твърди, че клаузата за неустойка по чл. 4 от договора за заем е нищожна. Това не отговаряло на правото. Клауза за неустойка може да бъде обявена за нищожна само ако нарушава принципите на добросъвестност и справедливост, като преценката се прави спрямо конкретните обстоятелства към момента на сключване на договора (Тълкувателно решение № 1/2010 г., ВКС). В настоящия случай размерът на неустойката е значително под главницата по заема и не може да се счита за прекомерен. Плащането е разсрочено и зависи от неизпълнението на длъжника, което гарантира съразмерност с евентуалните вреди. Неустойката изпълнява стимулираща, обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция (Решение № 418/07 г., Решение № 137/15 г., Определение № 88/2016 г., ВКС). Договорът е търговски, сключен с регистрирана финансова институция, като страните изрично са се съгласили с размера на неустойката и са потвърдили, че той не е прекомерен. Предсрочното погасяване позволява намаляване на общите разходи, включително неизплатената част от 3 неустойката, което е в съответствие с принципите на добросъвестност.

Следователно клаузата за неустойка не е нищожна, не нарушава добрите нрави и не е необосновано висока.

Върху основния принцип, прогласен в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за конкретния случай към момента на сключване на договора. В настоящия казус има специфични уговорки, които правят твърденията на ищцата неудачни и неприложими, а именно - характерът на акцесорното задължение и свързаната с него неустойка, поемането на акцесорното задължение на заемателя не е conditio sine qua non за сключване на договора. Неустойката и акцесорното задължение не са наложени от заемодателя, а са резултат от изразено желание на ищеца да се възползва от допълнителни преференциални условия (отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства). Двете акцесорни задължения са функционално обвързани: заемодателят предоставя преференциални услуги, срещу което заемателят предоставя допълнително обезпечение.

Твърди, че неустойката не накърнява добрите нрави. Тя е дължима само при неизпълнение на доброволно поето задължение, което е било поето срещу предоставяне на привилегировани условия от заемодателя. Несправедливо би било да се получи кредит с преференциални условия без поемане на съответното акцесорно задължение и свързаната с него неустойка.

Твърди, че не съществува неравноправие по смисъла на ЗЗП, защото заемодателят също е поел насрещно задължение и не се създава съществено несъответствие между правата и задълженията на страните. Клауза е индивидуално договорена (чл. 4, ал. 2 от договора). Ищцата изрично е декларирала, че размерът на неустойката е резултат от индивидуални преговори и отразява постигнатите договорки. Клауза не е наложена и не е стандартна/предварително изготвена, поради което не може да се квалифицира като неравноправна или незаконосъобразна.

Твърди, че договорът е в съответствие с разпоредбите на ЗПК относно ГПР. Годишният процент на разходите (ГПР) е под петкратния размер на законната лихва (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Неустойката не се включва в ГПР, защото е дължима само при неизпълнение на задължение, и следователно не се заобикалят законовите ограничения. Резолюцията на СЕС по дело С-714/22 не е приложима, тъй като тук не става въпрос за задължително включени разходи за допълнителни услуги, а за условна неустойка. По отношение на изпълнение на изискванията на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК твърди, че лихвеният процент е изрично посочен, фиксиран и без допълнителни условия (чл. 2, т. 6 и т. б).

ГПР и общата дължима сума са ясно указани, както и допусканията за изчисляването им (чл. 2, т. 7-8). Не е налице смесване на понятията „нищожност“ и „неяснота на клауза“ - евентуална неяснота не води до недействителност, а до тълкуване съобразно чл. 20 ЗЗД. Прави извод, че договорената неустойка е валидна, индивидуално уговорена, пропорционална и обвързана със съответното акцесорно задължение на заемателя, не накърнява добрите нрави, не заобикаля законовите ограничения за ГПР и съответства на изискванията на ЗПК. Следователно, твърденията на ищцата за нищожност на клаузата и договора са неоснователни.