Решение № 2724 от 17.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2724 гр. С., 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100514755 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби:

1. подадена от „ДЗИ-О.З.Е“ЕАД срещу решение № 20175080/23.08.2021г. по гр.д. № 1808/2020г. по описа на Софийски районен съд, II г.о., 75 състав, в частта, с което е уважен предявения от Б. А. П. иск с правно основание чл.432 от КЗ за сумата над 2000,00 лв- до присъдените 4000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за получени травматични увреждания вследствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на 06.07.2019г. на АМ „Хемус“.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е постановено при неправилно обсъждане и оценка на събраните доказателства, като съдът не приложил правилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за присъждане на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, предвид вида, характера на причините увреждания и периода на възстановяване.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено ново, с което иска се отхвърли за размера над 2000,00 лв. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК Б. А. П. не депозира отговор на въззивната жалба на въззивника -ответник.

1

2. подадена от Б. А. П. срещу решение № 20175080/23.08.2021г. по гр.д. № 1808/2020г. по описа на Софийски районен съд, II г.о., 75 състав, в частта, с което е отхвърлен предявения срещу „ДЗИ-О.З.Е“ЕАД предявения от иск с правно основание чл.432 от КЗ за сумата над 4000,00 лв- до предявения размер от 5000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за получени травматични увреждания вследствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на 06.07.2019г. на АМ „Хемус“.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е постановено при неправилно обсъждане и оценка на събраните доказателства, като съдът не приложил правилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за присъждане на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като определеното такова от 4000,00 лв. е занижено, предвид настъпилите тежки увреждания, продължителен период за възстановяване, остатъчни травми и тежки емоционални преживявания. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК „ДЗИ-О.З.Е“ЕАД не депозира отговор на въззивната жалба на въззивника -ищец.

Третото лице помагач на страната на „ДЗИ-О.З.Е“ЕАД – ЗАД„Б. В.И.Г.“ не изразява становище по въззивните жалби.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Относно иска с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 498 ал.3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК с доклада по делото на първоинстанционният съд като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени 2 следните обстоятелства: съществуване на действително правоотношение по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към дата 06.07.2019г. между собственика на лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № С ******* и ответника „ДЗИО.З.Е“ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл. 493 ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, в това число неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане.

Страните не спорят нито относно механизма на ПТП и вината за настъпване на ПТП на водача на лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № С *******, нито за наличие на причинна връзка с настъпилите телесни увреждания на ищеца, управлявал лек автомобил „Сузуки Вагон“ с рег. № *********.

Страните спорят единствено за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Тъй като по делото бе установено по несъмнен начин настъпването на застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “гражданска отговорност”, съдът приема, че застрахователното покритие обхваща отговорността на причинителя на пътнотранспортното произшествие. Налице са всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 498 ал.3 КЗ /още преди изпращане на препис от исковата молба съдът е преценил, че претенцията е процесуално допустима, тъй като е изпълнена специалната положителна предпоставка за допустимост, а именно – претенцията да е заявена извънсъдебно пред ответника/.

От медицинската документация и заключението по СМЕ, изслушано в хода на първоинстанционното производство, неоспорено от страните и ценено от настоящия състав като компетентно, обективно и мотивирано, се установява, че на ищеца вследствие на ПТП са причинени следните уреждания: контузия и подкожен хематом в лявата теменна област на главата и контузия на гърдите и корема, като при такъв вид увреждания лечението е покой и приемане на обезболяващи медикаменти, а болките и страданията, които е претърпял ищецът са за период 20-25 дни, като през първите 10 дни с по – голям интензитет.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени травматични увреждания, които са причинили болка и страдание характеризиращи се е интензивна болка в първите 10 дни, а след това са отшумяли в рамките на 20-25 дни, през който период ищецът същия е имал световъртежи и болка с намаляваща интензивност, съответно е могъл да се обслужва битово- хигиенно, като лечението е включвало обезболяващи медикаменти и покой, както и липсват трайни увреждания на здравето на ищеца.

В тази връзка е необходимо да се обсъдят показанията на свидетеля П. П.а, която е 3 майка на ищеца и живеят в едно домакинство, която посочва, че непосредствено сред инцидента ищецът се оплаквал от болки в главата и гърдите и което кореспондира с медицинската документация и заключението по СМЕ. Болките в таза, които са се появили след инцидента и за които свидетелства майката на ищеца, не се установява да са в причинна връзка с процесното ПТП, като свидетеля посочва, че те са артисти, акробати и ищеца има стара травма в таза. По същия начин не би могла да се обоснове и причинната връзка между процесното ПТП и пареза на една част от лицето съответно съмненията за прекаран лек инсулт.

П р и съобразяване на горепосочените обстоятелства, както и възрастта на пострадалия, липсата на трайни увреждания, краткия възстановителен период, липса на медицински интервенции и манипулации, както и емоционалното състояние на стрес и уплаха като обичайна последица от претърпяното ПТП, включително и социално икономическата ситуация в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, съдът счита, че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, е в размер на 2 000,00 лв. и до който размер следва да се уважи предявения иск.

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да отменено в обжалваната от въззивника – ответник част и предявения иск отхвърлен за разликата над 2000,00 лв. до присъдения размер от 4000,00 лв.

По разноските

В първоинстанционното производство:

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски съразмерно с уважената част от предявения иск, а именно:

-по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. – от адвокатско възнаграждение в размер на 580,00 лв. – 232,00 лв., поради което и решението в частта, с което са присъдено възнаграждение за разликата над посочената сума до 480,00 лв. следва да бъде отменено;

-на ищеца от общо направени разноски в размер 600,00 лв., от които 200,00 лв. държавна такса, 400,00 лв. – внесени депозити за възнаграждение за вещо лице, следва да се присъдят 240,00 лв. т.е първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над 240,00 лв. до присъдения размер от 480,00 лв.

На ответника също дължат разноски съобразно отхвърлената част от претенцията и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, а именно: от общо направени в размер на 520,00 лв., от които 400,00 лв. – внесени депозити за възнаграждения за вещи лица, 20,00 лв. – внесени депозити за възнаграждение на свидетели, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят 312,00 лв. т.е.- още 301,60 лв.

Във въззивното производство:

С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.273 вр.чл.78 ал.1 от ГПК изрично заявено искане във въззивната жалба за присъждане на разноски и в която е обективиран списък по чл.80 от ГПК, респективно доказателства за реално направени такива, следва да се присъдят разноски в общ размер от 140,00 лв., от които 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 40,00 лв. – внесена държавна такса.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не 4 подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20175080/23.08.2021г. по гр.д. № 1808/2020г. по описа на Софийски районен съд, II г.о., 75 състав, в частта, с което „ДЗИ-О.З.Е“ЕАД, с ЕИК:

******* със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ******* е осъдено да заплати на Б.

А. П. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. С., ж.к. ******* и съдебен адрес: гр. С., бул. ******* – адв. С. Н.-К., както следва:

-на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата над 2000,00 лв. до присъдения размер от 4000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за получени травматични увреждания вследствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на 06.07.2019г. на АМ „Хемус“ по вина на водач на лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № С *******, застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при „ДЗИ-О.З.Е“ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата считано от 25.09.2019г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото за сумата над 240,00 лв. до присъдения размер от 480,00 лв.; както и в частта, с което „ДЗИ-О.З.Е“ЕАД, с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ******* е осъдено да заплати на адвокат С. К. Н.К. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за сумата над 232,00 лв. до присъдени размер от 510,00 лв.

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

Разпечатката съдържа 54 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/986ea72d-b2e4-48f2-8bd0-383d25702831