Определение № 398 от 02.05.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Перник, 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20221700500488 по описа за 2022 година за да се произнесе и се съобрази с указанията, дадени в определение № 1068/20.04.2023 година, на САС, постановено по в.ч.гр.д.№ 1084/2023 година, за разглеждане на частната жалба от ПОС по същество, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Глава двадесет и първа „ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“ от ГПК

Образувано по подадена частна жалба от :

1. В. Н. Б., ЕГН: ********** от ***;

2. Е. И. Ц., ЕГН: ********** от ***;

3. Е. И. Б., ЕГН: ********** от *** и

4. Л. Д. В., ЕГН: ********** от ***,

ЧРЕЗ адвокат - пълномощника им Б. Б. от АК - ***

СРЕЩУ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2385 от 11.07.2022г., постановено по гр.дело № 6393/2021 г. по описа на Районен съд Перник, с което съдът не приема за разглеждане в първоинстанционното производство искането на В. Н. Б., Е. И. Ц., Е. И. Ц. и Л. Д. В. за делба и други имоти, останали по наследство от Д. В. Б..

Жалбоподателите, считат обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Молят да бъде отменено определението на районния съд, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания по прилагането на материалния закон и процесуалните норми.

В жалбата се поддържа, че неправилно съдът не е приел за разглеждане в 1 първоинстанционното производство искането на В. Н. Б., Е. И. Ц., Е. И. Ц. и Л. Д. В. да бъдат включени в наследствената делбена маса и други недвижими имоти, останали в наследство от същия техен общ на страните наследодател – Д. В. Б.. Сочи се, че първоначалния недвижим имот, предмет на исковата молба, също е имот – собственост на същия наследодател. Отбелязва се, че видно от доказателствата, представени с исковата молба, както и тези предоставени с молбата по чл. 341, ал. 2 от ГПК, правото на собственост е възстановено на наследниците на същия наследодател. Твърди се, че въззивниците в срок с писмена молба са поискали да бъдат включени в наследствената маса е други наследствени и съсобствени имоти на всички наследници на Д. В. Б.. На следващо място се твърди, че извода на съда, че не са налице предпоставките на Закона, тъй като ищцата по делото не е пряк наследник на общия посочен по – горе наследодател и то само за един имот, предмет на исковата молба, както и че следва да са съсобствени между страните по делото – за първоначалния предмет на исковата молба и имотите, описани в молбата по чл. 341, ал. 2 от ГПК са неправилни, противоречащи на доказателствата по делото и на смисъла на Закона.

Намира за неправилно и разбирането на районния съд, че следва да е налице пълен идентитет на страните като съсобственост в процесния имот и в останалите такива, посочени в молбата по чл. 341, ал. 1 от ГПК. Сочи, че ищцата в първоинстанционното производство черпи правата си за процесния имот от възстановително решение № 205 от 13.10.1997 г. на ОСЗ – Перник за възстановяване право на собственост на същия общ наследодател. В продължение се твърди, че това, че част от наследниците и то само за един конкретен имот са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части не изключва участието им в същото производство като съделители на другите наследствени имоти.

Намира за неправилно и в нарушение на процесуалните правила, че съдът не се е съобразил с особените на делбеното производство и неговата специфична цел – да прекрати съсобствеността на имотите, включително и тези, включени по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК по някой от предвидените от закона способи. В заключение се твърди, че извода на съда, че включването на имотите в молбата по чл. 341, ал. 2 от ГПК и останалите съделители няма да се отрази на способа на извършването на делбата на първоначално посочения в исковата молба имот, защото няма да осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик е неправилен.

Моли да бъде уважена частната жалба, като бъде отменено определението на първостепенния съд и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия пред първа инстанция.

В законоустановения едноседмичен срок ответната страна в лицето на А. С. З., чрез адв. Е. Ф. е депозирала отговор на подадената частна жалба. С него се твърди, че постановеното от Районен съд Перник Определение е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, поради което частната жалба следва да се остави без уважение. Твърди се, че имотите, чието включване се иска от ответниците в делбената маса не са съсобствени между А. З. и ответниците в делбеното производство. Сочи, че тези имоти са съсобствени между ответниците и трети за производството лица и съсобствеността им е възникнала на различно основание от основанието, на което е възникнала съсобствеността върху процесния имот.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима, поради което и след като обсъди събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право, за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционното гр. д. № 6393/2021 г. по описа на РС Перник било образувано по искова молба, подадена от А. С. З., чрез пълномощника й - адвокат Е. Ф. от АК - *** срещу И.Д. Б. /починал и като негови наследници са конституирани в производството с процесуалните права на починалия: В. Н. Б.- съпруга, Е. И. Ц. – дъщеря и Е. И. Б. –син/ с искане:

- да бъде допуснат до делба при квоти 1/2 ид. части за ищеца и по 1/4 ид. части за 2 ответниците наследствен имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1205/04.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 13.07.2021 г., находящ се на адрес: с. ***, местност ***, с площ на целия имот 17997 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, с номер по предходен план: ***, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, и ПИ № ***,

ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***.

В хода на първоинстанционното производство с молба рег.№ 14079/07.07.2022 г. и на осн. чл. 341, ал. 2 от ГПК ответниците В. Н. Б., Е. И. Ц., Е. И. Ц. и Л. Д. В., молят в производството по делото да бъдат включени и други имоти, останали по наследство от Д.

В. Б., а именно: 1. поземлен имот с идентификатор № ***; 2. поземлен имот с идентификатор № ***; 3. поземлен имот с идентификатор № ***; 4. поземлен имот с идентификатор № ***; 5. поземлен имот с идентификатор № ***; 6. поземлен имот с идентификатор № ***; 7. поземлен имот с идентификатор № ***; 8. поземлен имот с идентификатор № ***; 9. поземлен имот с идентификатор № ***; 10.поземлен имот с идентификатор № ***; 11. поземлен имот с идентификатор № ***; 12. поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***, подробно индивидуализирани в молбата. С молбата са посочени имената на останалите наследници на Д. В. Б.: Т. Б. М., В. Б. Л., В. П. Б.-С. и Ж. П. И., и адресите им за призоваване.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд приел, че производството по делото е за прекратяване на съсобствеността между А. С. З., от една страна, и ответника И.Д. Б., заместен в хода на процеса от правоприемиците си В. Н. Б., Е. И. Ц. и Е. И. Ц., и Л.

Д. В., от друга, по отношение на недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1205/04.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съсобствеността между които е възникнала, като следва: за ищцата - на основание договор за дарение, а за ответниците - по наследство от Д. В. Б., починал на *** С молбата ответниците са поискали включване в делбената маса и на други имоти, придобити по наследство от Д. В. Б., между тях и останалите сънаследници - Т. Б. М., В. Б. Л., В. П. Б.С. и Ж. П.-И.. Районният съд е приел, че ищцата не е наследник на Д. В. Б., нито сънаследниците Т. Б. М., В. Б. Л., В. П. Б.-С. и Ж. П.-И. са страна в производството по делото. Първата инстанция извежда извода, че имотите, чието включване се иска в делбената маса, не са съсобствени между страните в настоящото делбено производство, а са съсобствени между ответниците и трети за производството по делото лица. Установил и наличието на искане за включване в делбата не само на други имоти, но и на други съделители, съсобствеността между които е възникнала на различно основание от основанието, на което е възникнала съсобствеността върху имота, предмет на исковата молба. Районния съд е отчел, че включването на тези имоти и съделители няма да се отрази на способа за извършване на делба на първоначално посочения в исковата молба недвижим имот, съсобствен между страните по делото, т.е. няма да осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик, което обезсмисля приложението на разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК. От тук следва и извода на първостепенния съд, че делбата на тези имоти следва да бъде извършена в отделно производство.

Съгласно правната теория и трайната съдебна практика наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно, както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора.

3

Касателно настоящия случай, ответниците не навеждат твърдения за съществуващ между тях и ответника правен спор относно съществуване на права, а искат да се включат в делбената маса и други имоти, придобити по наследство от Д. В. Б..

В практиката на ВКС по правилното приложение на нормата на чл.341, ал.2 ГПК, непротиворечиво се приема, че включването в делбата по искане на сънаследник, направено в срока по чл.341, ал.1 ГПК, и на друг имот, съсобствен по наследство на страните, осигурява възможността в същото делбено производство да бъде извършена делба на всички или на повечето наследствени имоти, което има пряко значение за способа, по който ще се извърши делбата във втората й фаза и за възможността в съответствие с чл.69 ЗН всеки съделител да получи дял в натура, при което отказът на съда да уважи такова искане по реда на чл.341, ал.2 ГПК е неправилен. Един от принципите на съдебната делба, установен с правилото на чл.69, ал.2 ЗН за делба на наследство, е че всеки сънаследник може да иска своя дял от съсобственото имущество в натура. Провеждането на този принцип е възможно, когато делбата на всички сънаследствени имоти се извършва в едно общо съдебно производство, за да може всеки съделител да получи дял в натура според дела си и броя на делбените имоти, или според възможността да се обособят от делбените имоти- ако те са помалко от броя на съделителите, реални дялове за всеки съделител. За осигуряване на тази възможност всеки съделител да получи дял в натура според избрания способ на ликвидиране на съсобствеността на втората фаза на делбата, е предвиден процесуалния ред по чл.341, ал.2 ГПК, осигуряващ възможността на всеки друг сънаследник /освен ищеца/ до приключване на първото съдебно заседание по делото да поиска в делбената маса да се включи и друг наследствен имот. Разпоредбата на чл.341, ал.2 ГПК не поставя изискване когато се иска делба на наследство, кръгът на съсобствениците на имота по исковата молба и на имота по молбата по чл.341, ал.2 ГПК да съвпада изцяло. В този смисъл и Определение № 112/10.06.2022 г. по гр.д. № 877/2022 г. на ВКС.