Решение № 270 от 07.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Велико Търново, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Димо Колев при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500247 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „Е.-С. “АД ,В. против Решение № 42/31.01.2023г. , постановено по гр.д. № 745/2022г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, с което са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.415,ал.1във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „Е. С.“ АД град В. с ЕИК ***, против Н. Й.

Ж. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на парични вземания, както следва : СУМА в размер на 405.37 лв. /четиристотин и пет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща ½ част от сумата в общ размер на 810.74 лв., която е цена за ел. енергия за обект: недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул. „В.з.“ № 16, за периода от 18.03.2021г. до 15.06.2021г., по фактура № ********** от 18.06.2021г., с която служебно са начислени за горепосочения обект на потребление, за периода от 18.03.2021г. до 15.06.2021г. – 3960 квтч. ел. енергия, на стойност 810,74 лв. с включен ДДС, на основание справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия по чл.50,ал.2 и 3 от ПИКЕЕ № 61072_ВА42 от 17.06.2021г., заедно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2022г. до окончателното й изплащане;

СУМА в размер на 25.68 лв. /двадесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща ½ част от лихвата за забава върху главницата в общ размер от 51.35 лв., считано от датата на падежа на горепосочената фактура до 11.02.2022г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 116/22.02.2022г. по ч. гр. дело № 273/2022г. по описа на ГОРС, както и против А. М. Ж. с ЕГН **********, с 1 адрес : град Л., ул. „В.з.“ № 16, за установяване дължимостта на парични вземания, както следва : СУМА в размер на 405.37 лв. /четиристотин и пет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща ½ част от сумата в общ размер на 810.74 лв., която е цена за ел. енергия за обект: недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул. „В.з.“ № 16, за периода от 18.03.2021г. до 15.06.2021г., по фактура № ********** от 18.06.2021г., с която служебно са начислени за горепосочения обект на потребление, за периода от 18.03.2021г. до 15.06.2021г. – 3960 квтч. ел. енергия, на стойност 810,74 лв. с включен ДДС, на основание справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия по чл.50,ал.2 и 3 от ПИКЕЕ № 61072_ВА42 от 17.06.2021г., заедно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2022г., до окончателното й изплащане;

СУМА в размер на 25.68 лв. /двадесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща ½ част от лихвата за забава върху главницата в общ размер от 51.35 лв., считано от датата на падежа на горепосочената фактура до 11.02.2022г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 116/22.02.2022г. по ч. гр. дело № 273/2022г. по описа на ГОРС

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както следва :

- Ответниците са носители на вещно право на ползване върху процесния имот и това е достатъчно да обуслови извода, че те се явяват и потребители на енергийна услуга по смисъла на § 1, т. 41Б, б. Б от ДР на Закона за енергетиката.

В качеството им на такива на същите от електроразпределителното дружество са предоставени услуги по достъп и пренос до електроразпределителната мрежа за определен период от време.

- Не съответстват на събраните по делото доказателства изводите на съда за неспазване на процедурните правила, установени в чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ.

- Не съответстват на събраните по делото доказателства и изводите на съда за неспазване на процедурните правила, установени в чл. 50, ал. 4 от ПИКЕЕ.

Същата намира приложение само при проверки, извършвани от оператора на електропреносната мрежа, а жалбоподателят се явява оператор на електроразпределителната мрежа на територията на североизточна България.

По тази причина извършената от негови служители проверка изобщо не попада в хипотезата на чл. 50, ал. 4 от ПИКЕЕ, в която като първо условие за приложимостта и е предвидено проверката да се извършва от оператора на електропреносната мрежа.

-Не кореспондират с доказателствата по делото изводите на съда за недоказаност на хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.

Развиват се подробни съображения и се отправя искане до съда да отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът Н. Ж. заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че той няма качеството на потребител на ел.енергия за битови нужди за процесния обект за времето на възникване на задължението заплащане на 2 исковите суми. Единствено живущият собственик се явява и потребител на електроенергията, тъй като живее в цитирания имот и купува ел. енергия за собствени битови нужди. Той не бил собственик на имота.

Отделно от това се твърди, че тъй като процесното СТИ се намира извън имота, отговорност за неизправностите по същото не може да се носи от ответника. Отправя се искане към съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно.

Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът твърди, че ответниците Н. Ж. и А. Ж. са ползватели на недвижим имот, намиращ се в град Л., ул. „В.з.“ № 16, и са потребители на електрическа енергия с разкрита партида с кл. № *** и абонатен номер ***. Посочва, че на 15.06.2021г. на посочения адрес служители на електроразпределителното дружество “Е. С.” АД са извършили проверка на техническото състояние на средството за измерване, измерващо потребяваната от ответниците електрическа енергия. В съответствие с чл.49,ал.1 от ПИКЕЕ, за извършената проверка операторът на мрежата е съставил констативен протокол, при спазване на чл.49,ал.3 от ПИКЕЕ.

Посочва, че по време на проверката е установена промяна на схемата на свързване на СТИ, която сама по себе си не влияе на изправността на средството и е възстановена правилната схема на свързване. Според съдържанието на КП № 5500848 от 15.06.2021г., в случая ищецът намира за 3 установено, че СТИ измерва с грешка от „-43,02%“, както и че входящият и изходящият проводник на СИ са събрани в обща точка, като изолацията им е обелена и са стегнати в обща точка със скоба, в резултат на което консумираната електрическа енергия не преминава през СТИ и не се измерва от него.

Твърди, че по отношение на проверявания електромер е налице хипотезата на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ, поради което законосъобразно електроразпределителното дружество извършило преизчисление на потреблението на абоната с 3960 квтч. зa период от три месеца, считано от датата на констатиране на неизмерването, на база половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на ищеца с мрежата, при ежедневно 8-часово натоварване /справка от 17.06.2021г./, считано от датата на констатиране на неизмерването. Според ищеца ответниците се явяват ползватели на имота, поради което същите са и потребители на енергийна услуга по смисъла на § 1,т.41Б от ДР на ЗЕ, като в качеството си на такива те са ползвали услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. Поради това се претендира от двамата носители на вещното право на ползване, при условията на разделност, заплащане на така преизчисленото количество енергия в размер на 810,74 лв. с включен ДДС, остойностено на база цена за технологични разходи за услугите достъп и пренос до електроразпределителната мрежа, за което е издадена фактура № ********** от 18.06.2021г. със срок на плащане – 28.06.2021г. Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу двамата ответници за общата сума от 862,09 лв., от която : главница в общ размер от 810,74 лв. и мораторна лихва от 51,35 лв. Посочва, че е образувано ч.гр.дело № 273/2022г. по описа на ГОРС, издадена е заповед за изпълнение, но срещу нея е подадено възражение от длъжниците.

Отправя искане към съда да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземания в полза на „***“ АД гр. В. от ответниците Н. Ж. и А. Ж. при условията на разделност, както следва : 1/ против Н. Й. Ж. – сума в размер на 405.37 лв., представляваща ½ част от сумата в размер на 810.74 лв., която е цена за ел. енергия за обект: недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул. „В.з.“ № 16, за периода от 18.03.2021г. до 15.06.2021г., ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 25.68 лв., представляваща ½ част от лихвата за забава върху главницата в размер на 51.35 лв., изчислена към 11.02.2022г., считано от датата на падежа 28.06.2021г., както и на законната лихва върху претендираната главница до окончателното изплащане на задължението; 2/ против А. М. Ж. - в размер на 405.37 лв., представляващо ½ част от сумата в размер на 810.74 лв., която е цена за ел. енергия за обект: недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул. „В.з.“ № 16, за периода от 18.03.2021г. до 15.06.2021г., ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 25.68 лв., представляваща ½ част от лихвата за забава върху главницата в размер на 51.35 лв., изчислена към 11.02.2022г., считано от датата на падежа - 28.06.2021г., както и на законната лихва върху претендираната главница до окончателното изплащане на задължението.

4

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът Н. Й. Ж. оспорва исковете като неоснователни, тъй като въпреки, че в нотариалния акт е посочено, че Ж. си запазва правото на ползване и обитаване на имота, докато е жив заедно и поотделно с бившата си съпруга, то той от три години не живее на адреса, посочен в исковата молба. Твърди, че ответникът няма качеството на потребител на ел.енергия за битови нужди за процесния обект за времето на възникване на задължението за плащане на исковите суми. Заявява, че единствено живущият собственик се явява и потребител на електроенергията, тъй като живее в цитирания имот и купува ел. енергия за собствени битови нужди.

Оспорва и процедурата по извършване на проверката на обекта от служителите на електроразпределителното дружество. Посочва, че с нотариален акт за дарение № 751, том 4, рег. № 532/2020г. на нотариус И. М., ответниците са дарили на 24.08.2020г. имота на сина си Г. Ж., но макар да си е запазил правото на ползване, ответникът не може да ползва имота, защото срещу него има издадена Заповед за незабавна защита № 9 от 16.03.2021г., по силата на която Ж. е отстранен от жилището в гр. Л., ул. „В.з.“ № 16.