Решение № 52 от 27.07.2023, Районен съд - Тополовград
- Съд
- Районен съд - Тополовград
- Дело
- Гражданско дело 114/2023
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 27.07.2023
- В сила
- 29.10.2025
- Състав
- Милена Иванова Семерджиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.74 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 52 гр. Тополовград, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20232320100114 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Е. С. А., с ЕГН ********** с адрес: *********, ап.1 п р о т и в Н. М. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** с посочено правно основание чл.55, ал.1, предл 1-во от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищеца работи във фирма К. ООД, офис Т. на длъжност „отчетник кредити“. Тъй като са се познавали от деца с ответника Р., през 2022 г., той няколкократно е теглил от фирмата потребителски кредити и е бил изряден длъжник. На 22.02.2022 г., ответника отново е сключил договор за потребителски кредит № К19817 и с разходен касов ордер е получил исканата сума в размер на 500,00 лева. Съгласно договора е следвало да върне тази сума, ведно с уговорената лихва в рамките на шест месеца съгласно месечен погасителен план. Датата на първата вноска е била на 28.03.2022 г., но тъй като ответника е закъснявал с вноската, ищеца е разговарял с него и Р. му е обяснил, че е материално затруднен в момента, като го е помолил в името на приятелството им от деца да плати първата вноска. Твърди се, че ищеца е платил на 11.04.2022 г. - 160 лева, след което на 1
11.05.2022 г., на 10.06.2022 г., на 08.07.2022 г., на 10.08.2022 г. и на 09.09.2022 г., ищеца е продължил да плаща по 140 лева. След провеждане многократно на разговори по телефона, всеки път Р. е обещавал, че ще възстанови на ищеца сумите които е внесъл вместо него. Но това не се е случило и ищеца твърди, че е изплатил изцяло кредита, като единствено на 27.10.2022 г., Р. му е върнал 300 лева, след което почти не е отговарял на обажданията.
Поради което се претендира да бъде постановено решение с което да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 604,93лева, от която главница – 560 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба и лихва за забава общо в размер на 44,93 лева. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищеца чрез своя представител в съдебно заседание поддържа иска и претендира същия да бъде уважен изцяло с всички законни последици.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника и в законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като последния не е подал писмен отговор и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ответника не се явява, без да е посочил уважителни причини за това, не изпраща представител и отново не взема отношение по иска.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно приложения към исковата молба договор за потребителски кредит, искане към него, месечен погасителен план, разходни касови ордери и декларации, между К. ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., чрез Е.
С. А. на длъжност „отчетник кредити“, в качеството му на кредитодател от една страна и Н. М. Р. – ответник по настоящото дело в качеството му на кредитополучател на 22.02.2022 г. е отпуснат кредит за сумата от 500 лева, с вписани в договора условия. Видно от месечния погасителен план кредита е следвало да бъде издължен от Р. на шестмесечни вноски, като датата на първата вноска е била на 28.03.2022 г. и последната е с падеж 28.08.2022 г.
Видно от РКО, Р. е получил сумата от 500 лева на 22.02.2022 г., като разходните касови ордери са подписани от него като получил сумата и от касиер броил сумата Е. С. А. – ищец по настоящото дело.
2
Към исковата молба са приложени и ПКО с №№ 1212/11.04.2022 г., 1582/11.05.2022 г., 1929/10.06.2022 г., 2163/08.07.2022 г., 2499/10.08.2022 г. и 2746/09.09.2022 г., от които е видно, че са приети от Н. М. Р., чието име е изписано печатно във всеки един от ордерите, различни суми по 140 лева, като само в единия от ордерите от 11.04.2022 г. сумата е 160 лева. И във всички приходни ордери е записано, че са вноска по договор № К19817, който текст също е изписан печатно. Съответно тези приходни ордери имат по два подписа, от една страна на касиер приел сумата и от друга страна на вносител. От страна на касиер приел сумата печатно е изписано името на Е. С.
А. и е положен съответно подпис на ордерите с дати 11.04.2022 г., 10.06.2022 г. , 10.08.2022 г. и 09.09.2022 г. В графата вносител липсва изписано име, съществува само подпис. На останалите приходни ордери с дати 11.05.2022 г. и 08.07.2022 г., печатно в графата касиер приел сумата е изписано името „З.К.“ и „admin 6“ и на тези ордери в графата вносител има подпис без име.
Към делото е приложена и приета и разпечатка от Вайбър – 4 листа, на която е изписано името на Н. Р., но няма изписване на името на другата страна в чата, единствено снимка. И от кореспонденцията, която е с видими дати 29.03.2022 г., 09.06.2022 г., 21.06.2022 г., 28.07.2022 г., 21.09.2022 г., 24.10.2022 г., 25.10.2022 г., 28.01.2023 г., 08.02.2023 г., 01.03.2023 г., 16.03.2023 г. и 28.03.2023 г. се установява, че става въпрос за плащане на някакви пари, по отношение на които съответно Н. Р. е отговарял, че няма такива или че ще оправи нещата по-късно. На 09.06.2022 г. са написани поконкретни изявления, а именно „здрасти Н., за утре е плащането, някви пари ще можеш ли да пратиш“ и отговора „нямам Е., виж оправи нещата, после като се прибера след седмица се оправяме“ и съответно отсрещната страна заявява „аз ще ги дам пак, ама ще ми трябват пари до края на месеца“. На 28.07.2022 г., също е изписано за някаква вноска, а именно „Н. пета вноска дойде, няма ли да помогнеш малко и ти“ и на 25.10.2022 г. е изписан текст „направих ти услуга в крайна сметка, не мисля, че постъпваш мъжки“ и отговор „Е., нямам в момента“.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са документи съставени по съответния ред, в съответната форма и неоспорени от страните.
3
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.74 от ЗЗД за изпълнение от страна на ищеца на чуждо задължение, което изпълнение е уредено в разпоредбата на този текст.
Съгласно горепосочения законов текст, този, който е изпълнил едно чуждо задължение като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.
В случая съдът намира, че иска неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Съображенията за това са следните:
Съгласно горепосочения законов текст за да бъде уважен този иск, следва ищеца и именно в негова доказателствена тежест е да установи и докаже наличието на следните предпоставки: Първо, че е изпълнил чуждо задължение, второ – че има правен интерес от това изпълнение и трето – да докаже какъв е размера на изпълненото задължение за да встъпи в правата на кредитора и да претендира съответната сума.
В конкретния случай ищеца не е представил безспорни и категорични доказателства от които да се направи извод за това, че е изпълнил задължението на ответника Н. Р. по сключения договор за потребителски кредит, в какъв размер е изпълнението и какъв е правния интерес от това изпълнение. Налице са единствено някакви косвени доказателства, че ищеца чието име фигурира в приложените към исковата молба документи – договор за потребителски кредит, разходните и приходни касови ордери има някакво отношение към получения кредит от ответника Р.. От приложения към делото договор за потребителски кредит по безспорен начин се установява, че чрез Е.
С. А. на длъжност отчетник кредити в К. ООД е сключен договор за потребителски кредит с ответника Р. и в този договор името на ищеца фигурира на страната на дружеството кредитодател. Освен това в част от приходните касови ордери, не във всички тях, фигурира името на ищеца в качеството му на касиер приел сумата изписана в съответния приходен касов ордер. Следователно, във всички приложени към делото документи ищеца фигурира винаги на страната на кредитодателя и в самата искова молба той е посочил, че работи в дружеството с което Р. е сключил договора за 4 потребителски кредит. В същото време се твърди, че ищеца е заплатил от името на Р., тъй като били приятели от деца и е закъснявал с вноските по кредита си част от неговите погасителни вноски, които именно претендира в настоящото производство. Т.е. ищеца извежда правното основание за уважаване на предявения от него иск в качеството си на насрещна страна по договора за кредит, а именно вече като издължил кредита от името на длъжника. При това положение, не може да се приеме, че ищеца като представител на дружеството кредитор има правен интерес да изплати чуждо задължение вместо длъжника по кредита, след като това дружество сключило процесния договор би имало интерес длъжника да изпадне в забава и съответно да потърси по-големи суми и обезщетение за тази забава, тъй като при неплащане на вноските по кредита кредитора би претърпял вреди и може да търси обезщетение за това. Следователно ищеца след като е подписал всички документи от името на дружеството кредитор няма правен интерес да плаща вноските на длъжника при положение, че дружеството при това положение не би могло да предяви претенциите си за вреди и обезщетения за тях. Т.е. в случая, ако служител на дружеството изплати забавени вноски на длъжник по кредита, то самия служител би навредил на самото дружество като такова и помогнал на насрещната страна, което нито е логично, нито е оправдано. За това съдът приема, че не може да се приеме наличието на правен интерес за ищеца от плащането на чуждия дълг.
Освен това, по никакъв начин не се установи, че ищеца е платил този дълг и точно колко е платил и кои вноски, защото в приходните касови ордери, в графата вносител никъде не е изписано името на ищеца и навсякъде в касовите ордери е налице само подпис, но чий е този подпис не е ясно.
Предполага се, че подписа е на лицето чието име е написано в заглавната част на приходните касови ордери в текста: „да се приеме от Н. М. Р.“. Никъде в приходните ордери не е изписано, че сумата се внася в приход на касата на дружеството от друго лице, след като приходните касови ордери се съставят именно да удостоверят, че определена сума пари се внася от определено лице в касата на дружеството. Във всички ордери е записано, че сумите по тях се внасят от Н. М. Р. в касата на дружеството – офис Т., а в повечето от тях като касиер приел сумата е изписано името на Е. С. А., т.е. ищеца е подписал повечето от тези ордери в качеството му на касиер и не може да има и качеството на вносител, тъй като е недопустимо съгласно счетоводните 5 регламенти едно и също лице да внася и да приема съответна парична сума в касата на дадено юридическо лице. В съдебно заседание по същество процесуалния представител на ищеца посочва, че косвено доказателство за това, че ищеца е внесъл сумата вместо Р. било факта, че подписите в графата касиер и графата вносител в приходните ордери са видимо едни и същи. Но това становище в никакъв случай не следва да се приема в подкрепа на предявения иск, тъй като няма как да се установи дали подписите от едната и от другата страна на касовия ордер са на едно и също лице. Липсват доказателства въобще в тази насока. Още повече, че в част от ордерите в графата касиер приел сумата са записани други имена, а не на ищеца и подписите пак видимо са едни и същи. Освен това, прави впечатление, че в разходните касови ордери приложени към договора за получаване на сумата от 500 лева от Р. в графата касиер броил сумата отново е изписано името на ищеца Е. С. А. и също фигурира подпис, който обаче е видимо коренно различен от подписите в приходните касови ордери до името на А..
Приложената разпечатка от Вайбър също не може да бъде категорично доказателство, че ищеца е изпълнил чуждото задължение. Най-малкото за това, че в нея не фигурира името на ищеца, а само някаква снимка и не се говори по никакъв начин за определена сума пари, а ищеца претендира конкретен размер на дължимата сума. Тази разпечатка не е ясно от кого е направена, кога, по какъв начин и в нея няма категорични изявления от които да се направи извода, че става въпрос именно за издължаване на суми по договора за кредит и точно какви са били тези суми и че те са издължени от ищеца вместо ответника. Единствено в тази разпечатка има някакви изявления в които се говори за пари, за някаква услуга която е направена, за някаква пета вноска, за някакво плащане, но няма конкретизиране точно за какво става въпрос, кой какво е платил и в какъв размер и на какво основание.