Решение № 1257 от 19.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1257 гр. Пазарджик, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Л. Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Л. Георгиев Гражданско дело № 20265220101805 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод искова молба от ............................... ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. .............................., представлявано от изпълнителен директор З. Б., чрез юрисконсулт Б. Д., против Й. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: ....................... като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 314,31 лева, представляваща главница, 19,74 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.03.2024 г. до 19.02.2025 г., 50,74 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 20.02.2025 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5065/2025 г. по описа на РС – Русе.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество е цесионер, съгласно подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от от дата 30.11.2023 г. между ................... АД 1 и .......................... ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № 11092821 от дата 19.3.2024 г., сключен между ................... АД (правоприемник на ................... ООД) и Й. Г. Д. е прехвърлено в полза на ............................... ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди се, че договора за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на ................... АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П- АФ/11092821 от дата 25.2.2025 г., изпратено с известие за доставяне, от страна на ..........................

ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента ................... АД.

Твърди се, че на 19.3.2024 г. между ................... АД (правоприемник на ................... ООД), като кредитор и Й. Г. Д. като кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта“ с № 11092821, при спазване на разпоредбите на ЗПК. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Посочва, че съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 384,79 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставя на кредитополучателя платежен инструмент кредитна карта с № 11092821, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да 2 предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на платежна карта, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта.

Твърди, че съгласно договореното от страните, кредитополучателят получава от кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на кредитополучателят на следната интернет страница: www.bialakarta.bg, който лредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на кредитополучателя, който се задължава да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така, кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.

Сочи се, че на кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 19,74 лв., за периода от 19.3.2024 г. до 19.2.2025 г. На длъжникът е начислена лихва за забава върху неплатената главница в размер на 50,74 лв. за периода от 20.2.2025 г. до датата на входиране на задължението в съда.

В тази връзка за ...................... ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 5065/2025 г., по описа на Районен съд - Русе, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, представител на ищцовото дружество не се явява. Депозира молба, с която 3 изразява становище предявените искове да бъдат уважени от съда.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище по допустимостта и неоснователността на исковата претенция.

Не оспорва, че на 19.03.2024 г., между .................... АД и ответника е сключен договор за кредит „Бяла Карта“ № 11092821, но последният не е усвоявал сумата по предоставения кредит, чрез кредитна карта. Посочената финансова услуга не предполага задължителното използване на сумата от въпросния кредит, същата е на разположение на кредитополучателя при необходимост от транзакции, но факта на получаване на въпросната кредитна карта №11092821 не предполага усвояването на сумата по кредита. На следващо място доверителят му не е получавал Уведомително писмо с изх.№ УПЦ- ПАФ/11092821 от 25.02.2025 г., предвид което счита, че доверителят му не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането в полза на дружеството .......................... ЕАД.

На следващо място, твърди, че Договор за кредит „Бяла карта“ № 11092821 от 19.03.2024г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По своята правна същност Договор за кредит „Бяла карта“ № 11092821 от 19.03.2024г., е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, с оглед на което, за да бъде валидно сключен, същият следва да отговоря на изискванията предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. В противен случай същият е недействителен по аргумент от чл.22 ЗПК.

Посочва се, че сключеният между страните договор нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен годишния процент на разходите (ГПР) и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. От прочита и тълкуването на съдържанието на посочената неустоечна клауза на чл. 20 от Договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Твърди, че така въведените изисквания в чл. 15, ал.1 от Договора за поне едно обезпечение по избор на кредитополучателя, създават значителни 4 затруднения на кредитополучателя при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция или физическо лице- поръчител, отговарящ на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в неголям размер от 300 лева. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати.

Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена е постановление на Министерския съвет. С това допълнително плащане се създават разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил многократно законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвиждането неустойката да се разсрочи съобразно погасителния план по договора, се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Твърди, че с оглед на гореизложеното, вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните, което от своя страна води до недействителността на целия договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Твърди нищожност на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК. С чл. 15, ал.1 от процесния договор за кредит, за потребителя е създадено задължение да осигури банкова гаранция или поръчителство на едно лице, които следва да отговарят на редица условя. Неизпълнението на това задължение е скрепено с неустойка изчислено процесно съобразно максималния кредитен размер на кредита и срока, в който кредитопълучателя не предоставя обезпечение. Посочва, че по този начин се постига заобикаляне 5 на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С позволени от закона средства, каквито са задължението да се осигури обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство и уговарянето на неустойка, се постига забранен от закона резултат - годишен процент на разходите, който е в пъти по-висок от максимално допустимия размер, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави.

Твърди, че е налице нарушение на чл. 143 от ЗПП. Посоченото задължение за неустойка не е уговорено предварително, а едва след сключване на сделката, като от предвидената клауза не става ясен размера на въпросната неустойка, което от своя страна лишава заемателя от предварителна яснота за възможните тежести, които би понесъл като страна в правоотношението.

Всичко гореизложено обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, като е сключена и в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, а в последна сметка и с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.