Решение № 1278 от 12.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1278 гр. Бургас, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100501501 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба подадена от Б. С. С. чрез адв. З.Костов против Решение №130 от 12.07.2023г. постановено по гр. дело № 485/2023г. по описа на РС гр.Айтос с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Б. С. С. искове против ответника Р. А. А. с правно основание чл.109 от ЗС. Въззивникът чрез адв. З.Костов изразява недоволство от решението, като счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че по безспорен начин, в условията на главно и пълно доказване е установено, че ответника е засадил черешовите си дървета без да спази необходимото отстояние, което законодателят е предвидил в императивната нормата на чл.52 от ЗС и че засадените дървета създават пречки за упражняване на правото на собственост от страна на доверителя ми в неговите имоти, с оглед на статута им, а именно за отглеждане на насаждения. Сочи, че ограниченията на собствеността са регламентирани в Раздел V - ти от Закона за собствеността и в чл. 52 ЗС е уредено точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността и нарушаването на императивната норма на чл. 52 ЗС, винаги обуславя извод за наличността на неоправдани пречки за използване на съседния имот, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му, като такива пречки са налице, тъй като ищецът постоянно трябва да се съобразява как и какво засажда в имотите си, за да не бъде засенчвано, как и по какъв начин да третира имотите си с препрати, които могат да окажат негативно влияние на черешовите насаждения на ответника, както и невъзможността да огради имота, тъй като клоните и корените на засадените от ответника ще пречат за това.

На следващо място, сочи, че довод за основателността на иска е, че след като ищецът е третирал лозовите си насаждения с хербицид е засегнал и увредил близко засадените черешови насаждения, поради което, с Решение №127/10.12,2021 г., постановено по гр. дело №565/2021 година, на основание чл.45 от ЗЗС е осъден да заплати на ответника 1/2 от 1 разходите за увредените дръвчета, поради съпричиняване от страна на ответника, поради близкото разстояние на засадените дървета. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени Решение №130 от 12.07.2023 год. на Районен съд Айтос, постановено по гражданско дело №485 по описа за 2022 година, и да уважи предявените искове по чл.109 от ЗС, в.вр. с чл.52 от ЗС, с които да осъди ответника Р. М . А., ЕГН **********, да преустанови неоснователните си действия по отношение на имотите на въззивника, като го осъди да премахне всички трайни насаждения, които не са на необходимото отстояние по чл.52 от ЗС, както и да премахне клоните на тези, които са на необходимото отстояние, но навлизат в имотите на въззивника. Претендира и направените съдебно-деловодни разноски и за двете инстанции.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законния срок и отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на в.жалба, в който Р. А. М. чрез адв.

Г.Михов оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди, че за успешното провеждане на защитата на задължително доказване подлежи не само, че действията на ответника са неоснователни, но и че пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Сочи, че от експертизата е установено, че засетите на по-малко от нормативно установеното отстояние дървета не оказват негативно влияние на съседните насаждения и че при подрязване на дърветата на ответника по определен начин, същите и за в бъдеще няма да оказват такова негативно влияние. Счита, че по делото не е доказано, че неоснователното действие - засяване на дървета от средна височина по-малко от нормативно установеното разстояние пречи на ищеца да упражнява правата си в пълен обем, тъй като на този етап негативно въздействие от това липсва. Моли съдът да постановите решение, с което да отхвърли въззивната жалба и да присъди направените разноски.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Пред РС гр.Айтос, ищецът Б. Б. С. С. е предявил против ответника Р. А. А. четири обективно съединени иска с правно основание чл.109 от ЗС. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на ПИ № 244, ПИ № 296, Пи № 312 и ПИ № 311 всички находящи се в м. „Кокар бунар“, землището на с.Тополица, общ.

Айтос които обработва и от западната страна имотите му граничат с имотите на ответника – ПИ № 243, ПИ № 297 и ПИ №310 в които ответникът е засадил черешови насаждения на много малко разстояние от границата и короните и клоните на дървета навлизат в имотите му, пречат на насъжденията му и му създават пречки и трудности да упражнява правото си на собственост. С допълнителна молба са уточнение претенциите, а именно, моли да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия: 1/ по отношение на собствения на ищеца ПИ № 244, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с.

Тополица, общ. Айтос, като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 243, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС, както и клоните на тези, които са на необходимото отстояние, но навлизат в имота на ищеца; 2/ по отношение на собствения на ищеца ПИ № 296, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Тополица, общ.

Айтос, като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 297, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС, както и клоните на тези, които са на необходимото отстояние, но навлизат в имота на ищеца; 3/ по отношение на собствения на ищеца ПИ № 312, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Тополица, общ. Айтос, като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 310, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС, както и клоните на тези, които са на необходимото отстояние, но навлизат в имота на ищеца; 4/ по отношение на собствения на ищеца ПИ № 311, находящ се в ЗЗП м.„Кокар бунар“,землището на с. Тополица, общ. Айтос, като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 310, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС, както и клоните на тези, които са на необходимото отстояние, но навлизат в имота на ищеца.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Предявява два насрещни иска по чл.109 ЗС, като ответникът моли да бъде осъден ищецът по първоначалния иск да преустанови неоснователните си действия: 1/ по отношение на ПИ № 243, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Тополица, общ. Айтос, като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 244, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС или навлизат в имота му; 2/ по отношение на П И № 297, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Тополица, общ. Айтос, като премахне всички трайни насаждения в собствения му ПИ № 296, които не са на необходимото отстояние по чл.52 ЗС или навлизат в имота му. С решението си РС – Айтос е отхвърлил предявените искове от Б. С. и отхвърлил и насрещните искове предявени от Р.

А. като неоснователни. Решението в частта с която са отхвърлени предявените искова от Р.

М. А. против Б. С. С. не е обжалвано и е влязло в сила.

Служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 от ГПК, сочи решението на първата инстанция за валидно и допустимо.

Не се спори и се установява от представените по делото доказателства, че въззивникът Б. С. е собственик на следните имоти: ПИ № 244, ПИ № 296, ПИ № 312 и ПИ № 311, въззиваемият Р. А. е собственик на следните съседни на ищеца имоти: ПИ №243, ПИ № 297, ПИ № 310, като имотите на страните се намират в м. „Кокар бунар“, в землището на с.

Тополица, общ. Айтос. От представените по делото скици и от назначената СТЕ се установява, че ПИ № 244 на ищеца, граничи с ПИ № 243 на ответника, ПИ № 296 граничи с ПИ 297 на ответника, ПИ № 312 и ПИ № 311 граничат с ПИ № 310 на ответникът. Видно от представеното писмо от Община Айтос адресирано до страните по делото, на Р. А. са дадени предписания да премести трайните насаждения на разрешено разстояние от границата със съседния имот. Посочено е че Р.А. е засадил плодни дръвчета 12бр. /череши/ до източната границата на ПИ № 243 и № 297 на разстояние - от 0,5 до 1,2 м./ от съседния имот и е засадил 7бр. плодни дръвчета /череши/ на източната границата на ПИ № 310 на разстояние от 0,7 до 1,2 м. от съседния имот. По делото са назначени СТЕ и съдебно агрономическа експертиза. Вещото лице изготвило СТЕ, като в приложенията към експертизата на скица е посочило местонахождението на границите между имотите на страните и е отразило отстоянията на всички овощни дръвчета /саморасли, изсъхнали, старо и новозасадени/ до границата между имотите. Видно е от Приложение 2 към експертизата, че в ПИ на въззиваемият № 310 който граничи с ПИ № 312 и ПИ 311 на въззивника има засадени 9 овощни дръвчета /череши/ като седем от тях са на отстояние от границата по малко от 1.50м. /между 0.74м. и 1.41м./ В ПИ 243 и ПИ 297 до всяко изсъхнало дърво има новозасадено овощно дърво /череша/ като се установява, че изсъхналите дървета са отново на отстояние по малко от 1.50м. от границата с ПИ 244 и ПИ 296. Новазасадените дръвчета, обаче са на отстояние от 1.50 и повече с изключение на право, второ и дванадесето .

Установява се от назначената тройна съдебно аграрна експертиза, че в имотите на въззиваемата страна, ответник в първоинстанционното производство са засадени овощни дървета – череши сорт „Ван“, засадени през пролетта на 2016г., засадени на междуредово разстояние от 5 м. и вътрередово – 4 м. , като в имоти №243 и № 297 са засадени през 2022г. нови дръвчета-череши, сорт „Сабрина“ – 12 бр. В ПИ № 244 собственост на Б. С. били засадени – 20-годишни лозови насаждения /с височина 60-70 см/ и в ПИ №296,312 и 311 – черешови дръвчета, засадени през есента на 2018 г. на междуредово разстояние от 5 м и вътрередово – 4 м, като от 2023г. следвало да започнат плододаване. Вещите лица, са посочили в заключението си до каква височина достигат обичайно черешите сорт „Ван“ и сорт „Сабрина“ , както и са измерили граничните дървета, собственост на Р.А. и Б.С., включващо височината, диаметър на корона и на коренова система, както и диаметъра на хоризонталната проекция на всяко от дърветата, находящи се в имотите на съответната страна. Видно от експертизата част от черешите на Р.А. /7 бр./ се намират на непозволено близко разстояние до тези на Б. С. на по-малко от предвидения в закона минимум от 1.5м. / от 0.74м. до 1.41м./ Вещите лица са посочили, че към момента не се наблюдавало видимо забавяне в растежа на пограничните череши в имоти № 312 и № 311, но са дали 3 заключение, че е нужно преместване на пограничния ред дървета в парцел №310 на разстояние 1,5м, необходимо, за да се спре по-нататъшно негативно въздействие върху пограничните череши на Б.С.. Посочено е че засадените от въззиваемият Б. С. череши в ПИ 312 и 311 са на повече от 2,5 м. от границата с изключение на 1 бр., находяща се на 1,41 м/.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за частично основателна – по отношение на собствения на Б.

С. ПИ № 312, находящ се в ЗЗП м. „Кокар бунар“, землището на с. Тополица, общ. Айтос и по отношение на собствения на ищеца ПИ № 311, находящ се в ЗЗП м.„Кокар бунар“,землището на с. Тополица, общ. Айтос.

В разпоредбата на чл.52 ЗС законодателят е предвидил едно ограничение на собствеността, като е забранил да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за ниските.