Протокол № 276 от 16.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 276 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Велина Ем. Антонова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова и прокурора Димитър Анг. Ангелов

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600275 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:58 часа се явиха:

Образувано е във връзка с жалби на адв.С. и адв.П., съответно защитници на обвиняемите М. Н. С. и И. Я. К., срещу протоколно определение на ОС – Пловдив, с което спрямо всеки един от тях е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем М. Н. С. се явява лично, доведен от следствения арест, и със защитника си адв.И. С. и адв.К. Н., редовно упълномощени.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем И. Я. К. се явява лично, доведен от следствения арест, и със защитника си адв.П., редовно упълномощена.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.С.: Да се даде ход.

Адв.Н.: Да се даде ход.

ОБВИНЯЕМИЯТ С.: Да се даде ход.

Адв.П.: Да се даде ход.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Да се даде ход.

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.

Адв.С.: Нямам искания за отводи и доказателства.

Адв.Н.: Нямам искания за отводи и доказателства.

1

ОБВИНЯЕМИЯТ С.: Нямам искания за отводи и доказателства.

Адв.П.: Нямам искания за отводи и доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Нямам искания за отводи и доказателства.

СЪДЪТ, след съвещание, с оглед изявленията на страните и тъй като намира делото за изяснено от фактическа страна,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв.Н.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме жалбата на колегата С.. Със съзнанието колко трудно се пледира в казус като този, с предмет на престъплението, посочен, напълно се съгласявам с аргументите, изтъкнати пред първата инстанция от колегата С. и маркирани във въззивната жалба, че обоснованото предположение по отношение на нашия клиент С., задържан е с цел разпространение и направен опит от негова страна, неуспешен, да разпространи на съпроцесника си К. наркотичното вещество, е не просто разклатено, но бих казал се основава на индикации, но не и дори на обективни данни, които да могат да бъдат свързани с някаква доказателствена взаимовръзка. Така изглеждат нещата, че по необходимост се налага да кажа няколко думи и за положението на К.. Вие виждате, че това дело, наясно сме, че е в начален етап, това нещо, както винаги се случва, беше изтъкнато пред първата инстанция, убеден съм, че вие също ще го маркирате в предстоящия акт, но цялата деятелност на разследващите органи е започнала, според техните твърдения, в началото на 2023 г. Налице е една обширна докладна записка и както обикновено става, разпитан като свидетел е нейният автор, който буквално я преповтаря. И там се разказва за всички злодеяния, на които органите на полицията са се натъкнали докато са разследвали дейността на К. и С.. Работено е със СРС, имало е и външно наблюдение.

Били разбрали, че С. се зарежда с наркотични вещества в района на К., пък ги препредавал на К., а пък срещите им били на тъмно и конспиративно, пък дори те не могли да ги проследят, защото двамата се пазили и т.н, и т.н. Надълго и нашироко всичко това е описано в показанията на свид.Г., но в крайна сметка, щом всичко това е вярно, ние не като адвокати, прокурори, дори съдии, а като най-обикновени граждани бихме искали да знаем какво е пречило при всичката тази предварителна информация, да се стигне до една солидна реализация, в която клетите адвокати като нас да замълчат безмълвни. За мен всичко това, на което обвинението се позовава, за да поддържа тезата и първата инстанция я споделя, че дълбоката конспиративност и едва ли не упорита деятелност на двамата, очертава параметрите на реалната опасност за престъпление и за укрИ.е, е изкуствено създадена.

Реално К. има една, бих казал, определено правдоподобна теза. Естествено няма как аз знам дали е истина, но разбира се и прокурорът, а и вие няма как да знаете, в тази доказателствена съвкупност, в която отрича престъпните му намерения в инкриминирания момент, свързан с неговото задържане. Обратно на възгледите на първата инстанция, свид.М.не очертава противоречия в тезата на К., а напротив, пояснява, че са налице действително причините, които са изтъкнати от самия К. да бъде в инкриминирания момент на инкриминираното място. От тази гледна точка ние, защитниците, наистина считаме за изключително слабо имплицирано обстоятелството, че всичко това в онзи момент се е случило в името на действията на С. да разпространи на К.. Вярно е, че количеството, намерено в С., е сериозно, и само по себе си, както често пъти се случва, може да послужи за аргумент, че държаното вещество е с цел разпространение, но дори да е така, то обвинението, че е направил опит това нещо да бъде разпространено на К., намираме за, бих казал, несериозно, най-малкото дори, защото разпространяването, както всяко едно действие измежду класификатора на престъпленията в особената част на НК, има своите физически измерения, свързани с определени обективни действия в рамките на осъществяването на изпълнителното деяние. Тук такова нещо не се открива. Ако имам сергия на Четвъртък пазара за краставици, едва ли може да ми се вмени, че се опитват да 2 разпространя тези краставици на някой, който се намира на Четвъртък пазара заедно с останалите посетители. Това би могло да бъде казано, ако той дойде на сергията ми и проведем някакви физически обективни действия, чрез които да е единствено възможно заключението, че се опитваме да направим сделка. Такъв е и този случай, и макар че примерът, с който си послужих, да изглежда комичен, случаят, поставен за разглеждане пред вас да изглежда трагичен, намирам за доста сходни ситуациите. Не мисля, че при отсъствието на каквито, и да е дори индикации, в поведението на М. С. в момента за престъпни нагласи, упоритост в осъществяване на престъпни дейности и т.н., той не е осъждан, няма криминалистична регистрация. Дори притежава законно оръжие, а знаем колко е строг режима за това и през какви проверки се минава за целта, в който контекст отричаме риска, ако е с по-лека мярка за неотклонение С., да съществува опасност да извърши престъпление.

Разбира се, на още по-силно основание отричаме риска, ако е с по-лека мярка за неотклонение, да би могъл и да се укрие. Съвършено никакви данни не могат да бъдат свързани с това. Вярно е, че съдебната практика през годините на нейната еволюция по такъв тип дела свързва домашния арест като форма на задържане в ситуация на влошено здравословно състояние, ама при положение, че това е мярка, призната, както от съдебната практика, така и от теорията, така и от практиката по прилагането й от европейските съдилища, приравнена на задържане под стража, все ни се струва, че в този казус една такава мярка решително би допринесла за елиминиране на рисковете от една страна, а от друга страна, да ни предпази от прекомерна репресия в аванс. За това учтиво, но настойчиво ви молим, след като се убедите в състоятелността на нашите доводи, да се произнесете в този смисъл.

Адв.С.: Нямам какво да добавя.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното.

Адв.П.: Уважаеми апелативни съдии, аз ви моля да уважите така депозираната частна жалба, като считам, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.

На първо място, не считам, че от така събраните до настоящия момент доказателства, а те са два разпита, е налице обосновано предположение за това, че на инкриминираната дата моят подзащитен се опитал да придобие въпросното наркотично вещество и е държал с цел разпространение. Няма да преповтарям изложените съображения от колегата К. Н.. Аз също считам, че неправилно съдът прие, че подзащитният ми на тази дата по някакъв начин, тоест, без каквито и да е действия от негова страда, да е държал.

Държането е чисто физическо действие. Няма такива данни.

На следващо място, считам, че да приеме първоинстанционния съд, че са налице доказателства за вмененото му във вина престъпление е на базата на предположения. Като толкова са били сигурни полицейските органи чисто логично, чисто житейски си задавам въпроса - ако действително обв.С. е искал да предостави на обв.К. въпросното наркотично вещество, кое е наложило да не се изчака и да се види такава сделка ще има или няма да има. Обв.С. е спрян на кръстовище, подзащитният ми е задържан в автосалон. Няма да ангажирам повече вашето внимание по отношение на това обвинение, тъй като считаме, че изцяло то се гради на предположения.

Що се касае до определението на първоинстнацинонния съд по отношение на реалната опасност, считам, че такава опасност за извършване на престъпление по отношение на К. няма. Изрично в частната жалба съм посочила, че изводът на съда, с оглед тежестта на повдигнатото обвинение да се вземе най-тежката мярка за неотклонение, е меко казано, нецелесъобразно. Мерките за неотклонение се определят съгласно целите на чл.57.

Реалната опасност е налице тогава, когато по делото са налице доказателства, а такива 3 липсват, не бяха представени нито пред първата инстанция, нито в днешното съдебно заседание. По отношение на К. няма висящи наказателни производства.

На следващо място, законодателят е казал, че тази реална опасност не може да бъде хипотетична, тя трябва да е реална и ако няма такива доказателства по делото, то тогава тази реална опасност от извършване на престъпление е налице, съгласно чл. 63 ал.2 от НПК. При моя подзащитен и това основание липсва.

Що се касае до третата кумулативно изискуема предпоставка, считам, че определението и в тази част е незаконосъобразно, тъй като подзащитният ми има постоянен адрес, семейно ангажиран е, не е оказал съпротива при задържането. Абсолютно обяснение е дал какво прави във въпросния сервиз. Това не е отречено и от разпитания свидетел.

Действително се касае за покупко-продажба на МПС, което е собственост на самото дружество.

Не на последно място по важност аз ще изтъкна, че подзащитният ми е с влошено здравословно състояние и на л.100 от ДП е викана и Бърза помощ и е установено, че той е с отоци по краката, но за съжаление до настоящия момент прокуратурата така, по своя инициатива не изведе лицето да се види тези отоци каква е причината. Аз ви моля да уважите частната жалба, да отмените определението на първоинстнационния съд и да постановите ново определение, с което определите по-лека мярка за неотклонение, а имено „парична гаранция“, като се даде възможност на подзащитния ми да се прегледа и ако е необходимо да постъпи и в болница. Не знам състоянието му дали изисква и някакъв хранителен режим или някаква оперативна терапия. Трябва да се прегледа. В ареста, доколкото съм запозната, медицинското лице е без специалност и е фелдшер. По тази причина подзащитният ми трябва да бъде прегледан от специалист.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното.

Адв.Н. – реплика: Осъзнавайки, че т.н. реализация в крайна сметка не е напълно успешна, за да „върже положението“ на К. по това дело, генералният засега свид.Г. посочва, че намерените в колата му 38 000 лева били равин на пазарната стойност на хероина, намерен в М. за такива обеми. Извинявайте, обаче на мен това ми се вижда ужасно несериозно и произволно.Отделен е въпросът възможно ли е чрез експертиза да се отговори на въпроса каква е пазарната стойност на хероина, но да се каже, че намерените 38 000 лева отговарят на такава пазарна стойност, без абсолютно никаква аргументация, е напълно произволно и просто стои като кръпка, имаща за цел да се върже едно с две, но по един неубедителен начин.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че атакуваното определение на ОС, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо двамата обвиняеми, за обосновано и законосъобразно. Това е един формален процес, в който е ясно, че са повдигнати обвинения по чл.354а ал.1, което е тежко умишлено престъпление.