Определение № 1674 от 17.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1674 гр. Варна, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900571 по описа за 2025 година

С искова молба, заведена с вх. №25875/12.09.2025г., подадена чрез пълномощник адвокат С. В. В., съдебен адрес: ***************, от З. Т. Т., ЕГН **********, с адрес в *********, срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище град София, са предявени следните искове:

1. за заплащане на сумата 35 0 0 0 лева, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2023г. в *********, около 25.10.2023г часа, на пешеходна пътека на кръстовището на ***********, по вина на водача на л.а. „Тойота Ярис“ рег. № ********** М. П. М., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество;

2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 35 000 лв., считано от 25.10.2023г. - датата на увреждането, до окончателното й плащане.

Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството.

В хода на осъществената размяна на книжа ответникът е представил писмен отговор вх. №29658/15.10.2025г., в който е изложил становището си по предявените искове, обосновал е насрещните си твърдения и възражения, направил е и доказателствени искания.

Предявените от ищеца искове са допустими. Възражението, на ответника, обосновано в отговора на исковата молба, за недопустимост на исковете за сумата над 1

12000.00 лева, се преценява от съда като неоснователно. След като застрахователят с писмо изх. №21-6999/17.04.2025г. е определил размер на обезщетението от 12 000 лева, а ищцата е потърсила съдебна защита на правата си, то е налице хипотезата на чл. 498, ал. 3, предл. посл. КЗ, поради което е налице правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред. В този смисъл възражението е неоснователно.

Същите намират своето правно основание в чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно в чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД.

С оглед цената на главния иск, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и предвид разпоредбите на чл. 71, ал. 1 и ал. 3 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.), дължимата за производството по делото държавна такса е в размер на 1 400 лева. По акцесорната претенция за присъждане на следващата се законна лихва, считано от датата на извършване на увреждащото деяние, държавна такса не се дължи. Ищцата е освободена от задължението за предварително внасяне на държавни такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

Предпочитаният от ищеца ответник е търговско дружество, като отговорността му се ангажира именно с осъществяваната от него търговска дейност, съответно във връзка със сключена със собственика на л.а., с който е причинено увреждането, конкретна сделка, имаща характер на търговска такава (чл.286 от ТЗ). Независимо от това, с оглед факта, че ищецът – физическо лице като трето увредено лице се явява ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл.2, ал.2 КЗ, предявеният иск следва да бъде определен като иск на потребител по смисъла на чл.113 ГПК (в този смисъл определение по ч. т. д. № 2002/2020 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 377 от 09.09.2022 г. по ч. т. д. № 572/2021 г. на ВКС, I т.о.). Поради това делото подлежи на разглеждане като гражданско по реда на общия исков процес.

Представените от страните с исковата молба и отговора писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради което следва да бъдат допуснати, с изключение на приложените от ищцата съдебномедицинска и автотехническа експертизи, изготвени по ДП №451-ПП/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. Позоваването на съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство (присъда с мотиви към нея, респ. акт с характер на присъда) или писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни документи, съответно съставени огледни протоколи на местопроизшествие, веществени доказателства и медицинската документация, които да се ценят като официални удостоверителни документи. Доказателствата, съставени в наказателното производство от вещи лица с прилагане на специални знания не могат да се приемат в гражданския процес, доколкото недопустимо биха подменили 2 надлежни доказателства, подлежащи на събиране от сезирания съд.

Фактът, че към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. „Тойота Ярис“ рег.

№**********, като водачът е бил обхванат от нейната застрахователна закрила, не се оспорва от ответното дружество. По аргумент за противното основание от чл. 153 ГПК, този факт следва да се обяви за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване. В тази връзка, искането с правно основание чл. 190 ГПК, отправено в исковата молба, се преценява като неоснователно.

Като допустимо съдът преценява доказателственото искане на ищцата за допускане на гласни доказателствени средства за установяване на твърдените от нея факти, свързани с претърпените неимуществени вреди. Допустимо с оглед релевираните възражения по иска е и искането на ответника за събиране на свидетелските показания на застрахования водач М. П. М.. Исканията се уважават.

Искането на основание чл. 186 ГПК да бъде изискано и приложено към настоящото дело НОХД №1469/2024г. по описа на ВРС, ведно с ДП №451-ПП/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, е допустимо, относимо и се уважава.

За установяване твърденията си за наличие на неимуществени вреди от ПТП ищцата е направила доказателствено искане за допускане на съдебно-психиатрична експертиза, което се преценява от съда като допустимо и относимо към предмета на спора, поради което се уважава.

Исканията на страните за назначаване на комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза по поставените от тях въпроси цели да установи основателност на възражението за съпричиняване от страна на пострадалата при настъпване вредоносния резултат, с оглед на което същото се цени като допустимо, относимо към предмета на спора и се уважава. За работата си по задачите на експертизата вещите лица могат да използват само доказателства, посочени и представени по делото.Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави окончателния доклад по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

На страните следва да бъдат дадени и други указания от значение за надлежното упражняване и защита на процесуалните им права.

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на З. Т. Т., ЕГН **********, с адрес в *********, ж.к. „Възраждане“ бл. 54, вх. 5, ет. ет.9, ап. 133, срещу ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление град София, ул . „Света София“ № 7, ет.5, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно в чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД

1. за заплащане на сумата 35 0 0 0 лева, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2023г. в *********, около 25.10.2023г часа, на пешеходна пътека на кръстовището на ***********, по вина на водача на л.а. „Тойота Ярис“ рег. № ********** М. П. М., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество;

2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 35 000 лв., считано от 25.10.2023г. - датата на увреждането, до окончателното й плащане.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред.

ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от страните с исковата молба и с отговора.

НЕ ДОПУСКА като писмени доказателства представените от ищцата с исковата молба копия от заключения на автотехническа и съдебномедицинска експертизи, изготвени по ДП №451-ПП/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, на основание чл.190 от ГПК да предостави в оригинал или заверен препис договора за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен по застрахователна полица № ****************.

ПРИЕМА за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване факта, че към датата на настъпване на ПТП 25.10.2023г. е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л. а.

„Тойота Ярис“ рег. №**********, сключена с ответното дружество ЗАД „ОЗК- 4

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, седалище в гр. София по застрахователна полица **************** със срок на действие от 29.11.2022г. до 28.11.2023г., като водачът М. П. М. е бил обхванат от нейната застрахователна закрила.

УКАЗВА на страните, на основание чл.155 от ГПК, че чрез справка в сайта на Гаранционния фонд служебно е установен от съда факта, че към датата на настъпване на ПТП – 25.10.2023г. е налице оповестена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. „Тойота Ярис“ рег.

№**********, при застраховател ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД със срок на застрахователно покритие до 28.11.2023 година.

ПРИЕМА за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване факта, че от страна на ищеца е била предявена извънсъдебна застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, заведена с вх. №21-6353/10.03.2025г. с правно основание чл. 380 КЗ.

ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд – Варна НОХД №1469/2024г., ведно с материалите по ДП №451-ПП/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, за послужване.

ДОПУСКА при условията на водене от страна на ищцата З. Т. Т. двама свидетели за установяване на факти, свързани с търпените от нея страдания и болки от увредите, причинени при настъпилото ПТП.

ДОПУСКА до разпит при условия на призоваване М. П. М., ЕГН **********, с адрес *********, *********************, като свидетел на ответника за установяване обстоятелствата, относими към възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата.

ЗАДЪЛЖАВА ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да внесе депозит в размер на 50 лева за покриване на евентуални разходи за явяване на призовано лице.

ДОПУСКА комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, със следните задачи:

Вещите лица, след като се запознаят с всички относими писмени доказателства, приложени по делото, в т.ч. и съдържащи се в ДП №451-ПП/2023г. по описа на сектор 5

„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, писмени доказателства, свидетелските показания и след личен преглед на ищцата, да дадат заключение по следните въпроси:

1. Какви увреждания е получила ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 25.10.2023г. в гр. Варна, какво лечение е било предприето и каква е продължителността на възстановителния период на установените травматични увреждания?

2. Травмите, получени от ПТП, свързани ли са с болки, страдания, ограничения и неудобства и дали същите са продиктували нуждата от подпомагане от трети лица и за какъв период?

3. Приключил ли е понастоящем възстановителният период и налице ли са остатъчни болки и затруднения, при промяна на метеорологичните условия ще изпитва ли ищцата болки в областта на травматичното увреждане, за какъв период са тези болки?