Решение № 1959 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1959 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100513005 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12194 от 23.06.2025 г. по гр.д. № 4869/2022 г. по описа на СРС, 182 с-в, е осъден „Ноги Транс“ ООД, ЕИК 204867823 да заплати на „Лио Транс“ ООД, ЕИК 204540907 на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367, вр. чл. 372 ТЗ вр. чл.

1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) сумата от 1200.00 лв., представляваща остатък от дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по направление Германия България по заявка-договор за международен транспорт № 3408 от 24.06.2021г., за което била издадена фактура № 0000003281/30.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.01.2022г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Ноги Транс“ ООД с излагане на доводи за неправилност, поради допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти, чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон.

Поддържа, че в проведеното производство е установена забава при доставянето на стоката от превозвача, поради което последният е отговорен за заплащане на 1 договорената неустойка за забава предмет на възражението за прихващане. Като е приел, че клаузата на чл.15.1 от договора, с която е предвидена неустойка при забава в изпълнението задълженията на превозвача /в двоен размер на договореното навло/ е нищожна на основанията посочени в чл.23, параграф 5 вр. чл.41 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, сочещи максималния предел на отговорност, съдът е постановил неправилно решение. Позовава се на това че договорът за превоз е бил сключен с деклариран особен интерес при доставката, регламентиран в чл.26, параграф 1 от Конвенцията /CMR/. В случая била посочена точно дата и час на доставка – 26.06.2021 г., с което превозвачът не се е съобразил и което обстоятелства дава основание да бъде договорено обезщетение в размер повисок от предвидения в чл.23, параграф 5 нормативен лимит. При тези оплаквания заявява, че възражението за прихващане следва да бъде уважено изцяло и предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му чрез прихващане с вземането му за обезщетяване на вредите от забавата.

Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и за отхвърляне на предявения иск като погасен чрез прихващане. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Лио Транс“ ООД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно. Заявява, че при постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез събраните доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на постановеното решение е необходимо да се добави и следното:

2

Производството е образувано по предявен от „Лио Транс“ ООД срещу „Ноги Транс“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 372 ТЗ вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1200.00 лева /613.55 евро/, представляваща остатък от дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по направление Германия България по заявка-договор за международен транспорт № 3408 от 24.06.2021г., за което била издадена фактура № 0000003281/30.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.01.2022г. до окончателното изплащане.

С постановеното решение съдът е приел предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 372 ТЗ вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за основателен, тъй като не е било заплатено в цялост дължимото възнаграждение /навло/ за извършения международен превоз на стоки по заявка-договор за международен транспорт № 3408 от 24.06.2021г., за което била издадена фактура № 0000003281/30.06.2021 г. Приел е, че в случая е налице забава при доставянето /чл. 19 от Конвенцията CMR/, което е основание за ангажиране на отговорността на превозвача съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията CMRT. Въпреки това, съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за прихващане на ответника „Ноги Транс“ ООД със сумата 1200.00 лв. /613.55 евро/, която превозвачът му дължи на основание чл.15.1 от заявката – договор за обезщетяване на вреди от забава в доставката на стоката с фиксирана дата и час на доставка в РБългария, Русе на 26.06.2021 г. в 08.00 ч. За обосноваване на този извод, съдът е приел, че клаузата на чл.15.1 от договора е нищожна, поради противоречие с разпоредбата на чл. 23, параграф 5 Конвенцията CMR и чл. 41 от Конвенцията CMR.

Посочил е, че с посочените разпоредби е установен лимит /горна граница/ на размера на обезщетението, дължимо от превозвача при забава в доставянето, а именно не повече от цената на превоза и същевременно е предвидено, че правоимащият следва да докаже, че от забавата е възникнала щета. Доколкото в случая е установено че договорената в чл.15.1 от договора неустойка за забава надхвърля максимално допустимия размер, до който отговаря превозвача, съдът е приел че обезщетение за забавата при доставката на стоката във вид на посочената неустойка не се дължи от превозвача.

Решението е правилно.

Настоящият състав намира фактическите констатации на първата инстанция за правилни и съответни на установеното чрез събраните доказателства. По идентичен начин въззивният съд установява фактите по спора, както следва:

Страните не спорят и с доклада по делото на първата инстанция /изготвен в 3 съответствие с изискванията на чл.146 ГПК/ е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на облигационни отношения между страните по заявкадоговор за транспорт № 3408 от 24.06.2021г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца осъществяване на превоз на стоки от Германия до България.

Посочените обстоятелства са установени и от приложения по делото заявкадоговор за транспорт № 3408 от 24.06.2021г., видно от който „Ноти Транс“ ООД възлага на „Лио Транс“ ООД извършването на транспорт от Германия, D-58300 Wetter, Zeschky Galvanik, Altenhofer Weg № 35, до България, БГ - 7009 Русе, WITTE Automotive Bulgaria ЕООД. Видно от същия страните са уговорили фиксирани дата и час на товарене - 24.06.2021 г. - 16:00 часа на адреса в Германия, както и фиксирани дата и час на разтоварване на адрес в гр. Русе, България - 26.06.2021 г. - 08:00 часа.

Посочено е, че превозът следва да бъде извършен с МПС - Sprinter/Бус - брезент с рег.

№ ******** (за complete cargo). Договореното възнаграждение (навло) възлиза на 1200 лв. без ДДС, платимо в срок от 45 работни дни, след получаване на оригинални, заверени с подпис и печат, без забележки CMR и фактура за превоза. В договора изрично е посочено лицето Г. И., както и нейни данни за контакт и електронен адрес [email protected]. Изрично в договора, в част инструкции, е посочено, че заявкатадоговор е с фиксиран час и дата на товарене и разтоварване.

Съгласно т. 15.1 от договора страните са уговорили, че при комплектен бус или соло камион, както и при групажен бус и/или соло камион, в случай на закъснение при товарене и/или разтоварване превозвача дължи на „Ноги Транс“ ООД неустойка в двоен размер от уговореното навло. Съгласно т. 15.2 от същия договор, в случай, че е налице закъснение при товаренето по вина на товарния адрес и не е спазен часа за товарене, посочен в заявката-договор се счита, че часа на разтоварване се измества с толкова часа, колкото е и направеното закъснение при товаренето от страна на този адрес.

Съгласно т. 11.1 е договорено, че след приемане на заявката за страните важат всички условия, посочени в нея.

В представената по делото международна товарителница CMR, като превозвач е посочен „Лио Транс“ ООД с МПС рег. № ********, изпращач - Витте Аутомотив Германия, получател - Русе - България. Товарителницата е подписан от превозвача и получателя. В графа 18 „резерви и бележки на превозвача“ е вписано, че не е осигурено разтоварване на 25.06.2021 г.

Установява се, че за извършения превоз „Лио Транс“ ООД е издал фактура № 3281/30.06.2021 г. с основание транспортна услуга Германия - България с бус ******** на обща стойност 1440 лв. с ДДС.

Представена по делото е и заявка-договор за транспорт № 3403-01 от 24.06.2021г., видно от който „Ноги транс“ ООД възлага на „Лио Транс“ ООД 4 извършването на транспорт от Холандия, Ротердам до България, София - склад на София Логистик Груп, съгласно който страните са уговорили фиксирани дата и час на товарене - 24.06.2021 г. - 13:00-14:00 часа на адреса в Холандия, както и фиксирани дата и час на разтоварване на адрес в гр. София, България - 26.06.2021 г. - 10:00 часа.

Превозът следва да бъде извършен с МПС - Sprinter/Бус - брезент с рег. № ******** (за complete cargo).

От приложена по делото заявка-договор за транспорт № 3403-02 от 24.06.2021г., видно от който „Ноги Транс“ ООД възлага на „Мики Експрес“ ООД извършването на транспорт от България, София - склад на София Логистик Груп до Гърция, Перама.

Видно от същия страните са уговорили фиксирани дата и час на товарене - 26.06.2021 г. - 10:00 часа на адреса в България и фиксирана дата и час на разтоварване в Гърция 28.06.2021 г. - 8:00 часа.

Приложена по делата е и заявка-договор за транспорт № 3403-03 от 01.07.2021г., видно от който „Ноги Транс“ ООД възлага на „Неа Транс груп“ ЕООД извършването на транспорт от България, Видин - бензиностанция Съни ойл до Гърция, Перама.

Видно от същия страните са уговорили фиксирани дата и час на товарене - 29.06.2021 г. - 21:00 часа на адреса в България и фиксирана дата и час на разтоварване в Гърция 29.06.2021 г. - 13:00 часа.

Представено по делото е писмо, изпратено на 28.06.2021 г. от ответника на електронната поща на ищеца, с което ищеца е помолен да изпрати данни за контакт на шофьора на буса, превозващ стоката от Германия с цел връзка с изпратения от тях нов бус, който да вземе и претовари стоката на бензиностанция Съни, гр. Видин. От същото се установява, че са информирани в събота за констатиран технически проблем на буса на ищеца и поради това бавното му придвижване.

По делото е представена вайбър кореспонденция и снимки, във връзка с които пред първата инстанция е приета съдебно-техническа експертиза, чийто констатации настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК. От заключението на вещото лице се установява, че кореспонденцията е двустранна и същата е била проведена между номера: +******** (наречен Lio Trans Galj) и +******** (ползван от В.Г.И., управител на ответника „Ноги Транс“), като не са установени данни за провеждане на процес по манипулиране на съдържанието на процесната кореспонденцията, чрез последващо коригиране или изтриване, респективно не са установени данни за провеждане на процес по манипулиране на екранните снимки, като същите са идентични с установеното съдържание на анализираната кореспонденция в настоящата експертиза. Съответно, чрез посочената кореспонденция е установено, че превозът по процесната заявка е бил извършен със забава поради констатиран технически проблем на буса на ищеца, който е довел до бавното му придвижване. Установява се, че към 26.06.2021 г. бусът, с който е превозвана стоката е 5 бил все още в Унгария. Същият е пристигнал в РБългария на 29.06.2021 г. /вторник/, когато стоката е била разтоварена в Русе.