Присъда № 384 от 23.06.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №384 от 23.06.2025 г. по НОХД №5453/2025 г. по описа на Районен съд-София, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №11110/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. №20916/2024 г. по описа на СРП срещу П. К. С. за това, че на 13.04.2024 г., около 11.11 часа в гр. София, при управляване на моторно превозно средство – л.а.марка „Тесла“, модел „3“, с peг. №*** по бул.„Тодор Александров“, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Инж. Иван И.“ и в района на кръстовището с ул. „Одрин“, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движението по пътищата, а именно: чл. 6 т. 1 ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и съссветлинните сигнали, с пътните знаци и с пътнатамаркировка“. чл. 12 ал. 1 ЗДвП: „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят.“ чл. 25 ал. 1 ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение". чл. 38 ал. 2 ЗДвП: „Призавиване в обратнапосокаводачътпропуска насрещно движещите се пътни превозни средства“, като навлязъл в кръстовището сключено от бул.

„Тодор Александров“ и ул. „Одрин“ на червен сигнал на светофарната уредба, предприел маневра „завиване в обратна посока“ и не пропуснал насрещно движещия се по бул. „Тодор Александров“ мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Р1“ с peг.№***, управляван от Й. Е. С., с ЕГН **********, реализирал пътно-транспортно произшествие с него и по непредпазлИ.ст причинил на Й. С. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК, изразяваща се в „контузия на гръдния кош“, което е реализирало медикобиологичния признак разстройство на здравето, временноопасно за жИ.та, средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 Н К , изразяваща се в „счупване на пет ребра вляво“, което е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение движенията на снагата за срок повече от 30 дни, средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК, изразяваща се в „счупванена първа дланна кост на лявата ръка“, което е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни и средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК, изразяваща се в „счупване на лявата лопатка“, което е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение движенията на левия 1 горен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба – престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „А“ пр. 8 НК вр. чл.

342 ал. 1 пр. 3 НК.

По делото като ЧО е конституиран пострадалият Й. Е. С..

По делото по искане на подсъдимия П. К. С. и упълномощения му защитник - адв. Н.

Д.-САК е проведено предварително изслушване по редана Глава ХХVІІ от НПК зарешаваневъпроситепо чл. 371 т.2 НПК.

Прокурорът поддържа обвинението като предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението предмет на ОА, тъй като самопризанието му се подкрепя от събраните по делото доказателства, респ. по тях не се спори. Обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин от целия събран по делото доказателствен материал, а именно - разпити на свидетели, заключение по САТЕ и СМЕ. Освен от обективна, деянието е доказано от субективна страна, като е извършено при форма на вината пряк умисъл. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и му определи минималния предвиден от закона размер, като няма пречка да бъде приложен института на чл.66 ал.1 НК за срок от три години. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и в тежест на същия да бъдат възложени разноските по делото.

Повереникът на ЧО Й. Е. С. – адв. И.П.-САК излага доводи за доказаност на обвинението, като направеното от подсъдимия самопризнание всъщност се подкрепя от показанията на свидетелите Й. Е. С., В. Г. Н., Е. П. К., заключенията по САТЕ и СМЕ, както и от самите обяснения на подсъдимия. Тези доказателства установяват пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия, изразяващо се в нарушения ЗДвП и настъпилият съставомерен резултат – множеството средни телесни повреди на ЧО. Престъплението е доказано и от субективна страна. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода към средния размер, както и наказание лишаване от право да управлява МПС. Претендира разноски.

ЧО Й. Е. С. моли съда да се съобрази с изложеното от повереника му и няма какво да добави към казаното от нея.

Подсъдимият П. К. С. прави самопризнание при условията на чл.371 т.

2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти.

Подсъдимият дава обяснения в насока, че на процесната дата пътувал за Велико Търново и трябвало да мина през София да взема двама приятели.

Като взел единия от неговия адрес, той пътувал по бул. Тодор Александров когато навигацията му дала да направи обратен завой. Погледнал към светофара, който светел зелено, огледал се и предприел маневра завиване в обратна посока. В края на маневрата усетил удар в задната част на колата и веднага спрял, защоно видял, че в него се е ударил моторист. Слязъл и отишъл при него, пострадалият лежал на земята, били се събрали се и хора. Искал да го обърне, но някой казал, че не трябва да бъде местен. Искал да звънне на тел.112, но някой от хората там, вече се бил обадил. Изчакал полицията и 2 съдействал изцяло след случилото се. Съжалява за станалото. Нямал какво да направи, нямал визуален контакт с моториста.

В правото си на лична защита С. моли съда да се съобрази с изложеното от защитника му.

В последната си дума подсъдимият заявява, че от момента, в който се е случил този нещастен инцидент, се чувства психически зле. Не му давали достъп до пострадалия и до физическото му състояние. В ситуацията нямало какво да направи. Смята, че е взел правилното решение в конкретната ситуация, но същата е била непредотвратима. От 20 години е активен шофьор.

Никога не е имал инциденти, в които да пострадат хора. Моли съда да не го лишава от право да управлявам МПС, тъй като има отговорност към хората, с които работи и за които отговаря. Те изцяло разчитат на него и той пътува постоянно из цялята страна, повече в провинцията, като му е странна цялата пътна обстановка в София.

Упълномощеният защитик на П. К. С. адв. Н. Д.-САК дава съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК. Излага доводи, че вероятно заявеното от прокурора за прекия умисъл е лапсус, като по фактите по делото спор няма. Подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение, а именно, не се е съобразил поведението си със светлините на светофарната уредба, която е била работещ режим и е отнел правото на мотоциклетиста да премине през кръстовището. Това формално погледнато е наистина така, но в доказателствата по делото се съдържат още и други факти, които са важни за правилното решение на делото. Подсъдимият живее и работи в Б. и рядко идва в София. На инкриминираната дата той се е движил с джи пи ес навигация, която му съобщава, че на това кръстовище трябва да извърши обратен завой. Пътното платно е на голямо кръстовище в София, което се състои от две платна от по три пътни ленти за всяка посока. Тук е специфичното, че има две секции на светофарната уредба, т.е., има специална отделна секция на светофара, която не е синхронизирана с основната секция и тя всъщност регулира движението на автомобилите, които извършват левия завой. Подсъдимият е погледнал основната секция на светофара, която за него е светела със зелен сигнал, след което е предприел завой наляво изобщо не е обърнал внимание, че всъщност има отделна секция, която е за ляв завой. Видно от данните по делото, той няма допуснато нарушение на ЗДвП, от което може да се направи извода, е това направено от него абсолютно несъзнателно, като грешка и по невнимание. Отделно от това, процесното кръстовище е едно от найнатоварените в столицата и особено за водач, който не живее и работи тук, и ползва ежедневно автомобил или преминава по този участък за първи път, е особено сложно за ориентиране. Скоростта на подсъдимия е била около 20 км./ч, докато тази на другия водач е била 88 км/ч, далеч над разрешената за населено място - 50 км/ч, като вещото лице е изчислило, че при скорост на мотоциклетиста от 50 км/ч - удар не би настъпил. Ударът е в последната задна част на автомобила, подсъдимият вече е приключвал маневрата обратен завой и на него му е трябвало десетки от секундата, за да се изтегли и да не настъпи удар с мотоциклета. Това разбира се би било възможно само, ако мотоциклетистът се е движел с разрешената за населено място скорост от 50 км/ч, т.е. никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Защитата твърди, че на видеозаписа и на снимките се вижда, че преди процесното кръстовище, има друго кръстовище и водачите, когато предприемат такава маневра при тях се създава убеждението, че другият водач се намира в района на предходното кръстовище. Вещото лице, тъй като не е юрист е изчислявало отстояние на мотоциклета от момента в който лекият автомобил е навлязъл в лентата му за движение. Това обаче е неправилно, тъй като опасността за водача на мотора е възникнала 3 далеч преди навлизане на лекият автомобил в лентата за движение, защото подсъдимияг предприема „завиване наляво”, т.е., нито в един момент от негова страна не се манифестира, че има намерението да спира, което означава, че след като мотоциклетистът го е забелязал, а той със сигурност го е забелязал, то мотоциклетистът е бил на много по-голяма дистанция от определената от вещото лице, от който момент вещото лице е изчислявало отстояние и предотвратимост. Това е ирелевантно, защото в този най- неблагоприятен за дееца вариант, удар при 50 км/ч е бил напълно предотвратим. ЗДвП е категоричен, че ако няма изрична забрана, на кръстовище може да прави обратен завой и там няма пътен знак, който да забранява това. В тази връзка няма нарушение на чл. 12 ал. 1 ЗДвП, чл. 25 ал. 1 ЗДвП и чл.

38 ал. 2 ЗДвП, а единствено на чл. 6 т. 1 ЗДвП, за която последна разпоредба подсъдимият обърквайки сигнала на светофарната уредба е предприел завиване в обратна посока.

Защитата предлага при определяне на наказанието съдът да вземе предвид желанието на подсъдимия да окаже помощ на пострадалия, като същият е спрян от намиращи се там хора, за да не влоши положението на пострадалия в желанието си да му помогне, добрите му характеристични данни, чистото му съдебно минало, изразеното пред съда разкаяние за случилото се, като приеме, че е станала фактическа грешка при възприемането на светофара и подсъдимият е приел, че за него свети зелен сигнал на светофарната уредба. Предлага на съда на основание чл.55 ал.3 НК да не налага наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като работата на подсъдимия е свързана с постоянно управление на автомобил, което се установява и от представената служебна бележка.

Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия П. К. С. по чл. 371 т.2 НПК се подкрепя от събраните по досъдебно производство №11110/2024 г. по описа на СДВР, пр.пр. №20916/2024 г. по описа на СРП доказателства, с определение от 23.06.2025 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на С. без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.