Решение № 4 от 13.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№4 гр. С., 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. о. с., I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Й. Ст. П. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600637 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

С Присъда № 4/28.02.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 470/2020 г. по описа на РС – С., подсъдимият Б. К. Г. е признат за за НЕВИНЕН, в това, че на 15.01.2020 г. около 17:30 часа по пътя С. -С. в лек автомобил „БМВ – ***“, с рег.табели ********** е държал пистолет M.-WERKE A. G. OBERNDORF D . N , с номер *****, модел 1*****, калибър 6,35 мм., представляващ огнестрелно оръжие по смисъла н ачл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническтие изделия (ЗОБВВПИ), както и 6 броя патрони, калибър 6,35х16 мм., произведени от германската фирма “RWS”, представляващи боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение, поради което на основание чл., 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

Срещу присъдата е подаден протест от РП – С. с оплаквания за неправилност и необоснованост, като е поискано от въззивния съд да я отмени и да постанови нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. В допълнение към протеста представителят на държавното обвинение изразява несъгласие с решаващия извод на първоинстанционния съд, че не се установявало подсъдимият да е извършил престъплението по чл. 339, ла. 1 от НК, в което е обвинен. Неправилно според 1 прокурора, решаващият състав не е взел предвид показанията на Б. Г., дадени от същия в качеството му на свидетел, преди привличането му като обвиняем.

Тези показания били дадени в същото наказателно производство, по което имало друг обвиняем, спрямо когото производството било прекратено именно на база данните и сведенията, дадени от Г.. Също така неправилно не били взети предвид от първоинстнционният съд обясненията на обвиняемия М. М., дадени в това му качество на досъдебното производство. Прокурорът намира, че от тези доказателства, на които се крепи обвинителната теза, както и от останалия доказателствен материал по делото, с категоричност се установявало, че подсъдимият Г. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение – престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа протеста на изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия – адв. М. оспорва протеста и моли присъдата да бъде потвърдена. Излага становище, че по делото не са събрани доказателства, които по латегоричен и несъмнен начин да водят до извод, че подсъдимият Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 339 НК.

Подсъдимият Б. К. Г. пред въззивния съд се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума пред съда заявява желанието си присъдата да бъде потвърдена.

С. о. с., след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл.

314 от НПК, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните:

Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, при спазване на процесуалните правила за събирането и проверкате им в наказателното производство, първоинстанционният съд е направил верни и обосновани изводи по фактите.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Б. К. Г., с ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. „Б.” № *, женен, неосъждан, със средно образование, работи като охранител.

Подсъдимият Б. Г. е дядо по майчина линия на свидетеля М. М . М., който живеел на друг адрес — в къща, находяща се на адрес гр. С., ул. „Д. Д.“ № *. В тази къща живеел и свидетелят М. А. - баща на свидетеля М. и бивш зет на подсъдимия, но достъпът до частите от къщата, обитавани от двамата, се осъществявал през различни входове, т.е. живеели отделно и самостоятелно.

Ha 15.01.2020 г. на път П-82 гр. С. - гр. С., в района на вилна зона „М.“, свидетелите Й. И., П. Р. и М. Х., служители в Главна дирекция „Национална полиция“, сектор „Н.“, спрели за проверка лек автомобил, управляван от свидетеля М. М., в който заедно с него пътувало лицето Г. Т. Г.. В бельото на Г. бил намерен полиетиленов плик, съдържащ наркотично вещество - кокаин, поради което били предприети претърсвания в жилищата, обитавани от 2 свидетеля М. и Г.. Претърсването в жилището, обитавано от свидетеля М. на адрес гр. С., ул. „Д. Д.“ № *, било извършено от разследващ полицай от РУ С. в присъствието на свидетеля М., на две поемни лица и на свидетелите И. и Х.. В хода на претърсването свидетеля М. отместил завивката на леглото в едно от помещенията и показал намиращи се под нея пистолет и пълнител с шест броя патрони. Пистолетът и патроните били иззети от разследващия полицай, като в съставения протокол за претърсване и изземване свидетеля М. посочил, че е намерил оръжието в гората и го предава доброволно. На свидетеля М. М. не са издавани разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприси и последният не е подавал уведомление към служба КОС за регистрация на огнестрелно оръжие.

По делото е приета балистична експертиза, от която се установява, че иззетият и представен за изследване пистолет е набит на корпуса му надпис „M. - WERKE A.G. OBERNDORF D. N“ е марка „M.“, модел „1*****“, c № 3*****, калибър 6,35x16 мм и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, а намиращите се в иззетия пълнител 6 броя патрони представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия, които са предназначени за стрелба с пистолети и някои револвери калибър 6,35x16 мм и са произведени от германската фирма „RWS“.

Установено е, че гореописаното огнестрелно оръжие не се води на отчет в служба „КОС“ в РУ - С..

Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд намира за безспорно установена от събраните и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите: Й. И., П. Р., М. А. и М. Х. (прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК); писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за претърсване и изземване от 16.01.2020 г. и фотоалбум към него (л. 34-37 от ДП); протокол за разпит на обвиняем (л.

82) докладни записки от 16.10.2020 г. (л.58 и 59); характеристична справка за подсъдимия (л. 60); справка за съдимост на подсъдимия (л. 64); декларация за семейно и материално положение на подсъдимия (л. 68), както и от заключението по приетата балистична експертиза.

Настоящият въззивен състав намира за правилен изводът на първоинстанционния, че всички останали писмени доказателства и доказателствени средства, макар приобщени по законовия ред, са неотносими към предмета на доказване в производството.

Напълно законосъобразно прървоинсатнционният съд е приел, че не следва да изгражда изводите си за фактите въз основа на показанията на подсъдимия Б. Г., дадени от същия в качеството му на свидетел по същото наказателно производство, но преди привличането му в качеството на обвиняем, както и въз основа на обясненията на свидетеля М. М., дадени при разпита му в качеството на обвиняем за същото престъпление, и спрямо когото наказателното производство е прекратено. В тази връзка първоинсатанционният съд е изложил подробни мотиви защо не взема предвид посочените показания и обяснения, които мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция и повтарянето им в настоящото решение е безпредметно.

3

В действителност основните възражения на представителя на държавното обвинение, визирани в подадения протест са именно свързани с възприетата от първоинстанционния съд доказателствена негодност на посочените изявления. В тази връзка, въпреки че напълно споделя становището на първи съд, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното. Трайна е практиката на върховната инстанция, че фигурите на обвиняем и свидетел в наказателното производство имат различно правно положение, предопределящо различна правна природа на техните изявления. В настоящия случай дадените от подсъдимият Г. показания, в качеството му на свидетел по същото производство, са загубили своето правно значение като такива, от момента, в който разследващият орган му е предявил обвинението. След това доказателствена стойност имат само и единствено обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем.

Видно от протокол за разпит на обвиняем от 21.09.2020 г., след като му е повдигнато обвинението, за което се води настоящото производство, подсъдимият Г. не е дал обяснения и не се е признал за виновен. Обяснения от подсъдимия не са давани и пред първоинсатнционната инстанция, което обстоятелство обаче не може да се третира в негова вреда.

Идентично е положението с дадените в хода на досъдебното производство обяснения от страна на свидетеля М. М.. Действително наказателното производство е частично прекратено по отношение на него, в който случай не важи забраната на чл. 118 НПК. Годни свидетелски показания от М. обаче в рамките на досъдебното производство (след частичното прекратяване) не са събрани, а пред първоинсатнционния съд същият е заявил, че желае да се ползва от правото си по чл. 121, ал. 1 НПК и да не дава показания. Правилно първоинсатнционният съд е уважил това право на свидетеля М., тъй като подсъдимият Г. е негов възходящ по права линия – дядо по майчина линия.

С оглед всичко посочено въззивният съд, подобно на първоинсатнционния счита, че не са налице други годни доказателства, а от събраните не може по безспорен и категоричен начин да се установи виновността на подсъдимия Г. в извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Предвид горното, настоящият състав достигна до същия решаващ правен извод, до който е достигнал и първият съд, а именно за недоказаност по несъмнен начин по смисъла на чл. 303 НПК на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК спрямо подсъдимия Б. К. Г., поради което правилно с обжалваната присъда същият е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение.

При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид посочените съображения, постанови своето решение.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, С. о. с.

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4/28.02.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 470/2020 г. по описа на РС – С..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5