Решение № 504 от 03.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Съд: Районен съд - Горна Оряховица
Дело: Гражданско дело 3501/2025
Вид: Решение № 504
Подписан: 03.06.2026
Състав: Трифон Пенчев Славков

Цитирани разпоредби

чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
чл. 22 · Закон за потребителския кредит
чл. 23 · Закон за потребителския кредит
чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Горна Оряховица, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120103501 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д.

М. Б., с настоящ адрес в гр. Л. срещу „Сити Кеш“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че чл. 11 и чл. 5 от договор за паричен заем № 1094872/21.06.2024 г., към искане № 9387621, е недействителен, поради противоречие със закона за потребителския кредит и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и добрите нрави, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 90 лева – получена от ответника без основание(лихва и неустойка по чл. 11, ал.1 от договора в размер на 1336,05 лв.), ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до погасяване на вземането. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника "Сити Кеш" ООД. Излага подробни контрааргументи против 1 доводите на ищеца за недействителност на договора за кредит. Навеждат се подробни съображения за неоснователност на изложените в исковата твърдения за допуснати нарушения, представляващи основание за нищожност на договора или на негови отделни клаузи. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че по силата на договор за потребителски кредит № 1094872/21.06.2024 г., към искане № 9387621 ответното дружество „Сити кеш“ ООД е предоставило в заем на ищеца Д. М. Б. сумата от 1100 лева.

Срокът за погасяване на кредита бил определен до 23.06.2025 г., при уговорени стандартен годишен лихвен процент – 50% и ГПР – 62,91 %. Общо ищецът заплатил на ответното дружество сумата 1190 лева или пет вноски по 238 лв. всяка, което видно от становището на ответника депозирано в съда на 23.04.2025 г. не се спори.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 1094872/21.06.2024 г., към искане № 9387621, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 1100 лева и е върнала сума в размер на 1190 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител 2 по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е в размер от 62,91 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително в по-голям размер, като се има предвид, че следва да се върне в рамките на дванадесет месеца горница в размер над 50 %, предвид включената неустойка(виж погасителния план по договора). Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този смисъл съдът констатира, че вземането се основава на нищожен договор за кредит, поради което на основание чл. 23 ЗПК (и съобразно трайната съдебна практика – т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, а така също и Определение № 50116 от 22.02.2023г. по т.д. № 2024/2022г. по описа на I търг. отделение на ВКС и Определение № 50161 от 29.03.2023г. по т.д. № 3

1070/2022г. по описа на II търг. отделение на ВКС, Определение № 1059 от 24.04.2024г. по т.д. № 1254/2023г. по описа на I търг. отделение на ВКС) на възстановяване подлежи единствено чистата стойност на кредита – т.е. усвоената главница от 1100 лв.

По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Поради основателността на главния иск за нищожност на договора за заем е основателна и претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 90 лева. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищеца на суми над получената главница в размер на 1190 лева е налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 90 лева. Поради това осъдителния иск за сумата от 90 лв. следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 19.12.2025 година до окончателното изплащане.

По разноските:

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 100 лева и 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед обема на извършената работа, както и като се вземе предвид, че е ориентирано към минимума определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит № 1094872/21.06.2024 г., към искане № 9387621, сключен между "Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

"Славянска" № 29, ет. 7 и Д. М. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Л., ул. ***, на основания чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие със закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА "Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Славянска" № 29, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Л., ул. *** сумата от 46,01 евро (с левова равностойност 90 лв.), представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 1094872/21.06.2024 г., към искане № 9387621, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.12.2025 година до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 357,87 евро (с левова равностойност 700 лв.), представляваща разноски за държавна такса по делото и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.

Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Горна Оряховица, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д.

Претендира разноски.