Решение № 617 от 24.06.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Плевен , 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Дияна Ат. Николова при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20214430101595 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния ***, чрез юрк. Ц.В., против К. К. Т., ЕГН **********, Адрес:

***, в която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. К. Т., ЕГН **********, адрес: ***. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 6185/2020 г. по описа на Районен съд - *** е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена на същия, като след депозиране на възражение, съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 41 ал.1 от ГПК се предявява иск за установяване на съществуването на вземането спрямо К. К.

Т., ЕГН **********, адрес: *** за консумирана и незаплатена топлинна 1 енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот – апартамент, находящ се на адрес ***, ал., ***.

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр.

Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в страда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Общите условия от 2007г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на гоплинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е 2 начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Вземането се конкретизира, а именно : Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0 лв.; Сума за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 511,01 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 575,09 лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БЕВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 1332,00 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 88, 53 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; Корекции - 2,44 лв. Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва: 1 бр. водомери за БГВ; 3 бр. уреди /ИРУ/; щранг-лира в баня.

Ответникът, видно от приложеното в производството по чл. 410 от ЕПК, по описа на Районен съд - гр. Плевен извлечение от сметка за абонатен №4409 е използват доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си изцяло.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К. К. Т., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „***” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в *** в размер от: Главница в размер от 1065,61лв. за периода 01.10.2017 г. 30.09.2020 г.; Мораторна лихва 313,00лв. - за периода 04.12.2017 г. до 16.11.2020 г.; Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №6185/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до датата на първото плащане - 23.12.2020 г., от тази дата, законна лихва върху намаления размер на главницата до 28.01.2021 г., от тази дата, законна лихва върху намаления размер на главницата до датата на последно плащане - 26.02.2021 г. и от тази дата, законна лихва върху остатъка от главницата до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноски.

В срока по члр.131 от ГПК не е зепозиран писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът се представлява от ***, който поддържа 3 исковете. Заявява, че в хода на делото ответникът е извършил плащане по вземането, като е останал дължима сума само за лихва в размер 268,69лв., както и разноските за заповедното и настоящото производство.

Ответникът, редовно призован, се явява и заявява, че е извършил частично плащане, признава иска.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е допустим, а по същество – частично основателен и доказан – с оглед извършеното от ответнитка частично плащане в хода на делото.

От приложеното ч.гр.д. №6185/2020год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 23.11.2020год. на основание депозирано от ищеца против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК. Такава е издадена срещу длъжника за сумите, както следва : 2415,60лв. главница за периода 01.08.2017 г.– 30.09.2020 г. и лихва върху главницата в размер на 313,48лв. за периода 03.10.2017 г. до 16.11.2020 г., законната лихва върху главницата от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 54,58лв. за деловодни разноски и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането произтича от доставена топлинна енергия от дружеството - заявител в недвижимия имот на адрес ***, както и услугата дялово разпределение за периода 01.08.2017г.–30.09.2020 г. В заповедното производство е депозирано възражение, с което на практика вземането на заявителя не се оспорва, а е направено изявление за извършено частично плращане на задължението към заявителя и желание за постигане на спогодба за разсрочване на задължението. Извършена е размяна на книжа, като заявителят е изразил становище, че вземането не е изплатено, поради което е указана възможността за предявяване на иск и такъв е предявен в срок, поради което е допустим.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в *** ***, като в тази връзка е представнено и доказателство – л.77 от делото. Не е оспорено, 4 че до имота е доставяна топлинна енергия, поради и което не е назначавана съдебно-техническа експертиза. Ищецът е уточнил от какво произтича вземането му, като в първото о.с.з. се заявява, че поради извършеното плащане/след подаване на исковата молба/ се дължи единствено лихва за забава в размер 268,69лв., както и разноските за поризводството пред съда в двете му фази. С оглед извършеното в хода на делото плащане от страна на ответника, искът се явява основателен и доказан за сумата 268,69лв. претендирана лихва за забава за периода 04.12.2017 г. до 16.11.2020 г. В останалата част, за претендирана главница и разликата от дължимите 268,69лв. до претендираните 313лв. лихва за забава, искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.

По отношение разноските по делото: за исковото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца – сума в размер 20,42лв. за внесена държавна такса и 100лв. - разноски за един юрисконсулт, или общо разноски в размер 120,42лв.

По отношение разноските в заповедното производство: с оглед размера на установеното по размер вземане, същите следва да бъдат присъдени изцяло - общо 104,58лв.

При този изход на делото, не се дължат разноски на ответната страна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че К. К. Т., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ***, сумата, както следва : 268,69лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2017 г. до 16.11.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №6185/2020год. по описа на Плевенски районен съд, като за претендираната главница в размер 1065,61лв. за периода 01.10.2017г. - 30.09.2020 г. и за разликата от присъдената лихва за забава /268,69лв./ до претендираната 313лв. за периода от 04.12.2017г. до 16.11.2020г., ОТХВЪРЛЯ иска, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

5

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК К. К. Т., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, направените разноски по делото в производството по чл.422 от ГПК в общ размер 120,42лв., както и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №6185/2020год. по описа на Плевенски районен съд – 104,58лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6