Решение № 219 от 11.08.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. *******, 11.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря ЖАНЕТА Т. БАКЪРДЖИЕВА като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100295 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД о т „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Й. И. Й.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. *******, ул. ********* № 126, вх. В, ет.3, ап.9 за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумите, както следва: 2346,90лева, представляваща дулжима главница по договор за потребителски кредит № 40008217356/25.02.2022г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението– 30.11.2023г. до окончателното погасяване на вземането;

1661,37лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.07.2022г. до 15.03.2023г.;

350,75лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.03.2023г. до 28.11.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 785/04.12.2023г. по ч.гр.д. № 1348/2023г. по описа на ПРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 25.02.2022г. ответницата е подала искане до ищеца за отпускане на потребителски кредит Профи кредит стандарт. Декларирала е, че е запозната с ОУ на дружеството и е получила нужната преддоговорна информация. След одобрение, между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40008217356 при общи условия, които са били предоставени на ответницата и с подписа си е декларирала, че ги разбира и приема. Предоставен й е бил погасителен план, допълнителна преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски формуляр.

Въз основа на договора, финансовата институция е отпуснала на ответницата сумата от 2400лева. Връщането й е следвало да стане в срок до 36месеца съобразно погасителен план с падеж 25-о число на месеца и размер на погасителната месечна вноска от 115,97лева.

Уговорен е ГПР 49,02% и ГЛП 41%. Общо задължението по договора е 4174,84лева. С част от отпуснатата в заем сума- 1239,33лева по искане на ответницата е рефинансиран друг договор сключен между страните, а останалата част– 1160,67лева е преведена по сметка на 1 ответницата. С това и ищецът счита, че е изпълнил поетите договорни задължения.

При сключване на договора, ответницата е поискала и предоставяне на пакет от допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“, за които е уговорено възнаграждение, съответно в размер на 840лева и 960лева, заплащането на което е разсрочено на вноски, всяка в размер на 50лева.

На 19.05.2022г. ответницата е поискала на база сключеното споразумение за пакет допълнителни услуги, промяна в погасителния план, която е приета от ищцовото дружество и погасителният план е увеличен с три вноски. Между страните е подписан Анекс № 1/30.05.2022г., въз основа на който 2-ра, 3-та и 4-та вноски са отложени и е изготвен нов погасителен план, съгласно който вноските стават 39, а крайният срок на издължаване 25.05.2025г.

Твърди, че ответницата е неизправна в договорното правоотношение и не е изпълнила задълженията по погасителен план.

Въз основа на предходен съдебен спор между страните по гр.д. № 935/2022г. на ПРС е била прогласена нищожност на уговорката на т. V предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупени услуги фаст и флекси.

Посочва се, ответницата да е извършила плащане по договора в размер на сумата от 166,58лева- на 25.03.2022г.- 165,97лева по първа вноска и на 25.07.2022г.- 0,61лева по пета вноска, с които е погасена и лихва за забава от 0,42лева.

Ето защо, предмет на претенцията сега е остатъкът от задължението й за главница, договорна и лихва за забава.

Поради допуснатата забава и на основание чл. 12.3 ОУ, считано от 15.03.2023г. сочи вземането да е обявено за предсрочно изискуемо, за което ответницата е уведомена в рамките на гр.д. № 935/2022г. на ПРС. Евентуално, това изявление се прави сега. От този момент и на основание чл. 12.1 ОУ се сочи тя да дължи и обезщетение за забава.

Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Исковете се оспорват по основание.

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредит със сочените параметри.

Въвежда възражения за нищожност на договора поради противоречие със закона и в частност с изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. Възнаграждението за допълнителни услуги счита, че следва да е компонент при формиране на ГПР, защото събирането на такива разходи несъмнено било част от управлението на кредита, при което размерът му би превишил допустимия от закона максимален такъв. Уговарянето на това плащане за допълнителни услуги счита да заобикаля императива на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Невключването му в ГПР счита, че представлява заблуждаваща търговска практика, доколкото в отношенията реално се прилага ГПР в размер различен от посочения в него. Позовава се на практика на СЕС по дело С-453/10.

Твърди, че нищожността на посочените клаузи обуславя нищожност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, и изключва приложението на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Позовава се на практика на СЕС по дело С-714/22, С-448/17, С-290/19, С-686/19.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба. Ответникът редовно уведомен чрез процесуален представител с писмено становище поддържа отговора на исковата молба.

2

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция е сума, представляваща непогасено задължениеглавница, договорна възнаградителна и мораторна лихва по договор за потребителски кредит № 40008217356/25.02.2022г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 1348/2023г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор за потребителски кредит № 40008217356/25.02.2022г. и Анекс към него от 30.05.2022г., по който е предоставил на ответницата сума пари и нейния размер; настъпил падеж на задължението в цялост, предвид упражнено право и обявяване вземането за предсрочно изискуемо считано от 15.03.2023г.; дължимост на възнаградителна лихва и обезщетение за забава и техния размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно съдържанието на договора, правилно изчисление на ГПР, предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.

От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се установява следното:

На 25.02.2022г. ответницата е отправила искане до ищеца за отпускане на потребителски кредит в размер на 2400лева със срок на издължаване 36месеца, падеж на месечната вноска 25-о число на месеца и размер на месечната вноска 166,35лева. Част от поисканата в заем сума в размер на 1239,33лева е уговорена за рефинансиране на задължение по друг договор сключен между страните, а остатъкът да се преведе по посочена в искането банкова сметка на ответницата.

На 25.02.2022г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40008217356 с параметри: размер на отпуснатата сума- 2400лева, при ГПР от 49,02%, ГЛП от 41% и лихвен процент на ден 0,11%. Общо дължимата сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер на 4174,85лева. Уговорено е, че връщането на сумата трябва да стане в срок до 25.02.2025г. при месечната вноска от 115,97лева платима до 25-о число на месеца. Заедно със сключването на договора между страните е сключено и допълнително споразумение за предоставяне на допълнителни услуги- фаст, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и флекси, която предоставя право на промяна на погасителния план на кредита. Изрично е записано, че тези услуги имат незадължителен характер, а редът за ползването им е разписан в ОУ. За тях, ответницата е уговорено, че дължи възнаграждение в размер на 840лева за услуга фаст и 960лева за услуга флекси, плащането на което е разсрочено на вноски от по 50лева месечно и включено в месечната погасителна вноска по погасителния план. Така, месечната вноска по погасителен план става в размер на 165,97лева, а общото задължение по кредита 5974,85лева. С подписване на договора и изрична декларация към него, ответникът е удостоверил съгласието си със ОУ към договора и получаване екземпляр от тях. Удостоверено е получаването на стандартен европейски формуляр към договора и допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването на отпуснатата сума по договора е извършено чрез рефинансиране на задължение на ответницата по друг сключен между страните договор за кредит и чрез банков превод по посочена от кредитополучателя 3 банкова сметка. Към договора е изготвен и погасителен план.

На 30.05.2022г. между страните е сключен Анекс №1 към договора за кредит, с който са предоговорени част от условията на договора, като е отложено плащането на 2-ра, 3-та и 4-та вноски. Изготвен е нов погасителен план, по който отложените вноски се заплащат в края на договора. ГПР е намален на 39,69%, при запазване величината на ГЛП. Изготвен е и нов погасителен план, съобразно който последната вноска е с падеж 25.05.2025г.

Между страните не е било спорно възникването на горното заемно правоотношение с посочените параметри, по което ответницата е получила заем в размер на 2400лева.

От заключението на в.лице по допусната съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява следното: По договора ответницата е извършила плащане в размер на сумата общо 167лева на 29.03.2022г. С тази сума е погасена първа вноска- 53,10лева главница, 113,48лева договорна лихва и 0,42лева лихва за забава. Непогасената главница е 2346,90лева, а дължимата договорна лихва за периода 29.03.2022г. до 15.03.2023г. е в размер на 519,95лева при ползван лихвен процент 41%. Размерът на обезщетение за забава по т.12.1 ОУ за периода 15.03.2023г. до 28.11.2023г., е 255,96лева, от което 209,54лева върху главницата и 46,42лева върху договорната лихва. При отнасяне на извършените плащания изцяло в погашение на главница, размерът на това задължение би бил 2233лева и обезщетение за забава върху него от 199,37лева. Прилаганият размер на ГПР по договора е 42,65%, а ако в него се включат и допълнителните услуги фаст и флекси, той би бил 104,40%.

С влязло в сила решение по гр.д. № 935/2022г. по описа на ПРС е прогласена нищожност на уговорките по т.V от сключения между страните договор за потребителски кредит в частта регламентираща задължение за заплащане на договорно възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 960лева и Фаст в размер на 840лева, поради противоречие с нормите на чл. 10а, ал.2, чл. 16 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, за което ответницата е била надлежно уведомена в предходно водения между страните спор по гр.д. № 935/2022г. на ПРС. От приобщените по делото материали по посоченото гр.дело не се установяват тези твърдения на ищеца. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.