Решение № 2320 от 22.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2320 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от П. Т. Павлов Гражданско дело №

20235330111997 по описа за 2023 година

Производство по чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Ищецът К. Д. Д. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***/*********г. на ********** на ответното дружество, да го възстанови на работа, и да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода 12.06.2023 г. – 12.12.2023 г. в размер на 9 960 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът “ЕГИУТ - Пловдив“ ЕООД – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като недопустими, неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от

1 представените в тази насока писмени доказателства е видно, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като „***********************“ от *************г. Със Заповед № ***/********г. на ***************на ответното дружество (за която не се спори и самият ищец посочва в исковата молба, че му е била връчена на **********г.), К. Д. е бил отстранен временно от работа за срок от 15 дни, считано от ************г., тъй като работи в общо помещение с *************** на дружеството, а поради поведението на ищеца *************** на ответното дружество е подал Молба за незабавна защита от домашно насилие. Впоследствие, с процесната Заповед, връчена на ищеца на *********** г., трудовото правоотношение с К. Д. е било прекратено считано от „06.2023 г.“ на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, а като конкретни причини за издаването на Заповедта е посочено, че на ********** г. Районен съд – Пловдив е издал Заповед за незабавна защита, с която е задължил ищеца да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. М. Д. (която освен ************* на ответното дружество е и негова *******), и му е забранил да приближава С. М. Д., дома й в гр. П., ул.“ *************“ № **** - ***************, апартамент на **** етаж, както и местата за социални контакти и отдих на същата, до произнасяне на съда с решение по делото, с оглед на което продължаването на трудовото правоотношение с ищеца било невъзможно, доколкото той и **************** на ответното дружество изпълнявали трудовите си задължения на едно и също работно място и срещите и контактите помежду им били неизбежни.

Действително, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, с Определение № 6135/30.05.2023, постановено по гр. дело № 7660/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – ІІ бр. състав, е било разпоредено да се издаде Заповед за незабавна защита, с която която е бил задължен ищецът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. М. Д. (негова ***********), и му е било забранено да приближава С. М.

Д., дома й в гр. П., ул.“ **************“ № *** - **********, апартамент на *** етаж, както и местата за социални контакти и отдих на същата, до произнасяне на съда с решение по делото – като с постановеното впоследствие по това дело Решение № 3463/25.07.2023 г., е бил задължен К. Д. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо *********** С. М. Д., било му е забранено да приближава ****************, жилището й в гр. П., ул. “**************“ № **** - ********, апартамент на ***********, местоработата й в гр. П. и местата й за социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на Решението.

Независимо, че с посоченото Решение № 3463/25.07.2023 г. е било забранено на ищеца да приближава и местоработата на ********** С. М. Д. (която е ****************** на ответното дружество), съдът намира, че тази забрана не води до обективна невъзможност за изпълнение от ищеца на трудовия му договор, доколкото ответното дружество е имало възможност да организира работата на ищеца така, че той едновременно да продължи да работи в дружеството и в същото време – да бъде изпълнявано съдебното решение, като се предостави възможност на ищеца да работи физически отделен от ******************* на 2 дружеството (още повече, че към момента на издаване на процесната Заповед, видно от Определението от 30.05.2023 г., на ищеца не е било забранено да приближава местоработата на ********** – ************** на ответното дружество, като в мотивите на това Определение съдът изрично е посочил, че „искането за забрана извършителят да приближава и работното място на молителката на този етап от производството ще се остави без уважение, тъй като ответникът би бил лишен от възможността да упражнява труд“ – тоест, към 12.06.2023 г. не е съществувала обективна невъзможност ищецът да изпълнява задълженията си по трудови договор поради издадената Заповед за незабавна защита).

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да се уважи, а оттук - с оглед основателността на този иск и акцесорния му характер, следва да се уважи и обективно съединения с него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и ищецът да бъде възстановен на предишната си работа.

Както се установява от представената разпечатка от Портала за електронни услуги на НАП, след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът не е започнал работа по друго такова, а от издаденото от ответника Удостоверение се установява, че размерът на последното получено БТВ на К. Д. за предхождащия уволнението му пълен отработен месец (**********г.) е било в размер на 1 675, 31 лева.

При така установената фактическа обстановка, предвид основателността на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и оставането на ищеца без работа поради уволнението му през процесния период и размера на полученото от него БТВ за предхождащия уволнението му пълен отработен месец, съдът намира, че и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и по размер (доколкото претендираният от ищеца размер е по-нисък от действително дължимия) и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 15.08.2023 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 1 200 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 498, 40 лева ДТ за трите уважени иска.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

№ ****/*********** г. на

************* на „ЕГИУТ - Пловдив“ ЕООД, ЕИК 825320521 , със седалище и ПРИЗНАВА

ЗА

НЕЗАКОННА Заповед адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Трайко Китанчев“ № 9, представлявано от *************** С. М. Д., със съдебен адрес: гр. П., ул. “****************” № ***, ет.**, офис ***, адв. Т. Д. И адв. П. К., с която, считано от „***********г.“, на основание чл.328, 3 ал.1, т.12 от КТ - поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, е било прекратено трудовото правоотношение с К. Д. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул.

„***********“

№

****, вход

**, със съдебен адрес: гр. П., ул.

“******************” № *** – ***************** „*****“, ет.**, офис **, адв. К. К., КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ИЩЕЦА НА предишната му работа – „*********************“.

ОСЪЖДА „ЕГИУТ - Пловдив“ ЕООД , с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА К. Д. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 9 960 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението за периода 12.06.2023 г. – 12.12.2023 г. , ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 15.08.2023 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 200 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 498, 40 лева ДТ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 23.05.2024 г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4