Решение № 4536 от 02.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4536 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20265330102289 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от М. С. И. против „Сити Кеш“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №***** г., установяваща задължение за заплащане на неустойка е нищожна, поради установяването и в противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит № ***** г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 700 лв., при установен годишен лихвен процент – 45 % и годишен процент на разходите – 55, 51 %. Твърди, че с разпоредбата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя да предостави обезпечение съгласно условията, посочени в договора, като с клаузата на чл. 11 от Договора била установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 458 , 55 лв. Твърди, че е усвоил сумата по кредита и не е заплатил задължението за неустойка, като счита, че не дължи заплащане на последната.

Ищецът твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, поради непредоставяне на обезпечение, което да отговаря на изисквания, които потребителите не могат да осигурят, по същество се осигурява допълнително възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва, по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК забрана. Излага съображения за нищожност 1 на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че установената неустойка е в прекомерен размер, без последната да е свързана с вредите от неизпълнението на главното задължение за връщане на заемната сума в срок. Твърди, че размерът на неустойката е над 50 % от заетата сума. Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция. Поддържа, че неустойката е следвало да бъде включена в посочения в договора фиксиран лихвен процент, който не отговаря на действително приложения. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Сити Кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен годишния процент на разходите и по какъв начин се формира последния с посочване на компонентите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че клаузата за неустойка не е и не следва да бъде включена в годишния процент на разходите, тъй като кредиторът следва да посочи годишния процент на разходите и компонентите му към датата на сключване на договора. Поддържа, че задължението за заплащане на неустойка възниква след сключване на договора – в случай на непредставяне на обезпечение, поради което счита, че е изначално невъзможно неустойката да бъде включена в годишния процент на разходите. Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена между страните и е ясна и разбираема, като нейната основна функция е да обезщети страната по сключения договор и като такава не следва да се включи в годишния процент на разходите, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че още към момента на сключване на договора потребителят е бил запознат за всички възможни суми, които би дължал по договора за кредит, като параметрите на договора били индивидуално уговорени. Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна и последната е уговорена като санкция в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си за представяне на обезпечение по кредита. Сочи, че потребителят е разполагал и с възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без да е обвързан по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането на такси и разноски. Поддържа, че потребителят е разполагал с възможност да продължи срока за осигуряване на обезпечение с предоставяне на молба до кредитора, респ. представяне на друго заместващо обезпечение – например запис на заповед. Счита, че потребителят не е имал намерение да изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, а е имал за цел да се обогати неоснователно със завеждане на последващи искове. Предвид изложеното счита, че клаузата за неустойка не е установена в противоречие с добрите нрави. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на 2 предявените искове, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 700 лв., при установен годишен лихвен процент – 45 % и годишен процент на разходите – 55, 51 %; 2. че с разпоредбата на чл. 11 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 458, 55 лв.; 3. че в годишния процент на разходите, посочен в договора от 55, 51 %, не е включено задължението по чл. 11 от Договора за заплащане на неустойка от 458, 55 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата М. С. И. и ответника “Сити кеш” ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 700 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – заемополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на девет месечни погасителни вноски, ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 873, 45 лв. Установен е годишен лихвен процент от 45 % и годишен процент на разходите от 55, 51 %.

С разпоредбата на чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне две от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

С клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 458, 55 лв., платима разсрочено.

3

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, в който е установен размерът на дължимите погасителни вноски в общ размер от 148 лв. Падежът на първата погасителна вноска е установен на 30.09.2024 г., а на последната – на 30.05.2025 г.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 5, ал. 1 от договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за 4 виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя.

Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски - подобно на главницата и възнаградителната лихва.

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.