Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 334 от 29.04.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 187/2026
Вид
Определение № 334
Подписан
29.04.2026
В сила
29.04.2026
Състав
Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл.23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 , т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.383 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Габрово, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500187 по описа за 2026 година

Производството е по чл.419 ГПК.

Подадена е частна жалба от А. К. Ж. чрез адв.Н., с която е обжалвано разпореждане №761/15.12.2025г. по ч.гр.д.№443/2025 г. на РС-Трявна , с което е уважена молбата на кредитора ОББ АД за незабавно изпълнение.

Жалбата е подадена в законния едномесечен срок от връчване на заповедта с ПДИ на длъжника А. К. Ж. на 26.02.2026г. съгласно представените документи от ЧСИ И. Х. по изп.д.

№57/2026 г. Подадено е и възражение от длъжника по чл.414 ГПК вх.№907/11.03.2026 г.

В жалбата се излагат доводи,че процесният договор за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи. За такива се сочат клаузите на чл.6.2, чл.6.3, чл.7.1, чл.8 вр. с чл.16.4.2, чл.9, чл.21.1., чл.2.5, чл.15.3.4. Оспорва се ,че представеният към заявлението документ е нередовно от външна страна, като липсват данни за движението по погасяването.

Пориди това не може да се извърши преценка дали посочените от кредитора суми са дължими.

Претендира се да се отмени изцяло разпореждане №761/15.12.2025г., с което е уважена молбата за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№443/2025г. на РС-Трявна на кредитора ОББ АД и се обезсили изпълнителният лист.

В депозирания от ОББ АД писмен отговор са наведени доводи за неоснователност на частната жалба.

От данните по делото се установява, че заповедното производство пред РС-Трявна по ч.гр.д.№443/2025г . е образувано по подадено заявление по чл.417 ГПК от кредитора ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД срещу длъжника А. К. Ж. за вземания, 1 произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен на 07.12.2023 г.

С разпореждане №761/15.12.2025г. заповедният съд е постановил да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя „Обединена Българска Банка“ АД ЕИК: *** срещу длъжника А. К. Ж. за претендираните от кредитора ОББ АД вземания и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №165/15.12.2025г.

Хипотезите, при които може да бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение, са визирани в чл.419, ал.3 ГПК – когато не са налице предпоставките на чл.418, ал.2, изр.1 и ал.3 , и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че представеното от банката извлечение е нередовно от външна страна.

Разпоредбата на чл.417 , т.2 ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учредения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно нормата на чл.60, ал. 2 ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В случая представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя представлява редовно от външна страна основание по смисъла на чл.417 ,т. 2 ГПК , като в него са посочени броя и размера на непогасените месечни вноски по процесния договор за потребителски кредит от 07.12.2023г.

Основателно е възражението на жалбоподателя ,че посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР не е реалният поради невключване на стойността на застрахователната премия.

В чл.24,т.1 от процесния договор за кредит е предвидено, че банката предлага на кредитополучателя да сключи и поддържа застраховка „живот“, за своя сметка и в полза на банката, а в чл.24.т.6 от договора е предвидено, че кредитополучателя се съгласява всички застрахователни обезщетения и суми, заплащани от застрахователя ,да се привеждат директно на банката и да се използват за погасяване задълженията на кредитополучателя по договора. От приложения погасителен план е видно, че в месечната вноска по кредита е включена и тази по застраховката.

От уговорените в процесния договор клаузи относно формирането на ГПР не се установява да се включват застрахователните премии.

2

Съгласно чл.19 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/. Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Дали сключването на застрахователния договор е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора условия, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на договора, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи.

Ирелевантно е обстоятелството дали договорът или общите условия определят застраховката като допълнитетелно незадължителна услуга. Такива клаузи представляват част от предварително изготвения от кредитора текст на договора , върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер, който не обвързва съда.

В случая съдържанието на клаузата на чл.24, т.1 и т.6 от процесния договор за потребителски кредит, както и включването на застрахователна премия в погасителния план към договора за потребителски кредит към дължимата месечна вноска по кредита, дават основание да се приеме, че застраховката има обезпечителната функция по чл.383 КЗ за кредитора от неизпълнение на договора за кредит и се явява обезпечение по кредита.

Размерът на застрахователната премия е определен към датата на сключване на договора за кредит, известен е на кредитора по този договор и е включен в погасителния план, като разходите за вноски за застрахователната премия се дължат едновременно с вноските по заема. Обстоятелството, че дължимостта им е уредена в отделен договор от договора за кредит , само по себе си не изключва наличието на обусловеност на сключването на договора за кредит от учреденото обезпечение чрез сключването на застраховка, която се явява допълнителна услуга с дължими от потребителя разходи като застрахователна премия.

Също така следва да се отчете и че представянето на застрахователната премия като задължение по друго договорно правоотношение извън обхвата на процесния договор за кредит и невключването в ГПР , се явява и като конструкция ,предназначена да прикрие действителните разходи по кредит. С невключването на застрахователната премия в общия размер на ГПР по процесния договор за кредит, същият е представен в по-нисък размер от реалния ГПР , при което се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния , се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит, което обосновава неговата недействителност. В този случай и на основание чл.23 ГПК 3 потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него. В случая при липсата на установен размер на извършените плащания, включително тези за застрахователната премия, на този етап на производството не може да се установи има ли и какъв е размерът на непогасената главница по процесния договор за кредит.

Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че не са налице предпоставките за постановяване на незабавно изпълнение на процесната заповед, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист - обезсилен.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №761/15.12.2025г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед №165/15.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№443/2025 г. на РС-Трявна , и ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист №113/15.12.2025г. по ч.гр.д.№443/2025 г. на РС-Трявна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4