Решение № 3615 от 08.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3615 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110201787 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. П. Я. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № *** на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша и за присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения (които ще бъдат обсъдени по-долу) за нарушаване на процесуалния и материалния закон. Въззиваемата страна СДВР излага аргументация за доказаност на административното нарушение, както и за процесуална и материална законосъобразност на фиша, като претендира неговото потвърждаване, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

От приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени материали, както и от предявените по реда на чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН в хода на съдебното следствие материали, се установява по несъмнен начин – освен издаването на фиша (на 14.12.2023 г.) съобразно образеца, одобрен с писмена заповед на министъра на вътрешните работи, освен връчването му на нарушителя на 31.12.2023 г. - именно описаната в обжалвания ЕФ фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова препращане /към налично по делото съдържание, с което страните са запознати/ като използвана техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка, посредством която единствено се избягва ненужното повтаряне, не се открива никъде в релевантната правна уредба, което съвсем не означава, че настоящата инстанция не е такава по същество и не установява на свой ред фактическа обстановка, нито пък че съдът възприема на база на някаква презумпция изложеното в атакувания ЕФ), с уточненията, че жалбоподателят се е явявал собственик на процесното превозно средство и че соченият в процесния ЕФ предходен такъв фиш е бил за нарушаване на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП (превишаване на разрешената стойност на скоростта) и е бил връчен на нарушителя на 12.02.2023 г., не е бил обжалван (глобата по него е била заплатена), респективно е влязъл в сила на 28.02.2023 г. (а не на 27.03.2022 г., както се сочи в данните от съответната информационна система на МВР, 1 където очевидно не е било отчетено положението, че последният ден от 14-дневния срок след датата на връчването е бил неприсъствен – 26.02.2023 г., т. е. 27.02.2023 г. се е явявал последен ден от срока за обжалване; разбира се това е ирелевантно в случая от гледна точка на визирания в пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП едногодишен срок; въпросът за датата на влизане на ЕФ в сила е юридически, поради което не може да се говори за частично некредитиране на съответната справка).

При това положение материалният закон е бил приложен правилно с атакувания ЕФ, като липсват и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал.

2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

По конкретните доводи на жалбоподателя:

Нарушението по обуславящия повторността предходен ЕФ е от същия вид – за нарушаване на скоростния режим (без значение в тази връзка е дали се касае за нарушаване на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП или на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото се засяга същият вид обществени отношения).

ЕФ отговаря на всички законови изисквания (по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП) касателно неговото съдържание. Съдържанието му е такова, че носи необходимата за упражняване на процесуалното право на защита по същество достатъчно подробна информация (съобразно чл. 6 от КЗПЧОС); няма как, обаче, да се очаква – и липсва нормативно изискване в подобен смисъл – ЕФ да съдържа абсолютно всички обстоятелства, които могат да имат значение за административно-наказателното производство (например в коя точно лаборатория е била извършена съответната последна метрологична проверка по реда на ЗИ, как е била /евентуално/ оправомощена тази лаборатория, където точно като географски координати е бил позициониран измервателният уред, каква е била формата на вина и много други). Във връзка с липсата на указания за възможност за оспорване на процесния ЕФ в съдържанието на същия, то следва да се посочи, че процесуалното право на обжалване така или иначе е било упражнено надлежно, а от страна на жалбоподателя не се сочат никакви обстоятелства, релевантни към основанията за възразяване срещу фиша съгласно ЗДвП или пък в смисъл, че управлението на МПС е било предоставено на друго лице (при положение, че въззивникът се явява собственик на превозното средство) или че не е било предоставено на жалбоподателя (при положение, че последният не е бил собственик на процесното МПС).

Иначе това дали г-н Я. се е явявал собственик или ползвател на автомобила – стига да е имал поне едно от тези две качества (както е в случая – виж по-горе!) - с оглед уредбата по чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188 от ЗДвП се явява ирелевантно. В случая изискванията за измервателна годност съобразно ЗИ са изпълнени, за което е налице съответната приложена по делото документация. Изискванията за предварително оповестяване на осъществявания контрол и за работа на техническото средство изцяло в автоматичен режим, без нужда от обслужване, са част от нормативна уредба, която много преди процесната дата 12.12.2023 г. вече не е била част от действащото право, за която нормативна уредба се отнася и визираното в процесната жалба тълкувателно решение (съгласно действащото към 12.12.2023 г. право никаква пречка няма и в това нарушението на скоростния режим да бъде установено посредством мобилни технически средства).

При цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден. При този изход на делото липсва основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, а в полза на СДВР на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в редакцията й, действала към момента на реалното осъществяване на процесуалното представителство в полза на въззиваемата страна, който момент се явява релевантен от гледна точка на логиката /действителния 2 смисъл на/ правната уредба, даваща основание за присъждане на съответните разноски) следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед степента на правна и фактическа сложност на делото и с оглед материалния интерес по него, изводим от размера на санкцията (който определено не е голям).

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ серия К, № *** на СДВР.

Не присъжда разноски в полза на жалбоподателя.

Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3