Решение № 442 от 16.03.2020, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 442 дата 16 март 2020год. гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав, в публично заседание на 20 февруари

2020 год., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор: Христо Колев разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА адм.дело № 2905 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следните обстоятелства:

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК, вр. с чл. 191, ал. 2 от АПК.

Образувано е по протест на прокурор от

Окръжна прокуратура гр.Бургас, против разпоредбите на чл.2, ал.2 и ал.3, чл.6, ал.1, ал.4 и ал.5, чл.10, ал.1, ал.4 и ал.5, чл.13, ал.2, чл.14, ал.2, чл.33, ал.2 в частта относно „до 300лв.“, чл.44 и чл.47 от Наредба за осигуряване на обществения ред, спокойствието, сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на Община Приморско, приета от Общински съвет – Приморско с Решение № 087 от Протокол № 007/27.03.2012г.

Протестиращият прокурор възразява, че при приемането на подзаконовия нормативен акт са били допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с изискванията на нормата на чл.26 от ЗНА, както и че са липсвали обстойни мотиви към предложения за разглеждане проект.

На самостоятелно основание протестира изброените по-горе разпоредби поради противоречие с материалноправни норми от по-висока степен, конкретно изброени.

Иска се отмяна на подзаконовия нормативен акт или на отделните негови разпоредби, както и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас.

Ответникът Общински съвет – Приморско не изпраща представител.

Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл.181, във вр. с чл.188 от АПК. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

Разгледан по същество протестът е частично основателен.

С Решение № 087 от Протокол № 007 от

27.03.2012г., Общински съвет Приморско е приел Наредба за осигуряване на обществения ред, спокойствието, сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на Община Приморско (Наредбата).

Проектът на Наредбата е публикуван на

06.03.2012г. на интернет страницата на Община Приморско, видно от приложената разпечатка.

Предложението за обсъждането и приемането е внесено от председателя на Комисията по законност и нормативна уредба към Общинския съвет с предложение вх. № 534/12.03.2012г. Предложението е надлежно мотивирано.

Заседанието по приемането на Наредбата е проведено на 27.03.2012г., поради което следва да се приеме, че процедурата по разгласяването на проекта е надлежно проведена, при спазване на нормативния 14-дневен срок, считано от публикацията до приемането на Наредбата, съобразно нормата на чл.26, ал.2 от ЗНА (изм., прил.ред.). В този смисъл, съдът счете за неоснователен доводът на протестиращия прокурор за допуснати съществени процесуални нарушения при приемането на подзаконовия нормативен акт.

Относно твърдяното противоречие на част от разпоредбите на Наредбата с норми от по-висок ранг, съдът съобрази следното:

Оспорените разпоредби на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредбата имат следното съдържание:

Чл.4, ал.2 – При нарушаване на разпоредбите на ал.1, физическите лица се наказват с глоби от 500 до 1000 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 1000 до 3000 лева.

Чл.4, ал.3 – При повторно нарушение по ал.1 физическите лица се наказват с глоби от 2000 до 6000 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 4000 до 10000 лева.

Разпоредбата на алинея 1 на чл.4 гласи: Юридическите лица и едноличните търговци, стопанисващи заведения за хранене и развлечения, са длъжни: 1. При осъществяване на дейността да не превишават показателите на допустими норми (нива) на шум за съответния вид обект, съгласно действащото законодателство в Република България; 2. Да не допускат озвучаването на открити площи на заведения за хранене и развлечения, разположени в урбанизираната територия, за времето между 14.00 и 16.00 часа и между 23.00 и 7.00 часа;

В тази част съдът счете протестът за основателен.

Обществените отношения в областта на шума в околната среда са регламентирани в Закона за защита от шума в околната среда, като видно от чл.1, т.1 в неговия обхват попадат и локалните източници на шум. Локален източник на шум е дефиниран § 1, т.4 от ДР на ЗЗШОС, съгласно който такива източници са търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия по Закона за устройство на територията.

Заведенията за хранене и развлечение попадат в обхвата на дефиницията за локален източник на шум и в този смисъл попадат и в обхвата на действието на закона. От друга страна, видно от нормата на чл.3, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗЗШОС законът е разграничил уредбата на управлението на различните видове шум в различни нормативни актове, като алинея 5 предвижда изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради да се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация, т.е. законовата делегация, съдържаща се в чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, дава правомощие на общинския съвет да въведе регламентация само относно конкретно визираната категория шум – този предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради, но извън законовата делегация остава правомощието на общинския съвет за регламентация с местна наредба на категорията шум, предизвикан от локален източник на шум. Това е отбелязано и от прокурора в обстоятелствената част на протеста, но не е поискана отмяна на материалната норма на чл.4, ал.1 от Наредбата, а само на нейните санкционни норми, поради което съдът се ограничава само до отмяната на алинея 2 и алинея 3 на чл.4 от Наредбата.

Оспорените разпоредби на чл.6, ал.1, ал.4 и ал.5 от Наредбата имат следното съдържание:

Чл.6, ал.1 -

Забранява се продажбата на пиротехнически средства /ракети, пиратки, бомбички и други/ на малолетни и непълнолетни лица.

Чл.6, ал.4 -

При нарушение на предходните алинеи на виновните лица се налага наказание, имуществена санкция, глоба в размер от 50 до 300 лв.

Чл.6, ал.5 -

При повторно нарушение по предходните алинеи на виновните лица се налага наказание глоба в размер от 300 до 500 лв.

В тази от оспорването съдът счете протестът за основателен само по отношение на алинея 1.

Чл.8, ал.2 от ЗОБВВПИ разграничава фойерверките като пиротехнически изделия на 4 категории – F1, F2, F3 и F4. Това разграничение впоследствие влияе върху кръга от лицата, които в зависимост от възрастта си, имат право да закупуват фойерверки от различна категория. Така напр. чл.48. ал.2, т.1 от закона забранява продажбата на Фойерверки от категория F1 на лица под 12 години, от категория F2 - на лица под 16 години, и от категория F3 - на лица под 18 години. В противоречие с тази законова регламентация, Наредбата е унифицирала забраната, като я разпростира върху всички малолетни и непълнолетни лица, поради което в тази нейна част следва да бъде отменена.

Протестираните алинея 4 и алинея 5 на чл.6 от Наредбата имат санкционен характер, но те са приложими не само по отношение нарушението по алинея 1, чието противоречие със закона се констатира, но са приложими също така и по отношение на нарушенията по алинея 2 и алинея 3 на чл.6. В този смисъл съдът счете протестът за неоснователен в тази негова част – за отмяна на санкционните норми, защото, ако те се отменят, нарушенията по ал.2 и ал.3 остават несанкционируеми, а от друга страна не се констатира законово противоречие, ако санкционните норми се прилагат по отношение на нарушенията в алинея 2 и алинея 3 на чл.6 от Наредбата. На тези основания съдът счете протестът за неоснователен в частта относно искането за отмяна на алинея 4 и алинея 5 на чл.6 от Наредбата.

Оспорените разпоредби на чл.10, ал.1, ал.4 и ал.5 от Наредбата имат следното съдържание:

Чл.10, ал.1

- Забранява се на лица стопанисващи питейни заведения /барове, дискотеки и др./, интернет - клубове и други обществени заведения, допускането на лица до 18 години в часовете след 22.00 до 06.00 часа.

Чл.10, ал.4

- При нарушение по ал.1 на виновните лица се налагат глоби в размер 500/петстотин/ лева, а за едноличните търговци и юридически лица - имуществена санкция в размер до 5 000/ пет хиляди/ лв.

Чл.10, ал.5

– При повторно извършено нарушение лицата се наказват с временно лишаване от правото да упражняват определена дейност на територията на община Приморско.

В тази част от оспорването съдът счете протестът за изцяло основателен.

Законовата регламентация на обществените отношения по алинея 1 се съдържа в нормата на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, съгласно които - Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Алинея 4 - Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Видно е противоречието със законовия текст, който разграничава както часът, след който е необходимо придружаване, така и възрастта на детето, докато наредбата не прави подобно разграничение, поради което алинея 1 на чл.10 от Наредбата следва да се отмени.

Санкционните норми на алинея 4 и алинея 5 на чл.10 от Наредбата също противоречат на законовата регламентация, съдържаща се в нормата на чл.45, ал.2 от закона, който регламентира състава на нарушение и приложимото за него наказание - Който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.

Видно е, че санкциите по алинея 4 от Наредбата не съответстват на законово предвидените, а наказанието по алинея 5 изобщо не почива на никаква законова опора. На това основание алинея 4 и алинея 5 на чл.10 от Наредбата следва да се отменят като противоречащи на Закона за закрила на детето.

Оспорените разпоредби на чл.13, ал.2 и ал.3 от Наредбата имат следното съдържание:

Чл.13, ал.2