Определение № 736 от 12.06.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 465/2025
- Вид
- Определение № 736
- Подписан
- 12.06.2025
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 1, т. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 736 гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
ЛИ. М. Руневска като разгледа докладваното от ЛИ. М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500465 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е изпратено на СОС по подсъдност от СГС.
СГС е бил сезиран с частна жалба от И. А. К. срещу разпореждане на РС – София № 20196575 от 11.10.2021 г. по гр. д. № 73596/2016 г. по описа на същия съд, с което исковата молба на К., с която са предявени искове срещу ЧСИ Милен Бъзински и СГС, е върната. По частната жалба в СГС е образувано възз. ч. гр. д. № 2007 по описа на този съд за 2022 г.
С разпореждане № 13318 от 27.05.2025 г. по възз. ч. гр. д. № 2007/2022 г. по описа на СГС производството по същото дело е прекратено и делото е изпратено на СОС по подсъдност. Прекратителният акт на СГС е постановен еднолично от съдията – докладчик по делото, вместо от надлежния въззивен състав, като е указано в акта, че е окончателен.
Съображенията на съдията-докладчик да постанови този акт са следните: СГС е ответник по иска, предявен пред РС – София с исковата молба, върната с горепосоченото обжалвано разпореждане на РС – София, поради което делото следва да се разгледа от друг съд с оглед основателните съмнения за безпристрастност на всеки съдия, работещ в СГС; в този смисъл е нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ; предявеният иск не попада в приложното поле на ЗОДОВ, но чл. 7, ал. 2 от същия закон следва да се приложи по аналогия; ако делото се върне отново за разглеждане в СГС, ще продължи процедурата по масови отводи.
Дори да приемем, че така постановеният акт на СГС е валиден и влязъл в сила, то същият е неправилен, тъй като не са налице основания за разглеждане на делото от СОС.
Исковата молба на И. А. К. /именувана частна жалба – инцидентен осъдителен иск/ първоначално - на 15.11.2016 г., е депозирана пред СГС, който я е препратил на СРС с оглед цената на субективно съединените искове – 1000 евро. Пред СРС по исковата молба е образувано гр. д. № 73596/2016 г., по което е постановено разпореждането от 11.10.2021 г. за 1 връщане на исковата молба, предмет на настоящото въззивно обжалване. Началото на производството е поставено през 2016 г., т. е. преди измененията на чл. 7 ЗОДОВ, направени със ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94 от 2019 г., с които е създадена разпоредбата на чл. 7, ал.
2 ЗОДОВ, на която се е позовал съдията – докладчик от СГС в цитираното по-горе прекратително разпореждане от 27.05.2025 г. Съгласно § 6 ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94 от 2019 г., тези изменения се прилагат за искови молби, подадени след влизането му в сила, а неприключилите производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Ето защо правилото на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ е неприложимо в случая.
Не е налице и основание за прилагане на правилото на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ по аналогия, след като съдията – докладчик е приел /а и е ясно от исковата молба/, че исковите претенции не попадат в приложното поле на ЗОДОВ. Процесуалните норми не се прилагат по аналогия. Те са от публичен ред, поради което тълкуването им е стриктно. Недопустимо е да се тълкуват разширително, като им се приписва съдържание, каквото те нямат. В този смисъл е трайната съдебна практика /определение № 127 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 352/2015 г., II т. о., ТК, определение № 108 от 11.09.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 421/2009 г., III н. о., НК, решение № 453 от 9.11.2012 г. на ОС - София по в. гр. д. № 101/2012 г.,определение № 2049 от 1.09.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2250/2022 г. и др./.
Излагането на доводи, свързани с продължаване на процедурата по отвод на съдиите от СГС в случай на връщане на делото за разглеждане от този съд, е недопустимо да бъдат излагани от съдията – докладчик предвид строго личния характер на отвода. Право на докладчика по делото и на останалите членове на въззивния състав, на който делото е разпределено за разглеждане, е да преценят дали са налице обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т.
1-5 ГПК /решение № 10963 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2023 г., VIII о./. С още по-голямо основание това важи за обстоятелства по т. 6 /на каквито в случая се е позовал съдията - докладчик от СГС/, доколкото те не са конкретно и изчерпателно посочени в процесуалния закон, а и не винаги имат външно възприемаеми обективни измерения.
Поради това e недопустимо конкретен съдия да преценява дали са налице основания за отвод на други негови колеги и да взема решения за подсъдността на делото въз основа на тази своя преценка.
Доводи за процесуална икономия също не могат да бъдат аргумент за извод, че делото следва да бъде препратено на най-близкия родово компетентен да го разгледа съд. Както се обоснова по-горе, не е в правомощията на съдията - докладчик да предполага дали и други съдии биха се отвели от разглеждане на делото. Напълно е възможно следващ съдия, на когото бъде разпределено делото, да не се отведе и да го приеме за разглеждане, при това побързо, отколкото ако делото бъде изпратено на друг съд. Освен това вече голяма част от съдиите в СГС са се отвели от разглеждането на делото, т. е. евентуални отводи на останалите им колеги не биха забавили съществено разглеждането му.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Софийски градски съд.
2
Тъй като този съд вече е прекратил производството по делото пред себе си, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между Софийски окръжен съд и Софийски градски съд на основание чл. 122 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред АС – София между Софийски окръжен съд и Софийски градски относно местната компетентност за разглеждане и произнасяне по частна жалба на И. А. К. с вх. № 11114 от 25.02.2022 г. по описа на СГС, съответно вх. № 5775 от 27.05.2025 г. по описа на СОС срещу разпореждане на РС – София № 20196575 от 11.10.2021 г. по гр. д. № 73596/2016 г. по описа на същия съд, с което е върната исковата молба на И. А. К. срещу ЧСИ Милен Бъзински и СГС.
ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски апелативен съд за произнасяне по спора за подсъдност.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3