Присъда № 17 от 21.05.2025, Апелативен съд - София

МОТИВИ

За ПРИСЪДА № 17 от 21.05.2025 г. по ВНОХД № 1530/2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Настоящото въззивно производство беше проведено за проверка на ПРИСЪДА № 43 от 22.03.2024 г. по НОХД № 3155/2022 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 40-ти състав, с която както следва:

ВСЕКИ от четиримата ПОДСЪДИМИ Ж. С. Н. с ЕГН **********, Я. С. Н. с ЕГН **********, С. Ж. С. с ЕГН ********** и Д. Й. Г. с ЕГН ********** – е признат за ВИНОВЕН в това, че от началото на 2016 г. до 02.09.2019 г. (С. С. – само в периода от 05.11.2016 г. до 02.09.2019 г. и непълнолетен през целия период, но вменяем; Д. Г. – за целия период, но като непълнолетен до 23.02.2019 г. и вменяем) в София е бил член на организирана престъпна група (ОПГ; Ж. Н. – ръководител, останалите трима - участници), целяща корист и извършване на престъпления по чл. 213а, чл. 214 и чл. 354а от НК, поради което всеки от тях е ОСЪДЕН, съответно: Ж. Н. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал.

1 от НК на шест години лишаване от свобода, Я. Н. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК на четири години от лишаване от свобода, С. С. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на три години лишаване от свобода и Д. Г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК на три години лишаване от свобода.

Всеки от четиримата подсъдими е бил оневинен и оправдан по обвинението, че ОПГ е била създадена с цел извършване и на престъпления по чл. 252 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ Ж. Н. е ОНЕВИНЕН в това за времето от началото на 2018 г. до 02.09.2019 г. да е извършвал по занятие банкови сделки без законово изискуемо разрешение чрез предоставянето на лихвоносни заеми на П. П., К. А., В. В. и Р. Х., поради което е ОПРАВДАН по обвинението, че извършил престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК.

Всеки от ПОДСЪДИМИТЕ Ж. Н. и Я. Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че през месец декември 2016 г. в София в съизвършителство с другия и с цел имотна облага и за двамата е принудил (чрез сила и заплашване) К. И. Б. с ЕГН ********** противно на волята си да предаде паричната сума от 1 170 лв., представляващо имотна вреда за Б., поради което всеки от тези двама подсъдими е ОСЪДЕН за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК на лишаване от свобода за пет години и глоба от 5 000 лв.

Всеки от четиримата ПОДСЪДИМИ е признат за ВИНОВЕН в това, че през месец юни 2019 г. заедно с останалите трима и в изпълнение на решението на ОПГ заплашил К. И.

Б. с ЕГН ********** с насилие спрямо него и негови ближни с цел да бъде принуден Б. да се разпореди със свои вещи (да предаде на Ж. Н. 2 000 лв.), поради което за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК са ОСЪДЕНИ трима от подсъдимите – Ж. Н. на четири години лишаване от свобода и глоба от 4 000 лв., Я. Н. – също, Д. Г. – на две години лишаване от свобода и глоба от 3 000 лв., а С. С. е ОСЪДЕН за престъпление по чл. 213а, ал.

2, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на лишаване от свобода за две години.

Всеки от ПОДСЪДИМИТЕ Ж. Н. и Я. Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 01.03.2019 г. в София заедно с другия, с цел имотна облага и за двамата и в изпълнение на решението на ОПГ принудил (чрез сила и заплашване) К. Т. П. с ЕГН ********** противно на волята си да предаде 100 лв. – имотна вреда за П., поради което всеки от тях е ОСЪДЕН за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 от НК на четири години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лв.

ПОДСЪДИМИЯТ С. С. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 02.09.2019 г. в София, като непълнолетен, но вменяем и действащ в изпълнение на решение на ОПГ, без законово изискуемо (по ЗКВНВП) надлежно разрешително държал с цел разпространението им 1 високорискови наркотични вещества (11,19 грама кокаин с активен компонент 89 % на стойност 3 133,20 лв.), поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал.

1, т. 3 от НК е ОСЪДЕН на три години лишаване от свобода.

След определяне на наказанието на всеки от четиримата подсъдими за всяко отделно престъпление, са били наложени на основание (чл. 25 вр.) чл. 23 от НК за изтърпяване като най-тежки, както следва: на Ж. Н. - шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим с присъединена към него глоба от 5 000 лв.; на Я. Н. – пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим с присъединена към него глоба от 5 000 лв.; на С. С. – три години лишаване от свобода при първоначален общ режим; на Д. Г. – три години лишаване от свобода при първоначален общ режим с присъединена към него глоба от 3 000 лв.

От срока на лишаването от свобода е приспаднато съобразно чл. 59, ал. 1 вр. ал. 2 от НК времето, през което е бил задържан под стража и с мярка за неотклонение домашен арест всеки от подсъдимите Ж. Н. и Я. Н..

Постановено е съобразно чл. 68, ал. 1 от НК подсъдимият Ж. Н. да изтърпи ефективно и отделно лишаването от свобода за четири месеца, определено му по НОХД № 20243/2014 г. на СРС, чието изпълнение е било досега отложено под условие.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК четиримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно по сметка на ГД „БОП“ – МВР 1 883,64 лв. за разноски на досъдебното производство.

Присъдата не е протестирана.

Присъдата е обжалвана, в срок, както следва:

От защитника на подсъдимите Я. Н. и С. С. – адв. Т. М.. Защитникът иска пълно оневиняване и оправдаване на всеки от тези двама подсъдими.

От защитника на подсъдимия Д. Г. – адв. Ц. Б.; защитникът иска или оправдаване на този подсъдим, или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционен съд след отмяна на присъдата.

От защитника на подсъдимия Ж. Н. – адв. Е. М.. Този защитник иска за доверителя си алтернативно: или оправдаване - за което се позовава на недоказаност на обвинението, или връщане на делото за ново първоинстанционно разглеждане след отмяна на присъдата – за което се позовава на съществено нарушаване на процесуални правила, или облекчаване на положението на подсъдимия чрез намаляване на наказанието, отлагане условно на изпълнението му или прилагане на по-благоприятен закон.

Въпреки заявеното във всяка от трите жалби на защитниците, нито една не е допълнена с конкретни съображения след изготвянето на мотивите за първоинстанционната присъда - съобщенията за което са връчени на защитниците на 23.10.2024 г. и 29.10.2024 г., а жалбите са изпратени от СГС на САС на 25.11.2024 г.

Беше проведено въззивно съдебно следствие за разпит на свидетеля К. И. Б., който не е бил изслушан от първоинстанционния съд и при постановяване на първоинстанционната присъда са били ползвани само досъдебните му показания пред съдия.

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде потвърдена поради правилността й, а всеки от защитниците поддържаше исканията си и обосноваването им съобразно изложението в жалбите; всеки от подсъдимите се присъедини към становището на защитника си.

2

За да провери изцяло правилността на обжалваната присъда СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно съдържанието на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателствени средства, към чието значение беше добавено и това на разпитания пред въззивния съд свидетел. След преценка на съдържанието на всяко едно доказателствено средство поотделно, а също и след преценка на съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно, въззивният състав намери, че не са доказани по несъмнен начин обвиненията срещу подсъдимите, с изключение на обвинението за престъпление по чл. 354а от НК срещу С. С.. Съображенията на въззивния съд за това са следните съображения:

Във връзка с обвиненията за ръководство (срещу Ж. Н.) и за участие (срещу останалите трима подсъдими) в ОПГ в обстоятелствената част на обвинителния акт (ОА) са изложени следните определящи предмета на доказване твърдения: В началото на 2016 г. Ж.

Н. споделил пред Я. Н. и Д. Г., че могат да спечелят значително, ако събират лихвите от лица, на които Ж. Н. ще предоставя парични заеми; Ж. Н. предложил на останалите двама да го придружават при срещи с длъжници, а при необходимост – да ги заплашват и да упражняват сила спрямо тях с цел да ги принудят да изплатят дълга с определената от Ж. Н. лихва. Ж. Н. предложил на Я. Н. и Д. Г. за такава дейност да им дава част от принудително събраните суми. Всеки от подсъдимите Я. Н. и Д. Г. обмислил предложението на Ж. Н. и потвърдил пред Ж. Н. съгласието си да действат по предложения от Ж. Н. начин. Четвъртият обвинен за участие в ОПГ – С. С., се включил в нея в първия ден след навършването на 14годишна възраст, като бил привлечен в нея от баща си Ж. Н..

За тези факти, твърдени в ОА и приети за доказани в мотивите на присъдата, настоящият състав намира, че няма събрани и не е възможно да се съберат никакви доказателства; впрочем такива не са посочени изначално, в самия ОА. Към момента доказателствените усилия по делото са изчерпани - в досега приобщените доказателствени средства няма данни за други несъбрани, но събираеми доказателствени средства във връзка с конкретния предмет на доказване по делото. Същевременно в досега приобщените доказателствени средства няма никакви фактически данни относно горепосочените твърдения за образуване на ОПГ в началото на 2016 г.: няма очевидци на твърдените разговори между Ж. Н., Я. Н. и Д. Г., поради което няма по настоящото дело свидетелски показания (нито пък – други, каквито и да било доказателствени средства) за срещата на тези трима подсъдими по това време, за предложението на Ж. Н., за обмислянето му от Я. Н. и Д. Г. и за заявяването от тях двамата на Ж. Н. на приемането на това предложение; няма свидетелски показания и за това как точно – с какви думи и/или действия, Ж. Н. е „привлякъл“ сина си С. С. за участие в групата. Предвид това твърденията в ОА относно съгласуване на волята на трима души (Ж. Н., Я. Н. и Д. Г.) за образуване на ОПГ в началото на 2016 г., както и за включването в тази група (точно) на 05.11.2016 г. на С. С., са изцяло необосновани.

Същата характеристика – пълна необоснованост, по същата причина (пълна доказателствена необезпеченост), имат и твърденията в ОА, приети за доказани в мотивите на присъдата, относно начина на работа на ОПГ и строгата й йерархичност: Няма сред доказателствените средства по делото такова, в което да се съдържат фактически данни, че Ж. Н. е определял задачи за изпълнение на Я. Н. и Д. Г. и че им е разпределял част от приходите от дейността на ОПГ (печалбите от лихвоносните заеми); за С. С. не е правено твърдение в ОА, че е получавал дял от разпределяните от баща му Ж. Н. суми.

Поради това по необходимост изследването на обосноваността на обвинението за ОПГ се пренасочва към инкриминираната вторична фактическа деятелност, описана в ОА.

Принципно е възможно да се обоснове доказаност на състав на престъпление по чл. 321, ал.

1 или чл. 321, ал. 2 от НК – ако са налице убедителни доказателствени средства за продължаваща през относително продължително време сходна фактическа деятелност на определени лица, от обективните характеристики на която деятелност да се обосноват 3 несъмнени изводи за такава именно връзка между тези лица в определен период (който трябва да съвпада с инкриминирания), която връзка да отговаря на критериите по чл. 93, т.

20 от НК. Този въпрос изисква изследване на свидетелските показания по делото, чието основно съдържание е, че съответният свидетел е бил длъжник на подсъдимия Ж. Н. или на подсъдимия Я. Н. по лихвоносен заем. От съществено значение е какви са твърденията на свидетелите за това дали спрямо тях е била упражнена принуда, целяща или постигнала събирането на парична сума, без значение – дали на главницата, която е била дължима по договор за заем, дали на лихвата; от съществено значение е дали такава принуда е била приложена от неоправомощени (за принудително изпълнение по реда на ГПК) лица и дали те са (някои от) подсъдимите, съответно – от колко от тях, при каква връзка помежду им, колко пъти и за какъв период.

При инкриминиран в ОА период от началото на 2016 г. до 02.09.2019 г. бяха изследвани показанията на свидетелите относно наличие на твърдения за съставомерни действия на всеки от обвинените четирима подсъдими при изискване за връзка между по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК.