Решение № 5117 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5117 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100506946 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Виваком България“ ЕАД против Решение № 7576/29.04.2025 г. на СРС по дело 67415/2024 г. по описа на съда, с което е прието за установено в отношенията между ищеца Ц. Г. М. от гр. София и ответника „Виваком България“ ЕАД, че клаузите на чл. 6.8 от Общите условия за предоставяне на услугата Vivacom TV в сила от 01.09.2023г., чл. 6.7.2 от Общите условия за предоставяне на услугата Vivacom Fiber NET, в сила от 10.05.2021г. и чл. 24.2 от Общите условия на договора между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и абонатите на услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, в сила от 10.05.2021г., са нищожни, поради неравноправност и нарушаване на чл. 143 ал.1, ал.2 т., т.10, т.11 и т.19 от Закона за защита на потребителите, както и в частта, с която е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 19,15 лева, представляваща платена, без основание от ищецът на ответника сума, във връзка с приложените неравноправни клаузи за индексация на месечната абонаментна такса за ползваните от ищеца услуги, за периода от м.02.2024г. до м.09.2024г.

Според жалбоподателя решението е постановено при неправилно приложен материален закон, поради което и следва да бъде отменено с произтичащите от това последици. Счита, че е неправилен изводът на съда, че клаузите за индексация в ОУ на оператора относими към ползваните от абоната три услуги, са нищожни на основание чл.

143, ал. 1 ЗЗП и на основание чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП, като ги намира за отговарящи на изискването за добросъвестност. Твърди, че потребителя е имал възможност да се запознае предвидените от оператора индексационни клаузи, тъй като ОУ в които се включвали 1 същите са му предоставени при сключването на индивидуалните договори, в случай, че на са го устройвали е имал възможност да не сключва договорите или да се откаже от тях в предвидения 7 дневен срок. При формулиране и прилагане на оспорваните клаузи оператора се позовавал на обективен критерий за индексацията, дефиниран от публичен орган – НСИ, като по този начин било гарантирано безпристрастно определяне на коефициента, с който се ще индексира цената, като така се изпълнявало и условието за добросъвестно изпълнение на задълженията на мобилния оператор, тъй като потребителят своевременно, чрез предоставените му ОУ при сключване на договора е имал пълната информация, въз основа на която е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Твърди, че прилагането на индексационна клауза не представлява едностранно изменение на договора от страна на „Виваком“, а упражняване на предварително договорено в ОУ право, при използване на предварително обявен в договора механизъм за индексиране на цените на услугите.

Оспорваните от абоната клаузи освен, че отговаряли на принципа за добросъвестност, но също така не водели до неравновесие между правата и задълженията на оператора и потребителя, тъй като срещу правота на оператора да индексира цените, на абоната било предоставено насрещно право да прекрати договора, без да дължи неустойка, в случай на увеличаване на цената на услугата, в резултат на индексирането.

Според въззивника, решаващия районен съд, неправилно интерпретирал в решението си мотивите на СЕС, споделени в решение по дело № С-326/14, тъй като в разглежданите по цитираното дело Общи условия не било предвидено право на потребителя да прекрати договора без да дължи неустойка. За разлика от разглежданите от СЕС общи условия, в които като реципрочно на потребителя право било предвидено намаляване на цената при дефлация, в ОУ на „Виваком“ било предвидено право на абоната да прекрати договора си без неустойка, при което не следвало да се възприема, че между правата и задълженията на двете страни съществува твърдяното от съда неравновесие. Според въззивника, предоставеното от „Виваком България" ЕАД на своите абонати право да прекратят договорите си без да дължат неустойки представлява ефективно средство за тяхната защита, с оглед на което намират извода на съда за неравноправност на оспорените клаузи от ОУ на оператора за неправилен. Предвид изложените в жалбата възражения, въззивника моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените от ищеца искове, в т.ч. осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил и отговор на въззивната жалба от въззиваемата Ц. М., чрез пълномощника й адв. М. А. – М.. Становището на въззиваемата страна е за неоснователност на въззивната жалба. Излага твърдения, че ответника в първоинстанционното производство не е доказал твърдението си, че общите условия са връчени на абоната при сключване на договора и той е имал обективна възможност да се запознае с всички предвидени в тях клаузи, в т.ч. за възможността за едностранна индексация на цените от страна на оператора. Решението на съда било правилно и мотивирано, съобразно приетите доказателства. Противно на твърдението на въззивника, в договора на ищцата имало уговорени неустойки в случай на прекратяване на договора й – за направени отстъпки по договора и за получени устройства, което изправяло потребителя пред избора или да заплаща едностранно завишената от оператора цена или да дължи неустойките по договора, свързани с предоставените й отстъпки в цената на допълнителни услуги, предоставени по договора. Неоснователно било твърдението на въззивника, че предоставеното на абоната право да прекрати договора без неустойка било ефективно средство за неговата защита, тъй като на практика с предвидените други неустойки в договора за абоната ставало икономически неизгодно да предприеме такова прекратяване, тъй като дължал солидни суми на оператора.

В заключение, въззиваемата страна намира, че правилно първоинстанционния съд е приел, че процесните клаузи от ОУ на „Виваком“ във връзка с предоставянето на услугите TV, Fiber Net и чрез фиксирана електронна съобщителна мрежа, в сила от 10.05.2021 г., са 2 неравноправни и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумите, получени въз основа на нищожните клаузи. На тези и други основания моли въззивния съд да потвърди решението на СРС, като правилно и законосъобразно и му присъди разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание страните се представляват от надлежно упълномощени представители, като въззивника поддържа въззивната жалба, а въззиваемата страна отговора на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в решение в обжалваната част, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства.

Решението в обжалваната част следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

По делото не се спори и се установява от приетите доказателства пред първата инстанция /Договор за електронни съобщителни услуги „Комбинирай и спести“ № 202210060107-10470662 от 08.10.2022г. сключен между Ц. Г. М. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (сегашно „Виваком България“ ЕАД), със срок 24 месеца, Общи условия за предоставяне на услугата Vivacom TV, в сила от 01.09.2023г. и приложими към договори, сключени на и след 12.04.2021г. , Общите условия за предоставяне на услугата Vivacom Fiber NET и Общите условия на договора между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и абонатите на услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, в сила от 10.05.2021г./, че между страните е налице облигационно отношение, по което ищецът Ц. М. има качеството абонат /потребител/, а ответника „Виваком България“ ЕАД – оператор.

Безспорно е установено от приетите доказателства, че ищеца М. през 2024 г. е заплатила в повече 19,15 лв., която сума била резултат от извършена от оператора едностранна индексация на месечните такси за всяка от ползваните от нея услуги.

Приета по делото е Декларация от 05.04.2016г., подписана от ищцата Ц. М., с която същата удостоверила с подписа си, че е получила екземпляр от Общите условия за договори 3 между БТК ЕАД и абонатите на услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, и Декларация, подписана от ищцата, с който приема общите условия за телевизионни и интернет услуги.

В процесните общи условия на оператора, се съдържат еднотипни клаузи, които позволявали на „Виваком България“ едностранно да индексира цените на услугите си, като съответно в чл.6.8. от Общи условия за предоставяне на услугата Vivacom TV, в сила от 01.09.2023г. и приложими към договори, сключени на и след 12.04.2021г., се предвиждало:

„не по - често от веднъж в рамките на една календарна година Виваком има право да индексира цените на Услугата, като ги коригира с процент не по-висок от месечния индекс на потребителските цени, определен от националния статистически институт (ИПЦ, предходният месец = 100), натрупан за периода след последното определяне на съответната цена. С приемане на общите условия Абонатът се съгласява с методиката за корекция на цените, извършена при условията на настоящата т.6.8.“.

В Общите условия за предоставяне на услугата Vivacom Fiber NET, съгласно чл. 6.7.2 било предвидено, че „цените могат да бъдат променяни не по - често от веднъж в рамките на една календарна година, като Виваком има право да индексира цените на Услугата, като ги коригира с процент не по-висок от месечния индекс на потребителските цени, определен от националния статистически институт (ИПЦ, предходният месец = 100), натрупан за периода след последното определяне на съответната цена. С приемане на общите условия Абонатът се съгласява с методиката за корекция на цените, извършена при условията на настоящата т.6.7.2“.

В приетите Общи условия на договора между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и абонатите на услуги, предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, в сила от 10.05.2021г., се предвиждало, съгласно чл. 24.2. възможността „не по - често от веднъж в рамките на една календарна година Виваком има право да индексира цените на Услугата, като ги коригира с процент не по-висок от месечния индекс на потребителските цени, определен от националния статистически институт (ИПЦ, предходният месец = 100), натрупан за периода след последното определяне на съответната цена. С приемане на общите условия Абонатът се съгласява с методиката за корекция на цените, извършена при условията на настоящата т.24.2. Ако прилагането на индексацията е довела до изменение на цените, абонатът има право да прекрати договора с 30-дневно писмено предизвестие без да дължи неустойки. В такъв случай абонатът следва да възстанови на БТК всички суми, получени като субсидии или отстъпки, предоставени с оглед определен срок на договора. Задълженията на страните във връзка със споразумения за лизинг или продажба на изплащане стоки, сключени към договора, се запазват и продължават своето действие до пълното им изпълнение между страните.“.