Определение № 1329 от 17.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1329 гр. Велико Търново, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20254100500895 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Х. Г. Г., подадена чрез пълномощника й адвокат А. Ч.- ВТАК против определение № 1885 от 13.08.2025 г. постановено по гр. д. № 557/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е изменено определение № 1655 от 04.07.2025 г. постановено по същото дело в частта за разноските като „Банка ДСК” АД, с ЕИК 121830616 e осъдена да заплати на Х. Г. Г. с ЕГН **********, сумaта от 800 лева /осемстотин лева/, представляващи направени по делото разноски, както и сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляващи направени разноски по частно гражданско дело № 888/2024 г. по описа на Районен съд Павликени.

В частната жалбата са обективирани оплаквания, касателно недопустимост на постановеното определение, тъй като се твърди, че възражението на ищеца по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските е направено несвоевременно. Сочи се, че такова не е заявено в исковата молба, касателно претенираните разноски по частно гражданско дело № 888/2024 г. по описа на Районен съд Павликени, за възражението по чл. 414 ГПК, както и след подаване на отговора на исковата молба, касателно претенираните разноски за исковото производство. Процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че възражение за прекомерност на разноските не е депозирано и в проведеното по делото открито съдебно заседание, в което ищцовата страна е имала възможност да участва, но представляващ не се е явил. Сочи, че преклузивният срок за депозиране на възражението е до приключване на устните състезания в съответната съдебна инстанция, като намира, че направеното искане с молбата по чл. 248 ГПК е преклудирано, независимо от доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение. На следващо място са развити доводи, касателно 1 обстоятелствата, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не са прекомерни, тъй като съответства на фактическата и правна сложност на делото, положения труд от пълномощника на ответната страна и са съобразени с размерите посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед на материалния интерес на делото, който сочи, че е в размер на 16 909.29 лева, като претендираните и съответно заплатени възнаграждения твърди да са дори под минимума определен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за исковото производство и по минимума определен в чл. 7, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за заповедното производство. Акцентира се, че поведението на ищеца, касателно неглижиране на производството по делото, предвид неявяването му в насроченото о.с.з., без да е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие не следва да се вменява в тежест на ответника по делото, които е заплатил присъдените му с определението за прекратяване на производството по делото деловодни разноски- възнаграждение за един адвокат. С тези доводи жалбоподателят иска от въззивната съдебна инстанция да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да присъди сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство в пълен размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата е подала отговор по нея, с който заема становище за нейната неоснователност и недоказаност. В отговора се изтъква, че атакуваният съдебен акт отговаря на доказателствата по делото и относимата съдебна практика. Процесуалният представител намира, че правилно е преценено, че заплатените адвокатски възнаграждения са прекомерни и непропорционални спрямо извършената работа от процесуалния представител на ответника, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производство по делото е приключило в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства и при наличие на предпоставките на чл. 238, ал.2 ГПК. Сочи, че съдът може да определи възнаграждение и под предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум, тъй като намира, че наредбата противоречи на разпоредбите на чл. 36 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК. Оспорва твърденията на жалбоподателя за несвоевременно заявяване на искането му за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, заявени по реда на чл. 248 ГПК, тъй като с определение № 1655 от 04.07.2025 г. производството по делото е било прекратено и спорът не е бил решен по същество, като твърди, че съществена отрицателна предпоставка за предявяване на молба по чл. 248 ГПК за изменение в частта на разноските е приключването на устните състезания, като такива се сочи, че не са проведени по делото. Въз основа на изложените съображение от въззивната съдебна инстанция се иска да остави подадената частна жалба без уважение и да потвърди обжалвания съдебен акт.

Окръжен съд Велико Търново, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба и отговора, намира следното от фактическа страна:

В производството по гр. д. № 557/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание 2 чл. 422, ал. 1, във вр с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът по делото дължи на ищеца сумата от 14 946,25 лв. главница, 1672,04 лв. - договорна лихва за периода от 28.12.2022г. до 30.09.2024г., 211,77 лв.

– обезщетение за забава за периода от 28.12.2022г. до 30.09.2024г., 79,23 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.10.2024г. до 14.10.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №888/2024г., по описа на Районен съд Павликени, спрямо която е подадено възражение /с претенция за присъждане на разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение/, по договор за кредит за текущо потребление от 29.10.2021 г., който е обезпечен чрез поръчителство от ответника по делото, който се задължил да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя. В исковата молба са изложени твърдения, касателно основателността на предявените искове.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез упълномощен от него адвокат, е оспорил исковете като неоснователни и недоказани. Развил е доводи, че процесният договор за кредит е недействителен, посочил е липса на индивидуализация на задължението по него в договора за поръчителство, липса на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и изтичане на срока по чл. 147 ЗЗД, което е довело до прекратяване на отговорността за задължението на кредитополучателя. Отправено е искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски. Становище по отговора на исковата молба от ищеца по делото не е депозирано.

С определение по чл. 140 ГПК съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, за което страните по делото са били надлежно призовани. Процесуален представител на ищеца по делото в това съдебно заседание не се е явил, не е депозирал искане за разглеждане на делото в негов отсъствие, поради което при отправено искане от процесуалния представител на ответника и при наличието на предпоставките по чл. 238, ал.2 ГПК производството по делото е прекратено, с определение № 1655 от 04.07.2025 г.

Процесуалният представител на ответната страна е обективирал искане за присъждане на разноски за заповедното и исковото производство, представил е списък по чл. 80 ГПК.

Искането е било уважено, със същото определение, с което е прекратено делото, като ищецът е осъден да заплати сума в размер на 1 840.00 лева- разноски за исковото производство и сума в размер на 700.00 лева за заповедното производство, съгласно представените доказателства за договорени и заплатени адвокатски възнаграждения.

С обжалваното определение № 1885 от 13.08.2025 г. по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е уважил молба на ищеца за прекомерност на заплатените и присъдени адвокатски възнаграждение за исковото и за заповедното производство.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

3

Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено заплатеното адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските. Ето защо настоящият състав счита, че срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските, тогава искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото. Тълкуването на нормите на чл. 78, ал. 5 ГПК, чл. 80 ГПК и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски на едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът, посочен в чл. 80 ГПК, касае не само искането на страна за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора за разноски, който по същността си е материалноправен и е свързан с предмета на делото. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, правеща възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, какъвто е настоящият случай, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал.5 ГПК, до приключване на устните състезания в съответната инстанция.

Срокът по чл. 80 ГПК, не се прилага само когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него- без открити заседания, без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може да заяви прекомерността в срока и по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК. /Определение № 207 от 25.04.2016 г. на ВКС по ч. Г. д. № 1360/2016 г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева/. Искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, може да се основава на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но може и да не се основава на него, а на други съображения. Касае се за различни самостоятелни процесуални действия, всяко от които подлежащо на отделна преценка за допустимост и основателност. С възражението за прекомерност се заявява материалноправен довод, че се дължи по-малко отколкото твърди насрещната страна, във връзка с отговорността за разноски.

В конкретния случай искането на ищеца за намаление на адвокатското възнаграждение на ответника, не е било заявено при разглеждане на делото в открито съдебно заседание, за което последният е бил надлежно призован. В откритото съдебно заседание на 04.07.2025 г., за което страните са били редовно призовани, ответникът е направил искане за присъждане на разноските и е представил списък по чл. 80 ГПК.

Списъкът съдържа описание на претендираните от страната адвокатски възнаграждения за исковото производство и за заповедното производство, като са представени и доказателства за заплащането им. Ищецът не се е явил и не е изпратил представител на заседанието, в 4 което производството е приключило с определение за прекратяване на производството по делото на основание чл. 238, ал.2 ГПК, което е влязло в сила. Правото му да иска намаление е преклудирано до края на откритото съдебно заседание, поради което подадената впоследствие молба /след постановяване на крайния съдебен акт/ се явява преклудирана.