Определение № 1140 от 08.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1140 гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20238002901274 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Венци - 2003“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 174 от 14.03.2023 г. по в. т. д.

№ 705/2022г. на Апелативен съд – София, в частта му, с която, след частична отмяна на Решение № 260028 от 21.06.2022 г. по т. д. № 161/2020 г. на Софийски окръжен съд, като краен резултат настоящият касатор е осъден да заплати на „Клен Лес“ ЕООД сумата от 36 950,16 лв., представляваща заплатена цена по развален предварителен договор за покупко-продажба на верижен булдозер марка „Комацу“, с рег. № СО03660, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба 15.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сумата от 5 312, 23лв., разноски, като първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част е потвърдено.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваната му част, е недопустимо, а също така и неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се претендира неговото обезсилване, респективно - отмяната му и като последица от това – присъждане на направените разноски.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на 1 предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Ограничен ли е въззивният съд при проверка на правилността на първоинстанционното решение от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато въззивният съд трябва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище ?;

2. Може ли въззивният съд да приеме, че предварителният договор е развален с подаване на исковата молба, когато в самата искова молба не се съдържа изявление за развалянето му, а твърдения за неговото разваляне към по-ранен момент и във въззивната жалба, подадена от ищеца отново се поддържа същото - разваляне към момент, предхождащ подаването на исковата молба ?;

3. Може ли да се претендира заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на паричната равностойност на вещи, престирани по развален предварителен договор, когато не се твърди същите да са погинали, отчуждени или изразходвани от получателя им ?;

4. Следва ли въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателствата в тяхната съвкупност?

Допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с довода, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 85 от 03.08.2018г. по гр. дело № 2690/2017г. на ВКС, I г.о.; по въпрос № 2 - Решение № 178 от 12.11.2010г. по т.д.№ 60/2010г. на ВКС, II т.о. и Решение № 46 от 01.03.2022 г. по гр. д. № 2466/2021 г. на ВКС, IV г.о.; по въпрос № 3 - т. 8 от ППВС № 1 от 1979г.; по въпрос № 4 - т. 1 от ППВС № 7 от 1965г.; т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и Решение № 79 от 24. 06.2009г. по т.д. № 645/2008 г. на ВКС, II т.о.

2

Самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК е обосновано с довода, че уважавайки искът за връщане на платената по разваления предварителен договор цена като парична сума, съдът се е произнесъл по основание, различно от посоченото в исковата молба, т. е., по непредявен иск, нарушавайки по този начин принципа на диспозитивното начало, уреден в чл.6, ал.2 ГПК. Предпоставката по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК е аргументирана с твърдението за съществуваща вътрешна противоречивост в мотивите на съда.

Ответникът – „Клен Лес“ ЕООД, чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, след собствен анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства Апелативен съд – София е констатирал, че страните не спорят по факта, установен и от представения по делото предварителен договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника, че между тях е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което „Венци 2003“ ЕООД поел задължението да прехвърли собствеността върху верижен булдозер марка „Комацу“, а „Клен лес“ ЕООД поел задължението да заплати продажна цена в размер на 60 000 лв. под формата на дървесина на същата стойност или парични средства до изплащане на цялата сума; На 20.10.2016г. купувачът получил фактическата власт върху булдозера – предмет на договора, както и че видно от представените фактури продавачът е получил плащане по този договор в размер на 36 950,16 лв. под формата на доставки на дървесина; С договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 20.06.2017г. собствеността върху верижния булдозер, предмет на сключения предварителен договор, е била прехвърлена на трето лице - „Ласкинлес“ 3

ЕООД.

При произнасянето си по основателността на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на заплатена продажна цена по развален предварителен договор за покупко-продажба, Апелативен съд – София след като е установил, че страните не спорят относно факта на предаването на паричната сума, нейния размер и валидността на съществуващото между тях облигационно правоотношение към момента на предаването на сумата, като основен за спора е очертал въпроса, дали валидно е прекратена облигационната връзка.

Решаващият съд е приел, че между страните липсва спор по факта, че изявлението за разваляне на договора е достигнало до адресата си. Освен това, позовавайки се константната практика на ВКС е посочил, че връчването на исковата молба има за последици достигане на волеизявлението за разваляне на договора. Изложено е, че за да упражни кредиторът успешно потестативното си субективно право на извънсъдебно разваляне на договора в хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, т.е. без даване на подходящ срок за изпълнение, трябва да е налице освен установяване на виновно длъжниково неизпълнение, в тежест на ищеца е и установяването, че е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря; безполезност на изпълнението за кредитора, настъпила поради забава на длъжника или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделките/. След обсъждане на развилото се между страните правоотношение по повод предаването на същата вещ за временно ползване от купувача на продавача по предварителния договор, квалифицирано като заем за послужване, въззивният съд е приел, че доколкото липсва уговорка за определен срок, приложима е разпоредбата на чл.249, ал.2 ЗЗД, като заемодателят може да иска връщане на вещта. При липса на твърдение и доказателства за отправяне на такова искане, въззивният съд е приел, че към датата на уведомлението от 20.03.2017г. продавачът по същия не е бил неизправна страна, тъй като е държал вещта на годно основание – договор за заем за послужване, и за купувача не е възникнало потестативното право да развали договора.

Според въззивния съд на 20.06.2017г., с факта на продажбата на вещта, предмет на предварителния договор, се е породило правото на купувача да развали договора и да поиска връщане на заплатената в изпълнение на същия 4 сума в размер на 36 950,16 лв., като исковата молба съставлява такова отправено волеизявление. С мотив, че ответникът е издал фактура, в която е посочил получаването на тази сума пари, за неоснователно е прието възражението на последния, че не се дължи връщането на пари, а на дървесина.

Въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния съд за основателност на заявеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на вещта за периода от 20.10.2016 г. до 29.03.2017г. Изложено е, че този период е обхванат от действието на предварителния договор преди развалянето му, поради което дружеството ищец, получило владението върху вещта въз основа на предварителния договор, не дължи заплащане на обезщетение за ползване на имотите презсъщото време. Приетата от състава на апелативния съд неоснователност на възражението за прихващане е довело до отмяна на първоинстанционното решение в тази част, с която е отхвърлен искът по чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД, и постановяване на обжалвания резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск поради уважаването на иск за връщане на платена по развален предварителен договор цена, а в исковата молба се твърди, че сумата от 36 950.16лв. е постъпила в патримониума на ответника като „паричен еквивалент на доставената дървесина, с която той се е обогатил неоснователно за сметка на „Клен лес“ЕООД. Освен това, се сочи, че въззивният съд е приел различен от посочения от ищеца момент на разваляне на предварителния договор, с което е излязъл от очертаните с исковата молба рамки на правния спор.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за вероятна недопустимост на въззивното решение, каквато не се установява и при осъществената служебна проверка за допустимост на решението. Въззивният съд се е произнесъл по предявения от ищеца осъдителен иск в пределите, в които е бил сезиран с исковата молба, а именно за връщане на парична сума, получена от ответника по указания в договора между страните начин на изпълнение вместо плащане – заплащане 5 на продажната цена под формата на дървесина. При липса на спор между страните, че съществуващата между тях облигационна връзка е развалена с едностранно изявление на ищеца по делото, което обстоятелство е фактическото основание на предявения иск по чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД, приемането от въззивния съд на различен от посочения от ищеца момент на настъпване на правния ефект на развалянето на договора е по съществото на спора и е свързан с преценката на съда на релевантните за спора факти / чл.235, ал.2 ГПК/, включително и на тези, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право / чл.235, ал.3 ГПК/.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая всички доводи, изложени от касатора, са във връзка с извода на въззивния съд за полученото от ответника по делото плащане на цената по предварителния договор, съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК, а не такива по чл.280, ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искания достъп до касационна проверка.