Решение № 970 от 12.07.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1319/2024
- Вид
- Решение № 970
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 16.12.2024
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.93, ал.4 · Закон за автомобилните превози
- §1, т.22 · Закон за автомобилните превози
- §1, т.3 · Закон за автомобилните превози
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 970 гр. Пловдив, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330201319 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 360001811/12.01.2024г. на Директор на РД "Автомобилна администрация" гр.
Пловдив, с което на Б. Й. А., ЕГН **********, на основание чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.93, ал.4 от ЗАвПр.
Жалбоподателят Б. Й. А., с жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител оспорва по същество вмененото му нарушение и моли за отмяна на НП като необосновано и незаконосъобразно, за което излага съображения.
Административнонаказващият орган Директор на РД „Автомобилна администрация“ Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмо, съпровождащо административната преписка, излага становище за безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина. Прави възражение при условията на евентуалност за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде намалено до предвидения минимум.
1
Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 18.12.2023 г. от актосъставителя К. С. К., на длъжност „***“ Пловдив е съставен АУАН № 00456/18.12.2023 г. против Б. Й. А., за това, че на 18.12.2023г. в с.Войводиново, в посока на движение гр.Пловдив, жалбоподателя като водач управлява МПС „Форд Транзит“ с рег.№ ***, от категория М2, собственост на „Петко Ангелов БГ“ ЕООД, ЕИК 160074586, като извършва превоз на пътници по редовна градска автобусна линия № 8 на територията на Република България, със заверено копие на лиценз № ********** на Общността, издаден на превозвача „МЕРИТРАНС 2002“ ООД с пътен лист № 25322/18.12.2023г. и маршрутно разписание за допълнителна автобусна линия № 8, като извършва следното нарушение: 1.При подаден сигнал за спиране на МПС с цел извършване на крайпътна проверка, водачът отбива плътно в дясно на пътното платно, но отказва да му бъде извършена проверка от контролните органи, като отказва да представи своите документи, документите на автобуса и документите за извършване на транспортната дейност, с цел усоетяване на проверката. След отказа си да представи документите си, водачът заобиколи служебния автомобил на ИААА и продължи движението си в посока гр.Пловдив.
Посочено е още в АУАН, че същият бил съставен в гр.Пловдив, ул.“Брезовско шосе“ срещу фирма „РОЖЕН1“, след поискано съдействие на тел.112 и оказано такова от служителите на 3-то РУ ОДМВР гр.Пловдив.
Посочено е, че в автобуса пътували лицата Т.В.Й. с дата на раждане ***г. с адрес гр.*** и Н.Ж. С. с дата на раждане ***г. с адрес гр.***.
Актосъставителят квалифицирал извършеното административно нарушение на чл.93, ал.4 от ЗАвПр. от
Б.
А. като
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят К. С. К. поддържа съставения от него акт. Сочи, че на процесната дата след получен сигнал от 2 тел.112, че служители на НАП имат проблем с водач на автобус по линия № 8, свидетеля и неговия колега настигнали автобуса на отбивката на Околовръстното към с.Войводиново. Подали светлинен сигнал, при който водачът спрял автобуса, но категорично отказал да даде поисканите му документи. В автобуса имало четирима човека. След разменени реплики водачът продължил към с.Войводиново, където на ЖП прелеза поради спуснати бариери, спрял. Отново бил поканен от актосъставителя да представи документите, но жалбоподателят отказал. След съдействие от полицейски служители от Трето РУ ОДМВР гр.Пловдив., жалбоподателят бил спрян и му била извършена проверка. Конкретизира, че отказът бил за всички документи по извършваната транспортна дейност. Уточнява, че номерата на документите, били описани след като полицейските служители от Трето РУ изискали документите и впоследствие св.К. се запознал с тях. Служителите на НАП, които били в автобуса, не извършили проверката. Тя била извършена след спирането на водача на автобуса.
Съдът кредитира показанията на св.К. като еднопосочни, последователни, логични, обективни, без индиция от заинтересованост или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития. Показанията на свидетеля са съответни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, на които съдът дава вяра.
От събраните в хода на настоящото съдебно производство гласни и писмени доказателства съдът намира, че в случая основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. за нарушение на чл.93 ал.4 от ЗАвПр, която разпоредба предвижда налагане на наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за водач, който откаже да му бъде извършена проверка от контролните органи. Безспорно жалбоподателят към датата на нарушението е бил водач по смисъла на закона и като такъв е годен субект, спрямо който може да бъде извършвана проверка от контролните органи. Не се спори, че същият е извършвал превоз на пътници, който по съгласно §1, т.3 от ДР на ЗАвПр представлява превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.
Безспорно превозът на пътници е бил извършван по автобусна линия, която съгласно §1, т.22 от ДР на ЗАвПр представлява постоянен маршрут за 3 изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание. Също така не се оспорва, че спрямо него е бил направен опит да се извърши крайпътна проверка. Отказът на жалбоподателя да представи личните документи, документите за автобуса и документите за извършване на транспортната дейност, несъмнено осуетява извършването на проверка, с каквато цел същият е бил спрян на процесното място, което несъмнено представлява осъществен състав на нарушение по чл.93, ал.4 от ЗАвПр. За съставомерността на деянието не е необходимо да бъдат конкретизирани изисканите документи, доколкото в случая те са посочени при описание на деянието в акта и НП по своята функционално предназначение – лични, на автобуса и за транспортната дейност. Деянието беше доказано и от категоричните показания на актосъставителя, който е очевидец на нарушението.
Недоказано и неподкрепено от събраните доказателства по делото е твърдяното в жалбата, че санкционираното лице представило документите на намиращите са в автобуса служители на ТД на НАП Пловдив. Ако действително е било така, поставя се въпроса защо тогава се е наложило да бъде следван и отново спрян от служителите на РД „АА“ и за това се е прибягнало до помощта на полицейските органи. По делото не се събраха доказателства от страна на жалбоподателя, а само се навеждат твърдения, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН, на показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел или да се оспорва фактическата обстановка. Предвид на изложеното, съдът намира за несъмнено доказано от обективна и субективна страна нарушение, за което е наказан.
Правилно и законосъобразно за така извършеното нарушение, жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.93, ал.4 от ЗАвПр, цитирана по-горе в решението. Предвиденото в нея наказание „глоба“ е във фиксиран размер и не подлежи на изменение от административнонаказващия орган или съда. Същата според съда съответства на обществената опасност на деянието и установените по случая фактически обстоятелства и би постигнала предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на наказанието - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
4
В случая не са налице обстоятелства, при наличието на които съдът да квалифицира извършеното от жалбоподателя административно нарушение като маловажно такова по смисъла на 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. По делото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Напротив, фактологията по така извършеното нарушение сочат за едно поведение на водача на процесния автобус, несъвместимо с установените законови и обществени правила и създаващо сериозна опасност за живота и здравето, както на намиращите се в МПС лица, така и за останалите участници в движението, включително и на опитващите се да спрат превозното средство инспектори на РД „АА“ гр.Пловдив.
Обстоятелството, че за да изпълнят своите служебни задължения и да упражнят провомощията си, контролните служби са били принудени да поискат съдействие от полицейските органи, категорично не води до извод за ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца и маловажност на извършеното. Ето защо съдът намира, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и нарушителя да бъде освободен от административнонаказателна отговорност, като бъде предупреден писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Внимателната преценка на съставените АУАН и НП дават основание на съда да заключи, че същите отговарят на изискваният на ЗАНН, като при тяхното съставяне не са били допуснати нарушения на процесуалните правила довели да ограничаване правата на нарушителя.
Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 360001811/12.01.2024г. на Директор на РД "Автомобилна администрация" гр.
Пловдив, с което на Б. Й. А., ЕГН **********, на основание чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.93, ал.4 от ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6