Определение № 490 от 04.08.2022, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490 гр. Кюстендил, 04.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221500500328 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба с вх. № 262707/25.05.2022 г. от главен юрисконсулт Диана Мицова, в качеството й на процесуален представител на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за кореспонденция: гр.

Кюстендил, ул. „Лозенски път“ № 1, насочена против Решение № 260025 от 19.04.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 227/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд осъжда Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на ИВ. АН. С., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул. „Добрич“ № 2б сумите, както следва: 1645,67 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., от която за календарната 2017 г. в размер на 497,91 лева, за календарната 2018 г. в размер на 589,44 лева и за календарната 2019 г. в размер на 558,32 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (03.02.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в общ размер на 224.09 лева, от която 120,08 лева, за периода 01.05.2017 г. - 03.02. 2020 г.; 81,88 лева за периода 01.05.2018 г. до 03.02. 2020 г. и 22,13 лева, за периода 01.05.2019 г. - 03.02. 2020 г., като съдът е допуснал на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в тази му част. Ответникът Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР е осъден да заплати на ищеца и сумата от 500 лева, представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, както и е осъден да заплати по сметките на Районен съд Кюстендил сумата от 115,83 лева, формирана като сбора на държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно: 65,83 лв. по 1 иска за главницата и 50 лв. по този за мораторната лихва, 220 лева, представляваща платеното за сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, а така също и 5 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително събиране на горните суми.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и изменение на решението в частта за присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатски хонорар, като прекомерни, с оглед направеното своевременно възражение за прекомерност и съобразно правната и фактическа сложност на делото.

Алтернативно се прави искане за изменение на решението и постановяване на друго, с което главният иск бъде уважен до размер от 1453.73 лв. за извънреден труд, получен чрез приравняване на нощния труд към дневен съобразно отработените тримесечни норми на ищеца, и акцесорен иск за лихва за забава в размер на 194.30 лв. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Алтернативно при неоснователност на въззивната жалба, се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ИВ. АН. С. чрез пълномощника му адв. **, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, оспорват се изложените в нея твърдения. Иска се оставянето й без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано.

Въззивният съд счита, че в подадената въззивна жалба се съдържа искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, които въззивникът е осъден да заплати. Компетентен за произнасяне в случая е районният съд, постановил обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното производството пред ОС – Кюстендил следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по компетентност на РС – Кюстендил, за преценка относно провеждането на производство по чл. 248 ГПК. Едва след постановяване на акт по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК от първоинстанционния съд, същият може да бъде обект на въззивен контрол пред настоящата инстанция.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 328/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за преценка относно провеждането на производство по чл. 248 ГПК съгласно мотивите на настоящото определение и 2 произнасяне по съдържащото се искане във въззивна жалба вх. № 262707/25.05.2022 г.

След произнасяне на Районен съд - Кюстендил, делото да се изпрати на Окръжен съд - Кюстендил за произнасяне по въззивната жалба, по която е образувано настоящото производство

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3