Решение № 1728 от 18.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1728 гр. Варна, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20213100502174 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е въззивна жалба вх. № 289111/01.06.2021г. от „ОРИНДЖ ЕДЮКЕЙШЪН" ООД, ЕИК 200480277, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Асен" № 5 срещу решение №261288/12.04.2021г., постановено по гр.дело № 11701/2020г. на Варненския районен съд, с което е осъден въззивника да заплати на В. СТ. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.

„********" № 157 сумата в размер на 677.60 лв., представляваща дадена на отпаднало основание – по прекратен Договор за участие в програма WORK AND TRAVEL USA 2020, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 21.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55 , ал.1, пр.3 от ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, при съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че при постановяване на решението, съдът не е съобразил доказателствата представени от ответника, които са на английски език и не са били придружени с легализиран превод.

Същите са относими към установяване на обстоятелството, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора. Твърди се, че съдът е следвало да даде указания на страната в тази насока, като доказателствата бъдат преведени и да бъдат взети в предвид при постановяване на решението.

На следващо място са въведени оплаквания за това, че макар ищцата да не се е позовавала, че срокът за плащане на вноските по договора не тече по време на извънредното положение, съдът в нарушение на диспозитивното и състезателното начало е приложил 1

Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Посоченият закон неправилно е приложен от страна на първоинстанционният съд, тъй като чл.4 и чл.3 не обхващат хипотезата на падеж на парично задължение, уговорено в договор сключен между частно правни субекти. Посочва се, че приложения закон касае давностни срокове и срокове установени със закон. В тази връзка се поддържа изложеното в отговора на исковата молба, че ищцата е неизправна страна, тъй като не е заплатила своевременно 3 и 4-та вноска по договора. От своя страна ответникът се явява изправна страна, като извършил уговорената услуга, което предпоставя задържане на част от платеното възнаграждение.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата В. СТ. Д., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Излага се, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Ищцата е изправна страна, тъй като е била заплатила първите две вноски. Отправила е изявление за прекратяване на договор с оглед възникналата ковид пандемия в писмен вид на 21.05.2020г.

Предвид удължения срок по закона за извънредното положение не е дължала последните две вноски към датата на прекратяване на договора. При тези обстоятелства на основание т.2.18 от договора ответникът дължи връщане на платената такси.

По изложените съображения първоинстанционното решение. се моли въззивният съд да потвърди

В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявен от В. СТ. Д. срещу „Ориндж Едюкейшън“ ООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 771.44лв., представляваща дадено на отпаднало основание възнаграждение по прекратен договор за участие в програма WORK AND TRAVEL USA 2020 от 21.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 21.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 21.01.2020г. е сключен договор за участие в програма WORK AND TRAVEL USA 2020 по силата, на който ищцата възложила на ответника да подготви кандидатстването и участието й в програмата WORK AND TRAVEL USA 2020.

За извършената услуга ищцата следвало да заплати възнаграждение в размер на 1403 щатски долара или 2539.43лв. /изчислени по курса на долара от м.01.2020г./, платимо на 2 четири равни месечни вноски. Излага се, че ищцата заплатила на ответника на 29.01.2020г. сумата от 100 щатски долара /181.40лв. изчислени към момента на плащането/ и на 25.02.2020г. 600 щатски долара /1089.00лв. изчислени към датата на плащането/.

Ищцата твърди, че поради COVID-19 пандемията е било налице временно спиране на международните програми за културен обмен от 12.03.2020г. съгласно Заповед на Държавният департамент на САЩ. Поради тези обстоятелства ищцата е отправила изявление за прекратяване на договора на 21.05.2020г. Предвид прекратяване на договора на основание т.2.18 от общите условия ответникът следва да възстанови платената такса по програмата, допълнителната такса за услугата „travel guard plus“, както и таксите по .чл.5.1.3 букви а,б,в,г, и ж.

Ответникът е превел само сумата от 300.00 щатски долара, като отказал да върне остатъкът от 400.00 щатски долара или сумата то 498.56лв.

По изложените съображения е формулиран петитум да бъде осъден ответникът да заплати процесната сума.

С протоколно определение 11.03.2021г. производството е прекратено по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за разликата над 677.60лв. до пълния предявен размер от 771.44лв.

По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК от ответника „Ориндж Едюкейшън“ ООД, в който не оспорва твърденията на ищцата за сключване между страните на договор за участие в програма WORK AND TRAVEL USA 2020 от 21.01.2020г., с предмет подготвяне кандидатстването на ищцата и участието й в програмата. Признава се обстоятелството, че по договора са платени сумата от 100 щатски долара на 29.01.2020г. и на 25.02.2020г. 600 щатски долара.

Въпреки признатите факти ответникът се позовава, че ищцата е неизправна страна, тъй като не е заплатила своевременно 3 и 4-та вноска по договора. От своя страна ответникът се явява изправна страна, като извършил уговорената услуга. Осъществил е цялостна подготовка за кандидатстването и участието в програмата изразяващо се в: лични консултации с персонален консултант и снабдяване с изискуемите документи; провел е тест за определяне нивото на английския език на кандидата, на 07.02.2020г. е организирал скайп интервю с работодатели /ищцата е получила работна оферта от Pizza pub;, извършил е превод на английски и е подал в срок всички представени от ищцата документи в софтуерната система на спонсориращата програмата организация „Интракс“ с цел издаване на разрешително за работа на територията на САЩ; снабдил е ищцата с разрешение за работа; заплатил на свои партньори всички дължими такси, включително и неподлежащата на възстановяване такса SEVIS в размер на 35 щатски долара дължима към Държавния департамент. Това обуславя наличие на основание да задържи част от полученото възнаграждение, тъй като за извършената работа до този момент, то се дължи заедно с сторените разходи.

Оспорва се приложението на клаузата на т.2.18 от общите условия, тъй като ищцата е 3 следвало да заплати допълнително възнаграждение, както и да е изправна страна и да са погасени вноските по основания договор.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.

При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Според нормата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД даденото на отпаднало основание подлежи на връщане.

При така очертания фактически състав съдът пристъпва към разглеждане на визираните предпоставки.

Страните не спорят, че са сключили договор за WORK AND TRAVEL USA 2020 от 21.01.2020г., по силата на който ищцата е възложила на ответника да подготви кандидатстването й и участието й в програмата. Съгласно чл.1.2 основната цена по програмата при Premium Placement опция е 1169.00 щатски долара, административната такса е SEVIS в размер на 35 щатски долара дължима към Държавния департамент, таксата Visa Guard+&Travel Guard e 199.00 щатски долара или общо сумата от 1403.00 щатски долара.

Крайната цена е следвало да бъде заплатена на четири вноски 1 вноска в размер на 350.00 щатски долара /до пет дни от подписване на договора/ , 2 вноска в размер на 350.00 щатски долара с падеж 25.02.2020г., 3 вноска в размер на 350.00 щатски долара с падеж 25.03.2020г. и 4 вноска в размер на 353.00 щатски долара с падеж 25.04.2020г.

Съгласно т.2.18 Travel Guard е допълнителна услуга, предоставяна от дружеството на участника, при която срещу заплащане на допълнително възнаграждение и при условията на договора участникът има право да се откаже от участие в програмата и предсрочно да прекрати договора без да дължи неустойка, като дружеството възстановява платената такса по програмата, допълнителната такса за Visa Guard+&Travel Guard и таксите по чл.5.1.3. букви а,б,д, и ж в случай, че са платени.

От приложените вносни бележки се установява, че на ответника са заплатени сумите от 181.00 щатски долара на 29.01.2020г. и сумата от 600.00 щатски долара на 25.02.2020г.

Изложените по – горе факти обуславят правният извод, че между страните е сключен валиден договор, който с оглед неговия предмет спрямо него ще бъдат прилагани разпоредбите на договора за изработка.

Спорният въпрос, който е поставен с въззивната жалба е дължи ли се връщане на цялата сума платена по договора поради неговото прекратяване или въззивникът – изпълнител по него има право да задържи част от него като възнаграждение.

В случая следва да бъде съобразена нормата на нормата на чл.267, ал.1, изр.1 от ЗЗД, 4 съгласно която ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение.

Съответно чл.267, ал.1, изр.2 от ЗЗД предвижда ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение.

В случая изпълнението във времево отношение /от 20.05.2020г. до 20.09.2020г./ по договора е станало невъзможно. След сключване на договора е възникнало форсмажорно обстоятелство – непреодолима сила, а именно възникналата световна здравна пандемия в следствие на разпространението на корона вирус „COVID 19“. С оглед ограничаване на нейният мащаб са взети редица мерки от държавите. Такава мярка е взета и със заповедта на Държавния департамент на САЩ за временно спиране на международните програми за културен обмен от 12.03.2020г. С датата на издаване на този държавен властнически акт е станало невъзможно участието в програмата. Това обстоятелство не се оспорва от ответната страна, а и изрично се признава в нарочно писмо – отговор, приложено на л.23 и 24 по делото.

По аргумент от нормата на чл. 89, изр. 1-во ЗЗДЗЗД поради пълната обективна невъзможност за изпълнение договорът се е прекратил по право към 12.03.2020г., въпреки по – късно направеното изявление от страна на ищцата в този смисъл от 21.05.2020г.