Решение № 406 от 29.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245330120498 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

240, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 86, ал. 1, и във вр. с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81в, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Б. Д. Т. и К. Д.

Х., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. К.

Н., ЕГН: **********, с посочен и постоянен адрес: гр. П., ул.*** № **, му дължи следните суми по Договор № ****** г. за потребителски кредит, сключен между „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, от една страна като „Кредитор”, и ответника, от друга като „Кредитополучател”, прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****** г., за принудително изпълнение на които е издадена Заповед № 8248/01.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16737/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр. с.; сумата от 2 590, 50 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.09.2024 г., до окончателното й изплащане; 828, 32 лева – договорна лихва за периода от 18.12.2019 г. до 18.02.2021 г., и 1 122, 71 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.12.2019 г. до 30.09.2024 г.

1

В исковата молба и уточненията към нея ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД в качеството на заемодател и ответника, в качеството на заемател бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По силата на цитирания договор ответникът усвоил сумата от 2 680, 68 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва до 30.09.2021 г. За обезпечение на вземанията по договора между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство. Поддържа се, че поръчителството е възмездно, като възнаграждението на поръчителя не е включено при формиране на приложимия към договора за кредит годишен процент на разходите (ГПР).

Изтъква се, че ответникът не е изпълнил точно задължението си да върне на кредитора главницата и възнаградителната лихва, поради което е начислена и мораторна лихва в горепосочените размер и период. Поддържа се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда всички вземания по кредитното правоотношение са падежирали.

„Кредисимо“ ЕАД е цедирало вземанията си към длъжника на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****** г. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяване на акта по същество на спора. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Ответникът възразява, че не е сключвал договор за кредит с „Кредисимо“ ЕАД или договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, че не е усвоявал твърдяната в исковата молба сума за главница и че ищецът не е материално легитимиран да претендира процесните вземания, тъй като не е придобил същите от „Кредисимо“ ЕАД. Излага се и становище за цялостна недействителност на договора за кредит, тъй като е налице съществено разминаване между процента на разходите, посочен в договора, и действителния такъв. Възразява се, че задълженията са погасени по давност.

Претендират се сторените разноски.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът със Становище вх. № ****** г. поддържа исковите претенции, а ответникът с множество писмени изявления пледира за отхвърлянето им.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

По данни от Общите условия на „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: 175330437, за предоставяне на кредити (л. 6 – л. 16), утвърдени с Протокол от заседание на Съвета на директорите му от ****** г. и изменени на **** и *****, дружество е финансова институция, вписана с рег. № ****** във водения от Българска народна банка регистър по чл. 3а от Закона за кредитните институции, като във връзка с дейността си по потребителско кредитиране администрирало електронна платформа на уебсайта си https://credissimo.bg.

2

Отношенията си с клиентите по дистанционно предоставяне на финансови услуги търговецът уеднаквил с цитираните общи клаузи.

Според установения с тях регламент кандидатстването за отпускане на кредит се осъществявало чрез подаване на заявление от заинтересования до кредитора по образец чрез неговия сайт или по телефон. За целта в първата хипотеза личните данни на кредитоискателя, включително и снимка от валидната му лична карта, и тези за наименованието на желания от него кредитен продукт, размера, срока, начина на усвояване на кредита, готовността за предоставяне на обезпечение и съответно неговия вид чрез избор между банкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с поръчител, следвало да се попълнят в онлайн формата на заявката от кандидатстващото лице, а във втората – от служителя на дружеството, на когото ги съобщава. След като му бъде изпратена на имейла или му бъде разяснена от консултанта необходимата преддоговорна информация във вид на Стандартен европейски формуляр, потребителят трябвало да потвърди чрез въвеждането на команда на съответното систематично място в сайта или пред служителя, че е запознат и приема договора за кредит и общите му условия, което се считало за израз на съгласието му да бъде обвързан от тях, а сключването на договора настъпвало тогава, когато получи уведомление от кредитора за одобрение на заявлението.

Сред доказателствените материали фигурира Договор № ****** г. (л. 15 – л. 17) за потребителски кредит (продукт „Credissimo plus”), сключен по електронен път, по силата на който и на приложимите към него Общи условия (л. 6 – л. 16), „Кредисимо” ЕАД, ЕИК:

175330437, от една страна като „Кредитор”, се задължило да предостави на ответника, от друга като „Кредитополучател”, потребителски кредит в размер на 2 680, 68 лева чрез превод към посочена от него банкова сметка или към издадена му Credissimo карта (приложима само за лоялни клиенти с добра кредитна история) или в брой, а последният се ангажирал в периода от 31.01.2020 г. до 30.09.2021 г. да възстанови на заемодателя заемната сума и да му заплати лихва при лихвен процент от 40, 00%, или да престира общо 3 770, 13 лева при годишен процент на разходите от 48, 21%, изчислен при описаните в Общите условия общи положения и допълнителни допускания, разсрочено чрез 21 анюитетни месечни вноски от по 179, 53 лева, подробно описани в погасителен план, представляващ неразделно Приложение № 1 (л. 17) към съглашението.

В чл. 4, ал. 1 от неговия текст и т. III.12. от Общите му условия било договорено, че кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, като посочи неговия вид в заявлението си за кредитиране. В такъв случай трябвало или да осигури в полза на кредитодателя банкова гаранция, съгласно Общите условия, до 10 дни от подаване на заявлението, или до 48 часа от подаването му да сключи с одобрено от него юридическо лице („Поръчител”) договор за предоставяне на поръчителство. Ако не стори това, в съответствие с чл. 4, ал. 2 от договора заявлението се смятало за неодобрено от кредитора.

Параметрите на заемната сделка били систематизирани и в Стандартен европейски формуляр от 18.12.2019 г. (л. 18 – л. 21).

3

В уверение на твърдението си, че заемната сума е предадена на заемателя, ищцовото дружество е депозирало счетоводна Справка-извлечение от системата на „Кредисимо” ЕАД по партида за Договор № ****** към ****** г. (л. 114), съдържаща хронологични счетоводни записи за осчетоводяване на сумата от 2 680, 68 лева на 18.12.2019 г. като погасено задължение по стар заем и главница по нов заем.

В приобщено по реда на чл. 192 от ГПК Писмо вх. № ****** г. (л. 160) от „Изипей“ АД е удостоверено, че поради изтичане на нормативния срок за съхранение на информацията е невъзможност да се представи документ или справка за усвоен от ответника паричен превод, нареден на 18.12.2019 г. от „Кредисимо” ЕАД.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****** г. (л. 44 – л. 50) заемодателят, на когото на основание т. VIII.2.5. от Общите условия било позволено по всяко време да цедира на трето лице вземанията си, прехвърлил възмездно на ищеца, считано от ****** г., своите такива, произтичащи от договори за кредит на физически лица и подробно индивидуализирани в неразделно към цесионния контракт Приложение № 1 (л.

115), ведно с привилегиите, обезпеченията и принадлежностите им. Сред тях фигурирали и тези по Договор № ****** г., описани подробно по пера към ****** г.: „остатък главница” – 2 590, 50 лева, „остатък договорна лихва” – 828, 32 лева, „остатък такса поръчител” – 0, 00 лева, „остатък лихва за забава „Ай Тръст” ЕООД” – 0, 00 лева, „общо дължимо към датата на продажба” – 3 506, 30 лева, „общо платено преди възлагане/цесия” – 180, 00 лева. Със същия контракт цесионерът закупил вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, и от „Ай Тръст” ЕООД – както такива за възнаграждения по договори за предоставяне на поръчителство, който последният в качеството на поръчител сключвал с длъжници във връзка с отпуснатите им потребителски кредити от „Кредисимо” ЕАД, така и които имал право да претендира след своето суброгиране в правата на удовлетворения кредитодател, като наличието на настъпило встъпване изрично се отбелязвало в Приложение № 1.

В качеството на пълномощник на цедента „Кредисимо” ЕАД, овластен от него, съгласно Пълномощно (л. 116), нотариално удостоверено с рег. № ****** г. по описа на ******с район на действие ****** и с рег. № ****** по регистъра на ******, и чл. §5.4. от договора за цесия да уведомява писмено за нея всички длъжници, приобретателят адресирал до ответника Уведомление от ****** г. (л. 43), което на ****** г. достигнало до него като приложение към разглежданата искова молба в процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК и което съдържа съобщение за извършената покупка на вземания – предмет на Договор за кредит № ****** г.

Сезиран от цесионера с постъпило на ****** г. Заявление вх. № ****** г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 16737/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив), Районен съд – Пловдив издал в негова полза Заповед № 8248/01.10.2024 г. за изпълнение на процесните парични задължения по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 16737/2024 г. (л. 34 от ч. гр. дело № 16737/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив) срещу длъжника, връчена му на 01.11.2024 г. и оспорена своевременно от него с Възражение вх. № 116112/12.11.2024 г. по чл. 414, ал. 1 от ГПК(л. 34 от ч. гр. дело № 16737/2024 г. по описа на Районен съд – 4

Пловдив). След като бил известен на 20.11.2024 г. за процесуалната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на 27.11.2025 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл.

415, ал. 1 от ГПК кредиторът предявил разглежданите искове с подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване Искова молба вх. № 122244/27.11.2024 г. (л. 2 – л. 5).

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното: