Решение № 349 от 11.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Пазарджик, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И.а при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500197 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №292/25.07.2024 г. по гр.д.№870/2023 г. по описа на РС – Велинград са отхвърлени предявените от Я. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, Д. А. З., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.***** и В. В. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****** против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. ****, искове с правно основание чл.109 ЗС, с които се иска ответникът да бъде осъден да премахне сграда с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр. ****, със застроена площ 69 кв.м., брой етажи:

1, с предназначение: Сграда за енергопроизводство и всички подземни и надземни кабели, клеми и всякакъв друг вид ел. съоръжения от съсобствения им поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр. ****, с площ 359 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно 1 ползване: ниско застрояване/до 10 м./.

Осъдени са Я. А. К., ЕГН **********, Д. А. З., ЕГН********** и В. В. Н., ЕГН **********да заплатят на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190 сумата от 1 259,30 лв., представляваща сторените разноски по делото.

С определение №1025/20.11.2024 г. по гр.д.№870/2023 г. по описа на РС – Велинград е оставено без уважение искането на Я. К. с правно основание чл.248 ГПК, инкопорирано във въззивна жалба вх.

№6231/12.09.2024 г.

В срок е постъпила въззивна жалба от Я. А. К., Д. А. З. и В. В.

Н., и тримата действащи чрез адв. Б. Н., с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, постановено в противоречие с материалния закон по съображения подробно изложени в жалбата. Твърди, че не са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката, както и че в процесния случай не е налице нито една от задължителните предпоставки за възникване на сервитут в полза на ответника върху поземления имот, собственост на ищците.

Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Електроразпределение Юг“ ЕАД чрез юрисконсулт Д., в който се поддържа неоснователност на въззивната жалба, с подробни аргументи в тази насока. Претендират се съдебни разноски , като се предявява и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от страна на жалбоподателя на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Страните не правят доказателствени искания.

В срок е депозирана и частна жалба от Я. А. К., Д. А. З. и В. В.

Н., и тримата действащи чрез адв. Б. Н., срещу определение №1025/20.11.2024 г., с доводи за неговата неправилност и 2 незаконосъобразност, като постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че с отговора на исковата молба не се съдържа искане за присъждане на разноски, нямало и последващо искане за присъждане на такива, поради което не се дължали.

Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се отмени осъждането за разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от „Електроразпределение Юг“ ЕАД чрез юрисконсулт Д., в който се поддържа неоснователност на частната жалба.

В съдебно заседание, жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв.Н., който поддържа жалбите.

В съдебно заседание, ответната страна „Електроразпределение Юг“АД, редовно призовано, представлява се от юрисконсулт Д., която поддържа отговорите на въззивната жалба и на частната жалба.

Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази наведените от жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на обжалваните съдебни актове и събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в съвкупност, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Я. А. К., ЕГН **********, Д. А. З., ЕГН********** и В. В. Н., ЕГН **********, п р о т и в „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, с коята са предявени искове с правно основание чл.109 ЗС, с които се иска ответникът да бъде осъден да премахне сграда с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр.****, със застроена площ 69 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство и всички подземни и надземни кабели, клеми и всякакъв друг вид ел. съоръжения от съсобствения им Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр. ****, с площ 359 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 м./.

3

По делото не е спорно, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, гр.****, с площ 359 кв.м., върху който е построена процесната сграда за енергопроизводствособственост на ответника, както и че от изграждане на процесния трафопост през 1986 година трафопоста се стопанисва и поддържа от служители на това дружество в границите на сервитутната зона и съответно се използва, когато е наложително техника, необходима за поддръжката.

Не е спорно, че процесното съоръжение е собственост на ответника и че е построено и въведено в експлоатация през 1986 г.

За изясняване фактическата страна по спора е приета комплексна експертиза, неоспорена от страните, от която се установява, че статута на процесния обект и възможностите за бъдещо строителство в поземления имот, в който е изграден.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният съд намира за правилен крайния извод на районния съд за неоснователност на иска по чл.109 от ЗС.

Процесното съоръжение е изградено при спазване на техническите и градоустройствени правила и норми, действащи към 1986 г., а към настоящия момент отговаря и експлоатира съобразно действащите такива.

Правилно е прието, че процесният трафопост с диспечерско наименование ТП 2 - Център представлява енергиен обект по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.) и на основание чл.60 от ЗЕЕЕ (отм.) за него е възникнало сервитутно право в полза на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД (ЕР Юг), като заварен при влизане в сила на закона, като на основание §26, ал.1 от ЗЕ сервитутното 4 право е запазило действието си и при настоящата правна уредба.

Правилно е прието, че процесното съоръжение е собственост на ответника и че е построено и въведено в експлоатация през 1986 г. при действието на Закона за електростопанството (отм.) Правилно съдът е приел, че трафопостът, предвид особения характер и предназначението си, представлява енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ДР на действащия ЗЕ, както и по смисъла и на §1, т. 17 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.).

От заключението на вещите лица от приетата по делото и неоспорена от страните комплексна съдебна експертиза, се установява, че процесният обект, изграден в центъра на гр.****, е бил допустим по действащия застроителен план на гр. **** по време на изграждането му.

Правилно е прието, че в случая е приложима е разпоредбата на чл. 60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ (отм.), според която сервитутното право възниква по силата на самия закон. Съгласно §26, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ, сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. Следователно, неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че приложима в случая е разпоредбата на чл.64 от ЗЕ, тъй като тя касае за сервитути на обекти, изградени след влизане в сила на ЗЕ, а не за заварени, вече изградени към влизането му в сила обекти (какъвто безспорно е процесният ТП).

В конкретният случай сервитутът върху процесния енергиен обект е възникнал по силата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ (отм.) и ищците, като собственици на служещия имот, съгласно чл. 64 и следващите от ЗЕ, са длъжни да се съобразяват с така възникналото в полза на собственика на енергийния обект сервитутно право и да се въздържат от действия, които могат да го накърнят.

Неоснователно е възражението за неоснователни фактически 5 действия, които пречат за упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем", тъй като безспорно е установено, че ответника действа законосъобразно съгласно съществуващите и възникнали по силата на закон сервитутни права. В този смисъл, цитираната от жалбоподателя практика касае съвсем различни и неотносими случаи на неоснователни действия, каквито не са налице в настоящия казус, поради което и съдът не ги обсъжда.

На следващо място, Законът за енергетиката не държи сметка дали се касае за законно изграден или за незаконен от гледна точка на изискванията на ЗЕЕЕ (отм.) енергиен обект, защото единственото условие, което законът поставя, е обектът да е съществувал при влизането му в сила, а това обстоятелство е безспорно установено. В т.см. и съдебна практика, съгласно която за съществуващите към юли 1999 г. енергийни обекти сервитутите възникват с влизане в сила на закона. Произтичащите от сервитута права на ответника като енергийно предприятие изключват уважаването на предявения негаторен иск.

В контекста на изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че в полза от ответното дружество е възникнало и съществува сервитутно право, което задължава ищците, като собственици на служещия имот да търпят това ограничение на вещното си право. По делото не се твърди, нито е доказано да е отпаднала необходимостта , довела до учредяване на процесния сервитут, поради което правилно е прието, че действието на сервитутното право не е прекратено.

При това положение не е налице неоснователност на действията на ответника, като задължителна предпоставка за уважаване на негаторния иск, предвид което предявената претенция по чл.109 ЗС се явява неоснователна и в този смисъл правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и 6 законосъобразно.

По частната жалба:

Неоснователно е основното възражение, е че разноските не следва да се присъждат, тъй като не са поискани своевременно. Видно от стр.4 на депозирания писмен отговор на исковата молба, в него изрично е поискано предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан, както и да се бъдат присъдени разноски.

Правилно е определен и размера на юрисконсултско възнаграждение, като е съобразена разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.37 от Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ.

Неоснователно и оплакването, че районният съд се е самосезирал с искане по чл.248 ГПК. В действащия ГПК (за разлика от ГПК /отм./, който съдържаше изрична разпоредба за обжалване с частна жалба на решението в частта за разноските - чл.70 ГПК), не е предвидена възможност за обжалване на решението само в частта за разноските. Не е предвидена възможност за осъществяване на самостоятелен инстанционен контрол на решението в частта му относно присъдените разноски (което има характер на определение).

Следователно, доколкото единствената възможност за изменение на решението в частта за разноските е разпоредбата на чл.248 ГПК, въведените с въззивната жалба оплаквания в частта за разноските, правилно са приети от пълвоинстанционния съд като молба/искане за изменение на решението в частта за разноските, което е в компетентност на съда, постановил решението, за което се е и произнесъл с обжалваното определение.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на жалбоподателите следва да бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящата 7 инстанция, счита, че справедливия и обоснован размер, възлиза на сумата от 100 лв.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд :