Акт № 4016 от 30.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- 13536/2024
- Подписан
- 30.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл.34, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.8 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4016 гр. Варна, 30.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110113536 по описа за 2024 година
С влезли в законна сила решение №665/23.02.2026г. по гр.д.
№13536/2024г. на ВРС съдът е допуснал до делба на основание чл.344, ал.1 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС между Н. М. Д. и Б. М. Д., на осн. чл.34 от ЗС АПАРТАМЕНТ, състоящ се от дневна с кухненска ниша, 2 /две/ стаи, баня-тоалетна, коридор, балкон и 2 /две/ изби със застроена площ от 67,12/шестдесет и седем цяло и дванадесет десети/кв.м., с прилежащо избено/таванско помещение/ с полезна площ от 4,53/четири цяло и петдесет и три стотни кв.м. и 3,56/три цяло и петдесет и шест стотни/кв.м., 1,9304%/едно цяло девет хиляди триста и четири десетохилядни процента/ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, находящо се в гр.Варна, обл. Варна, ***, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 10135.2554.*** /***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота: гр.Варна, обл.Варна, район „Приморски", ***, в сграда с идентификатор 10135.2554.****; Предназначение: Жилищна сграда - многофамилна; сградата е разположена в поземлен имат с идентификатор ***;
Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2554.****.1, 10135.2554.****.3, под обекта: няма; над обекта: 10135.2554.****.5, стар идентификатор: няма, при равни квоти от по 1/2ид.ч.
По делото е изготвена и приета СТЕ, която съдът приема за обективно изготвена във връзка с реалната поделяемост на допуснатото до делба имущество и за стойността му.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА
1
ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:
Досежно поделяемостта на имота, съдът възприема неоспореното от страните заключение на вещото лице по изготвената СТЕ и в двете части, тази относно неподеляемостта на жилището и другата отнасяща се до пазарната стойност на същото. Установява се, че процесният имот е реално неподеляем, поради което делбата следва да се извърши по реда на чл.348 от ГПК чрез изнасянето му на публична продан. Изнасянето на публична продан на имота е и желанието на страните изразено в крайната фаза на делото.
В съответствие със заключението по СТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от съделителите, съдът приема за установено, че пазарната стойност на апартамента е 114 690евро.
Ответната страна е направила искане за възлагане на апартамента, но впоследствие при приключване на делото е заявила, че желае имота да бъде изнесен на публична продан. Съдът приема, че въпреки известното процесуално противоречие в поведението на ответника обвързващо и изискващо произнасяне остава искането за възлагане, тъй като същото е направено по предвидения от закона начин и съдът е сезиран с него. Що се отнася до изявлението на процесуалния представител на ответника направено след даване ход на делото по същество, че иска изнасяне на публична продан на имота, съдът намира, че същото не следва да се взема предвид, защото е направено без да се заявява прави ли се отказ от искането за възлагане.
По същество на искането за възлагане съставът приема, че по делото са събрани свидетелски показания от чието съдържание се установява, че ответникът е живеел в имота още от детските си години първоначално със своите родители и след тяхната смърт е продължил да живее в него. От друга страна ищцата не е навела оборващо твърдение, че той има друг имот.
С оглед стойността на дяловете всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер, както следва:
Н. М. Д. – 2 293.80евро за полагащите му се 1/2ид.ч. и
Б. М. Д. – 2 293.80евро за полагащата му се 1/2ид.ч.
По делото от страна на Н. Д. е направено искане за присъждане на обезщетение за ползване на имота от ответника за времето от 1.03.2019г. до 16.06.2026г. в размер на 5 900евро или по 200евро месечно, като за последният непълен месец от периода се претендират 100евро. Ищцовата страна в хода на делото след приемане на заключението на вещото лице е изменила претенцията си за обезщетение за еднолично ползване на имота намалявайки я на 5 235евро общо. Посоченото изменение не е разбито по отделните месечни задължения поради което съдът приема, че всички те следва да бъдат намалени пропорционално. Така общата претенция за месечни обезщетения за ползване на имота е намалена с 11.27% и с такъв размер следва да се намали всяко от тях при което положение месечните претендирани суми се намаляват от 200евро на 177.46евро, а последната сума за непълен месец се намалява на 88.73евро.
Посочените суми са съобразени от претендиращата ги страна със заключението на вещото лице по СТЕ приета по делото. От друга страна по 2 делото са разпитани свидетели които в показанията си сочат, че процесният имот е обитаван от ответника.
Ищцата твърди, че на 30.12.2023г. е поканила ответника считано от 1.01.2024г. да й заплаща месечно обезщетение в размер на 400лв., като по делото на л.9 е представено копие от поканата връчена на ответника. От съдържанието на същата се установява, че то съдържа вътрешно противоречие, като съдът тълкувайки в цялост поканата намира, че все пак тя е за осъществяване на периодични плащания от по 400лв., а не еднократно. От свидетелските показания събрани по делото се установява, че ответника е живял на адреса още от детските си години. От друга страна по делото липсват доказателства, че ищцата е имала достъп до имота. При това положение съставът приема, че искът по чл.31, ал.2 от ЗС е доказан по основание. Що се отнася до размера на дължимото се обезщетение за месеците от 1.01.2024г. до 16.06.2026г. съдът намира, че следва да вземе предвид заключението на вещото лице по приетата СТЕ като от същото се установява, че в посоченият период наема за жилището е възлизал на суми близки до претендираните и поради това претенциите за този период следва да се уважат така: до размера от 169.38евро за м.януари 2024г. до размера от 170.24евро за м.февруари 2024г. до размера от 170.75евро за м.март 2024г. до размера от 171.09евро за м.април 2024г. до размера от 170.58евро за м.май 2024г. до размера от 170.24евро за м.юни 2024г. до размера от 169.90евро за м.юли 2024г. до размера от 171.27евро за м.август 2024г. до размера от 171.44евро за м.септември 2024г. до размера от 169.74евро за м.октомври 2024г. до размера от 171.63.38евро за м.ноември 2024г. до размера от 172.67евро за м.декември 2024г. до размера от 173.36евро за м.януари 2025г. до размера от 176.90евро за м.февруари 2025г. до размера от 177.43евро за м.март 2025г. до размера от 177.46евро за м.април 2025г. до размера от 177.46евро за м.май 2025г. до размера от 177.46евро за м.юни 2025г. до размера от 177.46евро за м.юли 2025г. до размера от 177.46евро за м.август 2025г. до размера от 177.46евро за м.септември 2025г. до размера от 177.46евро за м.октомври 2025г. до размера от 177.46евро за м.ноември 2025г. до размера от 177.46евро за м.декември 2025г. до размера от 177.46евро за м.януари 2026г.
3 до размера от 177.46евро за м.февруари 2026г. до размера от 177.46евро за м.март 2026г. до размера от 177.46евро за м.април 2026г. до размера от 177.46евро за м.май 2026г. до размера от 88.73евро за от 1 до 16 юни 2026г.
, като всички тези претенции се отхвърлят за разликата над посочените суми до претендираните 177.46евро., там където задължението определено от в.л. се е оказало по-малко от претендираното.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.348 от ГПК, съдът РЕШИ:
На основание чл. 349, ал. 2 от ГПК ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Б. М. Д.
ЕГН********** от гр.Варна, *** АПАРТАМЕНТ, състоящ се от дневна с кухненска ниша, 2 /две/ стаи, баня-тоалетна, коридор, балкон и 2 /две/ изби със застроена площ от 67,12/шестдесет и седем цяло и дванадесет десети/кв.м., с прилежащо избено/таванско помещение/ с полезна площ от 4,53/четири цяло и петдесет и три стотни кв.м. и 3,56/три цяло и петдесет и шест стотни/кв.м., 1,9304%/едно цяло девет хиляди триста и четири десетохилядни процента/ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, находящо се в гр.Варна, обл. Варна, ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2554.*** /***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота: гр.Варна, обл.Варна, район „Приморски", ***, в сграда с идентификатор 10135.2554.****; предназначение: Жилищна сграда - многофамилна; сградата е разположена в поземлен имат с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.2554.****.1, 10135.2554.****.3, под обекта: няма; над обекта: 10135.2554.****.5, стар идентификатор: няма с пазарна стойност 114 690евро.
ОСЪЖДА Б. М. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.
М. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата 57 345евро за уравнение на дела ведно със законната лихва в шестмесечен срок от датата на влизане в сила на решението.
При неизплащане на задължението за парично уравнения в срок решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
Съделителят, в чийто дял е поставен недвижимия имот става негов собственик след като изплати в срок определеното парично уравнение заедно със законната лихва.
ОСЪЖДА Б. М. Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на Н. М.
Д. ЕГН********** от гр.Варна, *** за това че еднолично ползва съсобствения имот в гр.Варна, обл.Варна, район „Приморски", ***, обезщетение в размер на 4 сумите от:
169.38евро за м.януари 2024г.
170.24евро за м.февруари 2024г.
170.75евро за м.март 2024г.
171.09евро за м.април 2024г.
170.58евро за м.май 2024г.
170.24евро за м.юни 2024г.
169.90евро за м.юли 2024г.
171.27евро за м.август 2024г.
171.44евро за м.септември 2024г.
169.74евро за м.октомври 2024г.
171.63.38евро за м.ноември 2024г.
172.67евро за м.декември 2024г.
173.36евро за м.януари 2025г.
176.90евро за м.февруари 2025г.
177.43евро за м.март 2025г.
177.46евро за м.април 2025г.
177.46евро за м.май 2025г.
177.46евро за м.юни 2025г.
177.46евро за м.юли 2025г.
177.46евро за м.август 2025г.
177.46евро за м.септември 2025г.
177.46евро за м.октомври 2025г.
177.46евро за м.ноември 2025г.
177.46евро за м.декември 2025г.
177.46евро за м.януари 2026г.
177.46евро за м.февруари 2026г.
177.46евро за м.март 2026г.
Разпечатката съдържа 60 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9863e3b7-24fd-4748-ac4b-5a29b35ef9d3