Определение № 471 от 20.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. Бургас, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20242100500172 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „А1 България“ ЕАД, чрез адв. Росица Гефен от Адвокатска колегия – Габрово, срещу Разпореждане № 12701 от 14.12.2023 г. по ч. гр. д. № 6864/2023 г. на Районен съд – Бургас, с което частично е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. И. А., в частта, касаеща адвокатското възнаграждение, претендирано от заявителя в заповедното производство, а именно сума в размер на 1052,82 лева.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Сочи, че между „А1 България“ ЕАД и „Кол Пойнт“ ЕООД има сключен договор за извънсъдебно събиране на вземания, като второто дружество е сключило договор за правно обслужване с адвокати, които да го представляват в съдебни производства. На второ място, към заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК били приложени фактура, платежно нареждане за заплатен адвокатски хонорар, а тъй като се касае за „пакет от длъжници“, бил приложен и файл с посочени всички длъжници, за които са платени адвокатски възнаградения. Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено и вместо това да бъде присъдено и претендираното адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въз основа на данните по делото настоящият състав намира следното за установено от правна и фактическа страна:

1

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК в частта относно адвокатското възнаграждение, тъй като е констатирал, че по делото не са приложени доказателства за уговарянето и заплащането му, включително след изрично дадени указания с Разпореждане № 12323 от 05.12.2023 г.

По делото липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Такива са представени за пръв път пред въззивния съд. Само за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че дори и доказателствата да бяха представени своевременно, жалбата пак би била неоснователна по следните съображения:

Според представения договор за услуги от 21.03.2023 г. „А1 България“ ЕАД възлага на „Кол пойнт“ ЕООД да организира дейността по процесуално представителство и да извършва необходимите действия по организиране и водене на искови, заповедни и изпълнителни производства на възложителя чрез правоспособни адвокати (чл. 1, б. „а“, чл. 2, б. „в“). В чл. 10.1 от същия договор обаче изрично е договорено, че адвокатското възнаграждение за всяко предприето действие е за сметка на изпълнителя. Отговорността за разноски е само между страните по делото, а в случая „А1 България“ ЕАД не е сторило никакви разноски за адвокатско възнаграждение.

На второ място, съдът счита, че не се доказва заплащането на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато то става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Това означава, че е нужно да се докаже не само изпращането на дадена сума, но и получаването й.

Доказването обичайно става с извлечение от банкова сметка. В случая е представена само една фактура и платежно нареждане от „Кол пойнт“ ЕООД в полза на Еднолично адвокатско дружество „Гефен“, чрез които не се установява факта на получаването на сумата.

На трето място, в случая въобще не става ясно дали извършеното плащане се отнася до длъжника. Посочено е, че се плаща по „Приложение № 1 за мес. 09.2021-1“, но не е ясно кое е това приложение и било ли е то част от първоначалния договор. Представеният по делото списък не носи нито дата, нито подпис, поради което не може да се приеме за надлежен документ.

Въз основа на изложеното разпореждането на районния съд следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12701 от 14.12.2023 г. по ч. гр. д. № 6864/2023 г. на Районен съд – Бургас.

2

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3