Акт от 12.03.2021, Административен съд - Силистра

Р

Е Ш Е Н И Е

№32 гр.Силистра, 12.03.2021 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година,в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, с участието на прокурор……..…,като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело №211 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Е.В.В.,подадена чрез упълномощен представител адв.М.Д. ***, против Заповед №РД-11-027/16.09.2020г на Директора на Областна дирекция „Земеделие“/ОДЗ/ гр.Силистра, с която е прекратено служебното му правоотношение от длъжността „главен инспектор“ в ОДЗ -Силистра при Главна дирекция /ГД/ “Аграрно развитие“,с придобит ранг IV старши, на основание чл.103 ал.1 т.3 ЗДСл, поради „[…] здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК от 02.09.2020г. да продължи да изпълнява длъжността си.“ Изрично е посочено, че в ОДЗ-Силистра няма друга подходяща за здравното състояние на служителя длъжност, по аргумент от чл.103 ал.1 т.3 пр.“последно“ от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

С жалбата се твърди, че ответният орган по назначаването не е изпълнил свое безспорно задължение по чл.122 ЗДСл, за възстановяване на служителя на длъжността, от която отново е уволнен, след отмяна, считано от 09.07.2020г. на предходно незаконосъобразно прекратяване на процесното служебно правоотношение между страните. Подал е писмена молба за това на 17.07.2020г.,т.е. в срока от чл.122 ал.1 ЗДСл, но не само, че не е бил допуснат да изпълнява длъжността, но и два месеца по-късно е получил едновременно две заповеди, с поредни номера - за възстановяване на работа и за прекратяване на СлПО на основание чл.103 ал.1 т.3 ЗДСл - предмет на настоящия съдебен контрол. Последното априори означавало, че в нарушение на чл.35 АПК, органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и дори се е позовал на акт на медицинската експертиза (непосочено на коя ТЕЛК, при кое лечебно заведение и т.н.) в заповедта, който обективно не е бил влязъл в сила, като постановен на 02.09.2020г., без данни кога е съобщен на страните, вкл. на Медицинската комисия при ТП НОИ гр.Силистра. Всичко това опорочавало съществено обжалвания акт. Акцент в оспорването е поставен върху довод за неправилно приложение на материалния закон, защото, от една страна се твърди,че в ОДЗ-Силистра имало определени длъжности за заемане от лица с намалена трудоспособност, обратно на записаното в атакуваната заповед и, от друга - се счита,че медицинските основания за определяне на по-ниска степен на работоспособност на оспорващия (здравния му статус), не са пречка да изпълнява задълженията си на конкретната длъжност по длъжностна характеристика. Ето защо, се поддържа довод и за немотивираност на оспорената заповед,в контекста на чл.108 ЗДСл,последният изискващ правното основание,но щом органът е решил да изпише фактите,които го попълват, е следвало да посочи най-малкото конкретното решение на коя ТЕЛК, с какъв процент трайно намалена работоспособност и при какви противопоказания за полагане на труд, визирани от органа на медицинската експертиза. Щом не е направил това, бил постановил немотивиран акт, което сочи на довод и за неспазена форма, в контекста на чл.59 ал.2 т.4 АПК.При отсъствие на предпоставките в закона за уволнението на жалбоподателя, се поддържа,че оспорената заповед е несъответна и на нормативната цел (арг.чл.146 т.5 АПК).Поради всичко това се настоява да бъде отменен оспореният акт, като се претендира присъждане и на съдебни разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК (л.582).

Ответникът - Директорът на Областна дирекция „Земеделие” гр.Силистра, чрез представител по пълномощие - директор на Дирекция “АПФСДЧР“ М.Ч., служител с юридическа правоспособност, в писмен отговор на жалбата (л.371 -л.372) и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на оспорва-нето. Поддържа довод, че длъжността, заемана от жалбоподателя преди предходно прекратяване на служебното му правоотношение, е премахната с утвърдено длъжностно разписание, което наложило с писмо изх.№ЧР-01-1/13.08.2020г. до МЗХГ да поиска изменение на същото с включване на щат за процесната длъжност

„главен инспектор“ в ГД“АР“ при ОДЗ-Силистра.Освен това, в деня на подаденото заявление от оспорващия за допускането му до изпълнение на служебните задължения, по силата на съдебното решение (17.07.2020г.), органът по назначаването му бил предложил (изх.№РД-12-02-524-6-1/17.07.20г) назначаване на длъжността „инспектор“, която била сходна, респ. съпоставима със заеманата от него преди предходното уволнение.

Всичко това сочело на добросъвестно изпълнение на задълженията на ответния орган, съгласно чл.122 ЗДСЛ,обратно на доводите от жалбата.Акцент поставя обаче, върху твърдение, че жалбоподателят, представяйки ЕР №1765/25.07.19г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“АД, при заявяване на желанието си да бъде възстановен на заеманата длъжност преди предходно незаконно уволнение (със Заповед

№РД-11-006/31.01.18г.) е релевирал нови правнозначими обстоятелства в процесното служебно правоотношение между страните,касаещи общия му здравен статус, които били провокирали въпроси у ответника за обективните възможности да изпълнява длъжността, на която е възстановен със съдебния акт.Ето защо,воден от хуманни съображения („[…]за защита здравето на лицето,предвид постановената водеща диагноза […]“,според писмения отговор), е поискал становище от ТЕЛК-Силистра с изх.№ РД-12-2-524-12/23.07.2020г. (л.511-л.513) - дали лицето ще може да изпълнява служебните си задължения, при установените дефицити и увреждания с ЕР №1765/25.07.2019г., в т.15 от което са посочени като противопоказни условия на труд -„ тежък физически труд, лоши климатични условия и работа в йонизираща среда“. Счита, че полученият отговор, представляващ експертно решение (с каквото само може да се произнесе ТЕЛК, съгласно Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи - обн.ДВ,бр.34/10г., посл.изм.ДВ,бр.84/19г.) е достатъчно убедително основание, в контекста на приложения чл.103 ал.1 т.3 ЗДСл, за законосъобразно прекратяване на процесното СлПО.Счита,че останалите оплаквания в жалбата са несъстоятелни,тъй като чл.108 ЗДСл не изисква някакво специално мотивиране на уволнителната заповед, достатъчно е посочването на правното основанието за нейното издаване, което е спазено. Поради всичко това моли за от-хвърляне на оспорването и прекратяване на производството (непосочено на кое нормативно основание).

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,във връзка с чл.121 и чл.124 от Закона за държавния служител. Съдът, като обсъди изложените в жалбата до-води, становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от актив-но легитимирано лице - адресат на оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149 ал.2 АПК, приложим от препращането на чл.124 ЗДСл. Оспорването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, съгласно чл.121 ал.1,във връзка с чл.124 ЗДСл. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол е Заповед

№РД-11-027/16.09.2020г., издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя от длъжността „главен инспектор“ в ОДЗ-Силистра при ГД“Аграрно развитие“,с ранг IV старши, на основание чл.103 ал.1 т.3 ЗДСл. Изрично е посочено, че в ОДЗ-Силистра няма друга подходяща за здравното състояние на служителя длъжност, съгласно изискването на чл.103 ал.1 т.3 пр.“последно“ от Закона за държавния служител,без да посочи акта на медицинския орган, който е определил „подходящите за здравето“ му длъжности. Нещо повече, от преписката се установява,че такова „определяне“ няма,а преценката е извършена от органа по назначаването, в нарушение на чл.3 ал.1-ал.3 и чл.1 от Наредба за трудоустрояване /обн.ДВ,бр.7/87г.,посл.изм.ДВ,бр.78/05г./ Това е достатъчно основание за отмяна на оспорената уволнителна заповед,защото изискването на чл.103 ал.1 т.3 пр.“посл. ЗДСл е императивно и не може да бъде заобиколено,още повече,че ответният орган не твърди,че е предложил на оспорващия длъжността „инспектор“ в контекста на чл.103 ал.1 т.3 ЗДСл, а като реципрочно съответна/ сходна на длъжността,на която е възстановен (главен инспектор),но неналична в Длъжностното разписание на ОДЗ-Силистра, чието заемане бил отказал. Длъжност, подходяща за здравното му състояние, не е определяна и съответно предлагана на уволнения държавен служител, защото такава (според директора на ОДЗ,а не според медицинските органи) нямало в ответната администрация. Така констатирания порок, свързан с нарушение на императивното изискване на чл.103 ал.1 т.3 пр. “посл. ЗДСл е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед /Вж.Решение №8440/05.06.19г.,адм.д.№5079/18г. наVО,ВАС/, но действайки съгласно чл.168 ал.1 АПК, съдът дължи произнасяне по всички релевирани,както и по непосочените основания в жалбата, с оглед регулацията от чл.146 АПК.

Оспорената уволнителна заповед е издадена и връчена на жалбоподателя на 16.09.2020г. (л.7), едновременно със Заповед №РД-11-026/16.09.2020г.

(л.17) за назначаването му на длъжността „главен инспектор“ по реда на чл.122 ал.1 ЗДСл. Вид- но от служебното досие на оспорващия е, че процесното по делото правоотношение е уредено като служебно със Заповед №20/09.05.2001г. на изп.директор на Контролно-техническа инспекция при МЗГХ (л.356) за длъжността „началник сектор“. Впоследствие е атестиран (л-138-л.140 и др.), повишаван в ранг (л.168) и т.н., съгласно регламентацията на този вид правоотношения със ЗДСл.Със Заповед №РД-11 -С-44/01.06.2015г. (л.134) на изп.директор на КТИ е преназначен на длъжността „главен инспектор“, с ранг V старши, а със Заповед №РД-11-002/12.01.16г. на директора на ОДЗ-Силистра (л.114) е преназначен на същата длъжност от КТИ в ОДЗ-Силистра, Главна дирекция „Аграрна политика“ при същото министерство, поради извършени структурни промени в системата му.Атестиран е с високи оценки, повишаван е в ранг (л.89).

С ЕР №17/03.01.2018г. на ТЕЛК-Силистра е освидетелстван с водеща диагноза „световъртеж от централен произход“,като му е определена намалена работоспособност в обем от 58% спрямо здравия човек и са посочени противопоказания за труд- тежък физически труд, лоши климатични условия и работа в йонизираща среда. За 2018г. му е дадена оценка за изпълнението на длъжността (атестация) -„неприемливо изпълнение“ (л.68),а по жалба на ответния орган решението на ТЕЛК гр.Силистра е било отменено и върнато за ново освидетелстване по трудова препоръка от НЕЛК гр.София. С приключването на Формуляра (Приложение №2 към чл. 19 ал.1 т.1) за оценка изпълнението на длъжността на л.66-л.68, на 31.01.2018г., директорът на ОДЗ-Силистра е прекратил СлПО с оспорващия на основание чл.107 ал.2 ЗДСл.

Уволнителната заповед е била обжалвана пред АС гр.Силистра и с Решение №53/25.04.18г.,постановено по адм.д.№27/18г.,оставено в сила с Решение №14227/ 24.10.19г. по адм.д.№7768/18г. на ВАС, Пето отделение, е отменена (л.552-гръб-л. 556). Със Заповед

№РД-11-038/05.11.2019г. жалбоподателят е възстановен на зае- маната длъжност по реда на чл.122 ЗДСл (л.60) и със Заповед №РД-11-039/ 05.11. 2019г. (л.59) е уволнен, поради съкращаване на длъжността, на основание чл.106 ал.1 т.2 ЗДСл, въпреки стабилизираната и непротиворечива практика на ВАС към процесния момент,че липсата на реално възстановяване на длъжността при без-спорния правопораждащ факт от чл.122 ал.1 пр.2 ЗДСЛ, е основание за отмяна на последвалото, на същата дата, ново прекратяване на СлПО.

Последното, осъществено посредством Заповед

№РД-11-039/05.11.19г. на ответния орган, е обжалвано пред АС гр.Силистра и с Решение №5/05.02.2020г., постановено по адм.дело №301/2019г., е отменено. Отменителният съдебен акт е оставен в сила с Решение №9250/09.07.2020г. по адм.д.№4668/20г. на състав на Пето отделение на ВАС (л.556-гръб-л.560).

Разпечатката съдържа 22 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9863459a-1e65-420a-b89c-1dc3a3289ca3