Акт № 44 от 07.02.2020, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- 23/2020
- Подписан
- 07.02.2020
- В сила
- 07.02.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…
Разград
7.ІІ.2020
Разградски окръжен година Град
2020 съд
7.ІІ. закрито
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: в.ч. гражданско
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2020
№23 дело по описа за година за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл.415,ал. ГПК.
Образувано е на 3.ІІ.2020 по частна жалба вх.№1266, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, ул.“П.Волов“№29, ет.ІІІ против Определение №107/9.І.2020 по ч. гр. д. № 2274/2019 г. по описа на РРС, с което е обезсилена издадената в това производство Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4637/15.ХІ.2019г.
Като съобрази доказателства с въведените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, Окръжен съд Разград установи следното:
На 13.ХІ.2019г., по подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, ЕИК202527341 заявление вх.№1430 на производство пред Районен съд - Разград срещу
Д.Н.М., ЕГН********** е образувано заповедно производство по чл.410 ГПК - ч. гр. д. № 2274/2019 г. На 15.ХІ.2019 срещу длъжника по делото е издадена Заповед №4637 за изпълнение на заявените по реда на чл.410 ГПК парични вземания.
С постановяването на заповедта е разпоредено връчването й на длъжника на указания в заявлението адрес. При посещение на адреса на 18.ХІ.2019. връчилелят е установил, че лицето не живее на адреса и че от 15 години живее, и работи в чужбина. В реквизит на върнатия в съда отрязък от съобщението, връчилелят е удостоверил-дата на посещението и имената на лицето(съсед на адресата), подало информацията за отсъствието на длъжника от адреса.
В съответствие с дължимото по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал.5 ГПК, с Разпореждане № 4809/26.ХІ.2019г съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си, както и че непредявяването му в срок е основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
Разпореждането с дадените му от съда указания по предявяване на иска е връчено на заявителя надлежно на 5.ХІІ.2019г. на представляващия дружеството юрисконсулт Д.А.
Считано от която дата, предявяването на иска и удостоверяването на това обстоятелство пред заповедния съд е било дължимо в срок до 6.І.2020г.-понеделник, първият присъствен ден след дата на фактическото му изтичане-5.І.2020(неделя). До датата на постановяване на обжалваното разпореждане - 9.І.2020 г. заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок. Такива не са депозирани и към жалбата.
Въззивната инстанция, като взе предвид данните по делото и прецени обжалваното определение, намира същото за правилно, а частната жалба срещу него за неоснователна, по следните съображения:
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт и е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че длъжникът срещу когото е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК не е установен на посочения в заявлението адрес. След служебно дължимата справка в НБД съдът е установил, че посоченият в заявлението адрес е регистрираният от лицето постоянен адрес, но не е идентичен с регистрирания от него през 2011г. настоящ адрес в Р Франция.
Връчването на адресираната до него Заповед за изпълнение е извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК при надлежно удостоверяване на обстоятелството, че от петнадесет години длъжникът не живее на регистрирания от него постоянен адрес. С подписа си връчилелят е удостоверил източника на подадената в този смисъл информация с висване на имената и адреса му. Поддържаното в жалбата твърдение че такъв източник може да бъде само кмет или управител на ЕС, не намира опора в разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, възпроизвеждаща в хипотезиса си нормата на чл.47, ал.1, изр. последно ГПК. В цитираните процесуални норми, събирането на данни относно това, дали лицето живее на адреса, не е ограничено само до посочените в жалбата лица. Онова, което прави връчването на съдебните книжа по чл.415, ал.1, т.2 ГПК законосъобразно е връчителят да е изпълнил задължението си за удостоверяване на източника на информацията. А, това в процесния случай е сторено.
Призовката, а в случая разписката, е официален свидетелствуващ документ, който установява отразените в него данни и докато не бъде осъществено обратно доказване не е оборена и нейната доказателствена сила.
Като в случая следва да се посочи, че служебно дължимата и извършена от съда справка в НБД , по безспорен начин установява, не само факта, че на 18.ХІ.2019г. адресатът на заповедта за изпълнение не живее на адреса, но че и обичайното му пребиваване от 15 години насам не е в България. Което по см. на чл.411, ал.1, т.5 ГПК е само по себе си основание за обезсилване на издадената срещу него заповед за изпълнение.
Удостоверените в процесната разписка обстоятелства сочат наличие на кумулативно изискуемите се по см. на чл.415, ал., т.2 ГПК обстоятелства, които предпоставят в задължение на заявителя да установи вземането си с предявяване на иск по реда в срока на чл.415, ал.4 във вр. с ал.1 ГПК. Като е отчел това, правилно и съответно на вменените му с процесуалния закон задължения, първоинстанционният съд е предоставил на заявителя срок за установяване на вземанията предявен по реда на чл.415 ГПК иск, като изрично му е разяснил и последиците при непредявяването на иска.
При доказано обективираното от заявителя бездействие, по отношение на разясненото му и процесуално дължимо в преклузивни срокове поведение, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е обезсилил издадената на осн. чл.410 ГПК заповед за изпълнение.
Във връзка с горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №107/9.І.2020 по ч. гр. д.
№ 2274/2019 г. по описа на РРС, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4637/15.ХІ.2019г., издадена в това производство срещу Д.Н.М., ЕГН**********
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.