Определение № 175 от 05.08.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Бургас, 05.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Светлин Ив. И.

Кирил Гр. Стоянов като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно частно наказателно дело № 20242000600178 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.270 ал.4 във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК и е образувано по частна жалба от адв. Н. К. от АК - Сливен, в качеството на упълномощен защитник на Ж. И. Н. – подсъдим по НОХД № 1018/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, против определение № 730 от 08.07.2024г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо Н. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по- лека.

С частната жалба са релевирани оплаквания, че действието на най-тежката мярка за неотклонение е неоправдано, тъй като отсъстват законовите предпоставки за това, и понастоящем се е превърнала в неправомерно изпълнение на невлязла в сила присъда. Твърди се неразумно продължителен срок на задържането, оспорва се позицията на първата инстанция, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, . Мярката за неотклонение била и непропорционална, тъй като произтичащите от нея ограничения правата на подсъдимия не били необходими за изпълнение на целите на мерките за неотклонение, които могли да се обезпечат в нужната степен и с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Претендира се отмяна на оспореното определение и вземане спрямо подс. Н. на мярка за неотклонение „Парична гаранция“ или „Домашен арест“.

По делото е постъпило становище от прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас, в което са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.

Акцентира се на липсата на нови обстоятелства, налагащи преоценка на мярката за неотклонение, както и на постановената по делото осъдителна присъда, с която на жалбоподателя Н. е наложено общо ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 години, и „Глоба“ в размер на 100 000 лева., като се предлага обжалваното 1 определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена от упълномощен защитник на подсъдим, спрямо когото съдът е взел мярка на неотклонение „Задържане под стража“, в преклузивния срок по чл.270 ал.4 вр. чл.342 ал.1 от НПК, пред надлежния съд и срещу годен за въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното:

На производство в Окръжен съд – Бургас е НОХД № 1018/ 2023 г., образувано по внесен от прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас обвинителен акт, с който против подсъдимите Ж. И. Н. и П.Д.А. са повдигнати обвинения за две тежки умишлени престъпления от общ характер, с правна квалификация по чл.354а ал.2 изр.2 предл. 4 вр. ал.1 предл.4 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, касаещо престъпно държане в съучастие, като съизвършители, с цел разпространение, на високорисково наркотично вещество в особено големи размер - общо 16 889.030 грама кокаин, на обща стойност 2 066 023.90 лева, и по чл.242 ал.4 предл.1 вр. ал.2 предл.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.23 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и ал.4 от НК с предмет – умишлено улесняване, като помагачи, на извършителя Н. Петков Георгиев да направи опит да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество в особено големи размери - общо 16 889.030 грама кокаин, на обща стойност 2 066 023.90 лева, в особено тежък случай.

На досъдебното производство по делото, с определение № 92/29.01.2022 г. по ЧНД № 82/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, потвърдено с определение по ВЧНД № 29/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, спрямо обвиняемия Н. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В хода на първоинстанционното съдебно производство по НОХД № 1018/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, съдилищата трикратно са отказали изменение на взетата спрямо Н. мярка за неотклонение в по-лека, поради отсъствието на основания за това.

С присъда № 20 от 26.03.2024г., постановена по НОХД № 1018/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, подс. Ж. Н. е признат за виновен и по двете повдигнати му с обвинителния акт обвинения, като за престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, пр. 4, вр. ал.1, пр.4 вр. чл.20, ал.2 вр. ал. 1 от НК са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години и „Глоба“ в размер на 30 000 лева, за престъплението по чл.242 ал.4 предл.1 вр. ал.2 предл.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.23 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и ал.4 от НК са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 8 години и „Глоба“ в размер на 100 000 лева, и на основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 години, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим, и „Глоба“ в размер на 100 000 лева, като от срока на наложеното общо наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което е бил задържан и е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража“, 2 считано от 28.01.2022г.

Понастоящем присъдата не е влязла в сила, мотивите към нея са в процес на изготвяне, и предстои делото да бъде разгледано по инстанционен ред по протест на прокурора и въззивни жалби на подсъдимите.

При изложените факти, решението на първоинстанционния съд да остави без уважение искането на подс. Н. за изменение на взетата му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека е обосновано и правилно.

Обстоятелствата, имащи значение за законността на задържането на подс.Н. не бележат промяна, доколкото всички установени в чл.63 ал.1 от НПК предпоставки продължават да са налични и понастоящем. Деянията по чл.354а, ал.2, изр.2, пр. 4, вр. ал.1, пр.4 вр. чл.20, ал.2 вр. ал. 1 от НК и по чл.242 ал.4 предл.1 вр. ал.2 предл.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.23 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и ал.4 от НК са „тежки“ престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК, с оглед предвидената за тях наказуемост. Интензитетът на обоснованото подозрение Н. действително да е осъществил престъпленията, за които е обвинен, всъщност е нараснал с постановяване на осъдителната присъда, с която на жалбоподателя е определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 години, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим, и „Глоба“ в размер на 100 000 лева. Липсват факти, годни да разколебаят или оборят тезата за участие на Н. в извършване на споменатите престъпления.

Продължават да съществуват и опасностите той да се укрие или извърши друго престъпление при условията на по-лека мярка за неотклонение. В тази насока от значение са конкретните особености на осъществената престъпна дейност - вид, количеството и стойност на предмета на престъпленията, високата степен на организираност, разпределението на ролите и конспиративност при осъществяване и на двете инкриминирани деяния, както и наличието на постановена неокончателна присъда в Кралство Нидерландия, с която подс. Н. е признат за виновен за аналогична престъпна дейност – внос на високорисково наркотично вещество (1468 килограма кокаин). Към казаното следва да се добавят и наложените на Н. с присъдата по НОХД № 1018/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, тежки наказания, включващи продължително лишаване от свобода и глоба в значителен размер, които биха представлявали достатъчно основание подсъдимият да се укрие, за да избегне тази отговорност.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил множество пътувания извън страната и е пребивавал за продължителни периоди от време извън пределите й, което е наложило в досъдебната фаза на процеса той да бъде обявен за издирване. Казаното индицира опасността от укриване с цел избягване на воденото срещу него наказателно преследване, и обосновава необходимостта и адекватността на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

3

Не могат да бъде споделени защитните доводи за неразумност на срока на задържането. Спазването на изискването за правосъдие в разумен срок, което обхваща и срока на мерките за неотклонение, свързани със задържане, се преценява за наказателното производство в цялост, а не за отделен негов етап или стадий. Тази преценка се основава на множество критерии, включително фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на компетентните органи за своевременно провеждане и приключване на делото, поведението на подсъдимите, в т.ч. и опитите им да се отклонят от участие в производството, и държи сметка за всеки отделен случай. Българското законодателството, а и ЕКПЧ не съдържат ограничения за срока на задържане на подсъдимия в съдебната фаза на наказателното производство.

При провеждането на първоинстанционното съдебно производство не се установяват необосновани забавяния, съдебните заседания са провеждани ритмично, извършени са всички възможни и необходими съдебни следствени действия и е постановена първоинстанционна присъда. Съобразявайки обема на материалите по досъдебното производство и конструкцията на обвиненията, настоящият съд не може да се съгласи с тезата на защитата, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Найпосле, оплакванията в частната жалба, че продължаването на действието на мярката за неотклонение представлявало неправомерно изпълнение на невлязла в сила присъда, очевидно не държат сметка за една от целите на мерките за неотклонение – да се попречи на подсъдимия да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. В случая са налице и предпоставките по чл.309 ал.2 от НПК – подсъдимият е признат за виновен, наложено му е наказание „Лишаване от свобода“, чието изпълнение не е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, и продължава да е налице реална опасност той да се укрие при по-лека мярка за неотклонение.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че задържането на подсъдимия не представлява прекомерно ограничение, нито срокът на задържането му е неразумен, тъй като видът на мярката за неотклонение и нейната продължителност съответстват на процесуалния етап от развитието на делото, на обвиненията, за които Н. е признат за виновен, като отчитат и конкретните обстоятелства, обосноваващи изводи за висока обществена опасност както на деянията, така и на подсъдимия.

Не се установяват основания за отмяна или изменение на оспорения съдебен акт, което налага той да бъде потвърден изцяло като обоснован, законосъобразен и правилен.

Така мотивиран, на основание чл.345 ал.2 вр. чл.270 ал.4 от НПК, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 730 от 08.07.2024г., постановено по НОХД № 4

1018/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отказано изменение на взетата спрямо подс. Ж. И. Н. ЕГН ********** мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5