Решение № 1122 от 23.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20231110160156 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „К“ ООД срещу „У Ф С“ ЕООД, с която при условията на обективно съединение за предявени осъдителни искове с правно основание чл.

55, ал. 1 предл. първо ЗЗД за сумите от 527,17 лв., представляваща платени без основание консумативни разходи за потребена вода, за сумата от 5020,97 лв., представляваща платени без основание консумативни разходи за доставена ел.енергия до наети обекти по договор за наем №73 от 31.12.2019г. за периода от 01.01.2020г. до 30.11.2022г./съгласно изменението в цената на предявените искове с намаляване размера им, допуснато с определение по чл. 214 ГПК в проведеното на 19.11.2024г. открито съдебно заседание по делото/, както и иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. трето ЗЗД за сумата от 338,26 лв., представляваща платен на отпаднало основание депозит по прекратения договор за наем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по силата на договор №073 от 31.12.2019г., прекратен с едностранно едномесечно предизвестие от ответника, считано от 30.11.2022г., между страните било налице наемно правоотношение с предмет две отделни помещения, обозначени като петно 72+1+6 и петно 72+1/Ф. Съгласно чл. 4/2/ и чл. 11 от договора ищецът в качеството му на наемател поел задължение да заплаща на ответника като наемодател наред с дължимата се наемна цена и консумативните разходи за вода и ел. енергия по показания на измервателните уреди съгласно издадена фактура. Излага, че плащал регулярно начислените му режийни по фактурите, издадени от ответника, до момента, в който установил, че последният без основание начислява суми над действително платените 1 към съответния доставчик на ел.енергия, респ. ВиК услуги. Това довело до влошаване в отношенията между страните и прекратяване на договора за наем едностранно с предизвестие от ответника, считано от 30.11.2022г. Ищецът признава, че продължил да ползва наетите помещения, при което на 01.12.2022г. ответникът спрял електричеството и влязъл във владение на единия от наетите обекти, а именно петно 72+1+6. Твърди, че след тази дата не е имал достъп до обекта, а всичките му движими вещи били преместени в другия обект -петно 72+1/Ф, който опразнил на 20.01.2023г. Признава, че по силата на чл. 20 от договора имал задължение към наемодателя за обезщетение за неопразването на наетите помещения след прекратяване действието на договора за наем в двоен размер на наемната цена за периода от 01.12.2022г. до 16.12.2022г. за петно 72+1+6 и до 20.01.2023г. за петно 72+1/Ф в общ размер на 500 лв. Върху обезщетението не се дължал ДДС. След прихващане на това задължение с вземането му за платени депозити по договора за наем в общ размер от 836,26 лв. оставали 338,26 лв., които били платени на отпаднало основание. При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда за присъждане на съдебно предявените вземания. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът „У Ф С“ ЕООД в срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва предявените искове като частично неоснователни. Признава иска за подлежащия на възстановяване депозит по прекратения договор до сумата от 62,76 лв. Не оспорва, че между страните е възникнало и съществувало до 30.11.2022г. облигационно правоотношение с източник договор за наем с твърдяното от ищеца съдържание. От формулировката на чл. 4. ал. 2 от договора, обаче, не следвало задължение на наемодателя да фактурира консумативните разходи за имота по цени на доставчика на услугата. Излага, че цитираната разпоредба вменявала задължение за наемателя да заплаща консумативните разходи съобразно измереното и остойностено по цени на наемодателя, които отчитали значителните загуби във вътрешно преносните мрежи и съораженията, монтирани за тази цел на голямата територия на притежаваните от него терен и стокова борса, в рамките на които се отдавали под наем значителен брой помещения. В тази връзка сочи още, че загубите следвали и от необходимостта получавания електрически ток на средно напрежение да се преобразува в ток с ниско напрежение, с какъвто се захранвали отделните обекти. Освен това за осигуряване нормалната стопанска дейност и охрана на обектите било монтирано външно осветление около отделните помещения и във вътрешните улици. Наред с това поддържа, че публично оповестените цени за доставката на ел. енергия и питейна вода били неотносими, защото в случая доставките се извършвали по цени за промишлени, а не за битови абонати.

Твърди, че за определяне цената на консумативните разходи била издадена Заповед № 1/20.01.2021г., като с регулярните плащания по фактурите за ел. енергия и вода ищецът признавал дължимостта и размера на вземанията, начислени от ответника. Доколкото наемателят не опразнил и двете наети от него помещения от вещите си до 20.01.2023г., неустойката по чл. 20 от договора се съизмерявала с двукратения размер на наемната цена и за двете помещения, като ДДС следвало да се начисли само върху половината от тази сума, тъй като еднократния размер по естеството си представлявал наемна цена, а само разликата 2 до пълния размер на вземането за неустойка имала характеристиките на обезщетение. При така изложените съображения иска от съда да отхвърли предявения иск за консумативните разноски изцяло, а иска за невъзстановения депозит за разликата над 62,76 лв. до пълния предявен размер. Претендира разноски.

Съдът, съобразно чл. 235 ГПК, като съобрази приетите по делото доказателства във връзка с наведените в исковата молба твърдения и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата по възникването, съществуването и прекратяването на наемното правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание и източник договор №73 от 31.12.2019г., за периода от 01.01.2020г. до 30.11.2022г.; обстоятелството, че ищецът е плащал режийните за ел. енергия и вода по фактурите, издавани от ответника, за целия исков период, както и обстоятелствата, че платените от ищеца депозити по договора за наем са на обща стойност 838,26 лв. и че на 20.01.2023г. наетите помещения са опразнени окончателно.

Видно от приетия по делото договор за наем №073/31.12.2019г. страните са се съгласили считано от 01.01.2020г. „У Ф“ ЕООД като наемодател да предостави на „К“ ООД като наемател за срок от три години закрита наемна площ от 53,71 кв.м., представляваща петно №72+1+6, и партерно приспособено към него помещение, представляващо петно №72+1/Ф с площ от 40,29 кв.м. срещу месечна наемна цена в общ размер от 211,50 лв. с ДДС, от които 120,85 лв. за първия, а останалите 90,65 лв. без ДДС за втория от наетите обекти.

В чл. 4, ал. 2 от договора страните са предвидили, че освен наем наемателят заплаща и консумативните разходи за вода и ток по показания на измервателните уреди и общите разходи от 20 лв. без ДДС, свързани с разход за чистене на общи части, извозване на отпадъци и обща охрана в срок от 10 дни на всеки текущ месец след издаване на фактура от „У Ф С“ ЕООД. Съгласно чл. 7 наемателят има право ежемесечно да получава в срок договорения наем и консумативните разноски по чл. 4 от договора, а чл. 11 предвижда, че наемателят е длъжен в срок да заплаща договорената наемна цена, както и разходите за консумативите по чл. 4, ал. 2.

В чл. 16 от договора страните са предвидили, че наемателят организира за своя сметка охраната на наетия обект.

По силата на чл. 6 от договора наемателя е поел задължение да преведе на наемодателя депозит в размер на два месечни наема, които се считат за наем за последните два месеца от срока на договора, могат да послужат за погасяване на засълженяи на наемателя към наемодателя и могат да послужат за компенсиране на виновно нанесените щети по време на действие на договора, които се установяват с двустранно подписан протокол.

В чл. 20 от договора е предвидено, че наемателят дължи обезщетение в двоен размер на наемната цена за времето, през което ползва имота след прекратяването на договора.

3

По делото са представени 35 бр. фактури, придружени от спецификации за начислените разходи за вода и ел. енергия за исковия период, в които като наименование на услугата е посочено „префактуриране“ на вода, респ. ел. енергия, или само „вода“, съотв.

„ел. енергия“. Във фактурите като отделни позиции са посочени начисления за наем и общи разходи на стойност 20 лв. Навсякъде в описанието на консумативните разноски е посочено количество „1“ и съответна стойност, като в спецификациите са посочени конкретни показания на измервателните уреди водомер № 143223938 и електромер № 410975557 за дневна и нощна тарифа съответно посочени са мерна единица, единична цена и обща стойност.

Не е спорно между страните, че така начислените разходи за ел.енергия и вода по издадените фактури са платени от наемателя, за което по делото са представени и 35 бр. платежни нареждания.

Видно от представената неоспорена заповед №1/20.01.2021г. със същата управителят на „У Ф С“ ЕООД е наредил да се коригира цената на предоставяната питейна вода на наемателите съобразно повишаването на цената на водата от доставчиците на услугата на 3,59 лв. за 1 куб.м. без ДДС, считано от 01.01.2021г.

С платежно нареждане от 05.01.2020г. от ищеца в полза на ответника е наредена сумата от 507,60 лв. с посочено основание депозит по договор №73/21.12.2019г.

По делото е представен подписано от управителя на „У Ф С“ ЕООД Споразумителен протокол от 25.01.2023г., в т. 1 от който е обективирано признание за дължимост на сумите от 507,60 лв. с ДДС за депозит за наем и сумата от 330,66 лв. за депозит за електроенергия.

Видно от представения протокол-опис / на л. 74-75/ същият е съставен на основание заповед във връзка с прекратения договор за наемане на помещение от „К“ ЕООД от комисия в състав председател - законният представител на „У Ф С“ ЕООД и още трима членове. В протокола е обективирано признанието на управителя на ответното дружество за преместването на намерените в наетото от „К“ ООД помещение машини, кухненско оборудване, материали и вещи по опис в партерно помещение петно №72+1/ф за временно едномесечно съхранение.

С приемо-предавателен протокол от 20.01.2023г. „У Ф С“ ЕООД е предало на „К“ ООД описаните в 79 пункта в същия машини, кухненско оборудване, материали и други вещи без възражения за количеството или качеството.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Х С И.а – служител на ответника „У Ф С“ ООД на длъжност „Началник търговска складова база“, които след дължимата се внимателна преценка и анализ съгласно чл. 172 ГПК съдът не кредитира като противоречащи на неоспорения протокол-опис /на л. 74-75 от делото/, който обективира признанието на законния представител на ответното дружество за неизгодния в конкекста на повдигнатия пред съда правен спор факт на пренасянето на намерените вещи в наетото от „К“ ЕООД помещение в другото складово помещение, а именно петно №72+1/Ф 4 за временно едномесечно съхранение. Показанията на свидетеля не следва да се кредитират и като вътрешно противоречиви и нелогични. Лишено от логика е изложеното, че на 16.12.2022г. е преместено само част от имуществото, а друга част е останала, като помещенията били запечатани, а едва на 20.01.2023г. останалото имущество било предадено на нов наемател. Тази теза не кореспондира с представените по делото писмени доказателства, поради което и не се ползва от съда като база за формиране на изводите за приетото за установено по делото.

За установяване твърдяното от ответника за основание за начисляване и фактуриране на наемателя на суми за ел. енергия по цени, по-високи от тези на доставчика на услугата, по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и обосновано. Според вещото лице захранването с електричество на наетите обекти е от електроразпределителната мрежа на „Ч Р Б“ АД през трафопост, собственост на „У Ф С“ЕООД. Вещото лице изяснява, че измерването и отчитането на консумираната електрическа енергич е ставало със средство за търговско измерване, собственост на „Ч Р Б“ АД, което отчитало средно напрежение – върховна тарифа, средно напрежение – дневна тарифа, средно напрежение – нощна тарифа и съответните мрежови услуги. Според експертизата при преобразуване на електроенергия от средно на ниско напрежение винаги има загуби, които могат да бъдат измерени и са в различен процент, като при нормален режим на работа загубите в трансформатора са от 3 % до 5 %, а при работа на празен ход могат да достигнат 100 %. Вещото лице изяснява, че се формират и допълнителни разходи от пренос на енергия в мрежата ниско напрежение, но обикновено те са под 1 %. Разходите за общи нужди /в т.ч. за външно осветление и др./ обичайно се измервали с контролно средство за търгочско измерване. Без такова средство не можело да се определи какъв е диапазонът на тяхното процентно изражение, защото за различните месеци тези разходи са различни.