Определение № 439 от 29.07.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Монтана, 29.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20221600100283 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК.

По делото е постановено решение от 30.05.2023г. , с което частично са уваЖ. предявените от И. Я. и Л. Ц. срещу ОЗК З. АД осъдителни искове и с оглед изхода на спора е разпределена отговорността на страните за разноски.

При произнасянето си с решението в частта за разноските съдът е приел , че от страна на ищците не е представен списък по чл. 80 ГПК.

В срока за обжалване на решението е подадена молба от адвокат Н. Д. и адвокат Ж. Т. като пълномощници на ищците с искане за изменение решението по делото в частта за разноските относно присъдените им по реда на чл. 38,ал.2 ЗА адвокатски възнаграждения.

Твърди се в молбата, че с молба в производството са представили списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК, в който е посочено, че претендират за плащане адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 38,ал.2 във връзка с ал.1,т.2 ЗА във връзка с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. съобразно въведения материален интерес за всеки един от ищците, ведно с ДДС и представен документ, удостоверяващ регистрацията на адвокат Н. Д. по ДДС. Съдът не е съобразил тази им молба, поради което и се иска изменение на решението в частта за разноските с присъждане на адвокат Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 7020 лева по иска на Л. Ц. и в размер на 6540 лева по иска на И. Т., които размери са с включен ДДС.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна , която с подадено възраЖ.е в срок твърди недопустимост на молба поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК, евентуално неоснователност на същата.

По така подадената молба първоначално съдът се е произнесъл с определение 328/06.07.2023г. , с което е оставил същата без разглеждане, поради липса на представен до приключване устните състезания по делото списък по чл. 80 ГПК.

Това определение е отменено от САС като неправилно с решение № 480/23.04.2024г.

1 по в.гр.дело № 2203/2023г. по описа на същия съд с указания за произнасяне по същество по молбата по чл. 248,ал.1 ГПК.

По същество на подадената молба, съдът приема следното :

С докладваната в с.з. от 11.05.2023г. молба на пълномощниците на ищците е приложено доказателство за регистрация по ДДС на адвокат Н. Д., което обстоятелство не е съобразено от съда при произнасяне с решението по отговорността за разноски.

С решението съдът е приел , че ищците Л. Х. и И. Я. са представлявани в процеса от пълномощници адвокати Н. Д., Ж. Т. безплатно, видно от прилоЖ.те по делото пълномощни, поради което и на основание чл. 38,ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощниците им адвокатско възнаграждение в размер на 6423.26 лева , определено от съда по реда на чл. 7,ал.2,т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в общ размер 20 720.20 лева според интерес по спора с обща цена на исковете 401 755 лева и съобразно размера на уваЖ.те искове, представляващ 31% от общата цена на същите.

С молбата по чл. 248,ал.1 ГПК се поддържа, че адвокатското възнаграждение следва да се определи поотделно за всеки от ищците при съобразяване уваЖ.те размери на исковете и разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът намира, че горепосочената Наредба , към която препраща чл. 38,ал.2 ЗА няма задължителен за съда характер, съответно съдът не е обвързан при определяне размера на възнаграждението от предвидените в същата минимални ставки. В тази насока съобрази Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд, с което е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.

Процесуалното представителство е осъществено общо на двамата ищци с едно и също основание – сключен договор за застраховка и настъпил при действието му деликт, поради което и съдът съобразявайки процесуалните действия на пълномощниците им е определил едно общо възнаграждение от 6423.26 лева , което не намира за необходимо да изменя съобразявайки материалния интерес по всеки от предявените и уваЖ. искове.

Определеното по реда на чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение следва да се присъди ведно с ДДС, предвид доказателствата за регистрация по ДДС на адвокат Н. Д. или общо дължимия размер възнаграждение е 7708 лева , поради 2 което и допълнително следва да се присъди за плащане от ответника сумата 1284.65 лева ДДС върху присъденото възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 248,ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е молбата на ищците Л. Ц. и И. Я., подадена на 23.06.2023г. чрез пълномощници адвокат Н. Д. и адвокат Ж. Т. по реда на чл. 248,ал.1 ГПК за изменение поставеното по делото решение № 134/30.05.2023г. в частта за разноските с присъждане адвокатско възнаграждение по всеки един от уваЖ.те искове при съобразяване чл. 7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ИЗМЕНЯ решение № 134/30.05.2023г. в частта за разноските, КАТО ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –З.“ АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ж.к. *,ул* № *,ет. * на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Н. Д. и адвокат Ж. Т. допълнително сумата 1284.65 лева , представляваща ДДС върху присъденото им възнаграждение от 6423.26 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от връчване на страните.

Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________

3