Определение № 1320 от 08.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1320 гр. Бургас, 08.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20262100600649 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод постъпила въззивна частна жалба от адв. Елжана Костадинова от АК-Бургас - защитник на М. М. П., роден на ******* г. в У., ********, ******** гражданин, с ЛНЧ: **********, против протоколно Определение № 38/16.04.2026 г., постановено по НОХД № 205/2026 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което състав на първоинстанционния съд е отнел на основание чл. 343б, ал. 5, вр. с ал.1 НК в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, собственик на което е обвиняемият П., а именно лек автомобил марка „Мазда“, модел „6“ с рег. № **********, ведно с контактен ключ за него.

С жалбата се твърди, че определението е неправилно и необосновано, поради което се иска да бъде отменено.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от РП- Бургас.

В съдебно заседание прокурорът предлага да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че РС правилно е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК.

Явява се адвокат Костадинова, която изцяло поддържа въззивната жалба 1 и моли съда да отмени определението на РС Бургас поради несъразмерност на санкцията.

Жалбодателят П. редовно призован, чрез защитника си адв. Костадинова не се явява.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като се запозна с жалбата и материалите по делото и изслуша становищата по делото, намира следното:

На първо място, правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, е постановил отнемане в полза на държавата на процесното моторно превозно средство, собственост на подсъдимия по НОХД № 205 от 2026 г. на РС Несебър – М. М. П.. Разпоредбата гласи, че в случаите по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца.

По делото е безспорно установено, че процесния автомобил е бил собственост на П. към момента на извършване на деянието и че именно чрез него е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, за което е бил осъден, следователно са налице всички предвидени от закона материални предпоставки за приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК.

Независимо от изложеното по-горе и от извода, че разпоредбата на чл.

343б, ал. 5 от НК подлежи на приложение в случая, въззивният съд намира за необходимо да извърши и самостоятелна преценка дали отнемането на процесното моторно превозно средство в конкретния случай съответства на принципа на пропорционалност, прогласен в чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на изискването за справедлив баланс по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Подобен подход се налага както с оглед практиката на Европейския съд по правата на човека, която не поставя под съмнение самото съществуване на института на конфискацията на имущество от държавата, а е насочена към начина, по който същият се прилага в конкретните случаи, така и предвид поставените пред Съда на Европейския съюз въпроси по дела C-655/24 и C-2/26.

Правото на собственост безспорно представлява основно право, защитено както от Конституцията на Република България, така и от чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека.

Същевременно това право не е абсолютно и може да търпи ограничения, 2 когато това е необходимо за защита на други обществени интереси с висока степен на конституционна значимост.

В Решение №12/2024г. по к.д.№15/2024г. Конституционният съд не е установил противоконституционност на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК в частта относно отнемането на моторното превозно средство, когато то е собственост на дееца. Следва да се отчете и обстоятелството, че при сезирането на Конституционния съд по к.д. № 15/2024 г. Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд е оспорило единствено частта от разпоредбата, предвиждаща присъждане на равностойността на моторното превозно средство, когато същото не принадлежи на дееца. Не е било оспорено отнемането на моторното превозно средство, когато то е собственост на извършителя, което допълнително потвърждава липсата на конституционни съмнения относно тази част от уредбата.

Съдът съобрази и обстоятелството, че към настоящия момент пред Съда на Европейския съюз са висящи производства по дела C-655/24 и C-2/26, свързани с приложението на чл. 343б, ал. 5 от НК. В тази връзка следва да бъде подчертано, че към момента не съществува решение на Съда на Европейския съюз, с което да е прието, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК противоречи на правото на Европейския съюз или че националните съдилища следва да отказват неговото приложение. Същевременно в заключението си по дело C- 655/24 генералният адвокат изрично приема приложимостта на Хартата на основните права на Европейския съюз към разглежданата правна уредба. От изложените съображения в заключението му обаче не следва извод, че самото отнемане на моторно превозно средство като средство на престъплението е несъвместимо с правото на Съюза. Напротив, анализът на генералният адвокат към СЕС е изграден върху разбирането, че автомобилът представлява вещта, посредством която се осъществява изпълнителното деяние, като същинският въпрос е дали конкретния начин на прилагане на чл.343б, ал.5 от НК отговаря на изискванията за пропорционалност по чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата.

Следователно и според правото на Европейския съюз решаващият въпрос не е принципната допустимост на отнемането, а неговата пропорционалност във всеки конкретен случай. Принципът на пропорционалност е основен елемент на правовата държава и изисква всяко 3 ограничаване на основни права да бъде необходимо за постигане на легитимна цел и да не надхвърля необходимото за нейното осъществяване.

Отнемането на автомобила на П. в полза на държавата представлява намеса в правото на собственост на осъденото лице по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека.

Съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека такава намеса е съвместима с Конвенцията, когато е предвидена в закона, преследва легитимна цел в обществен интерес и поддържа справедлив баланс между обществения интерес и защитата на индивидуалното право на собственост. В решенията си по делата AGOSI v. United Kingdom и Air Canada v. United Kingdom Европейският съд по правата на човека приема, че конфискацията на имущество, използвано при извършване на противоправна дейност, представлява допустима форма на контрол върху използването на собствеността по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1. Същият подход е възприет и в по-късната практика на Съда. В решението по делото Yildirim v.

Italy е подчертано, че при конфискация на имущество, използвано за извършване на нарушение, преценката за съответствие с чл. 1 от Протокол № 1 зависи от всички обстоятелства по конкретния случай, включително връзката между вещта и противоправното деяние, поведението на собственика и степента, в която той е отговорен за противоправното използване на вещта.

От практиката на Европейския съд по правата на човека не може да бъде изведен извод, че ЕКПЧ по принцип забранява отнемането на средства на престъплението. Особено показателни са решенията UNSPED Paket Servisi San. ve Tic. A.§. v. Bulgaria и Microintelect OOD v. Bulgaria, в които Европейският съд разглежда именно случаи на отнемане на вещи, принадлежащи на лица, различни от извършителя на нарушението като в тези случаи Съдът не приема, че подобно отнемане е недопустимо. Напротив, допустимо е дори отнемането на имущество на трети лица, послужило за извършване на престъпление, когато са спазени изискванията за законност, легитимна цел и пропорционалност на намесата и са налице процесуални гаранции за защита включително съдебен контрол върху намесата в правото на собственост.

Следователно, с още по-голямо основание може да се приеме, че Конвенцията не изключва възможността за отнемане на вещ, която принадлежи именно на извършителя на престъпление и е използвана лично от 4 него като средство за извършване на престъплението. Поради това решаващият въпрос в настоящото производство не е дали процесния автомобил, послужил за осъществяването на престъплението, може да бъде отнет, а дали конкретното му отнемане поддържа справедлив баланс между обществения интерес и правото на собственост на подсъдимия.

В конкретният случай, при преценката за пропорционалност съдът отчита, че намесата е предвидена в законовата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която е ясна, достъпна и предвидима. Осъденият П. е могъл да предвиди, че при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол над законоустановения праг или на наркотици освен наказателна отговорност, чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда и отнемане на използваното моторно превозно средство, когато то е негова собственост.

Налице е и легитимна цел от особено висока обществена значимост.

Управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотици представлява поведение, което създава непосредствен риск за живота и здравето на останалите участници в движението. Ограничаването на този риск и защитата на обществената безопасност представляват цели от първостепенно значение в едно демократично общество. Видно от решението на Конституционния съд ограничаването на основни права е допустимо, когато е въведено със закон, насочено е към защита на конституционно значима ценност и съществува разумно съотношение между преследваната цел и интензитета на ограничението. В своето решение Конституционният съд прие, че защитата на живота и здравето на гражданите и безопасността на движението по пътищата представляват конституционно защитени ценности от най-висок порядък, които могат да оправдаят сериозна намеса в правото на собственост като отнемането на средството на престъплението по чл. 343б от НК

Липсват доказателства да представлява единствено средство за препитание на П., да е необходим за упражняване на професионална дейност или отнемането му да води до невъзможност за осигуряване на средства за издръжка. Не са установени и особени здравословни, семейни или социални обстоятелства, които да обуславят извънредна зависимост от конкретното моторно превозно средство. Автомобилът е изключителна собственост на осъдения и отнемането му няма да рефлектира върху имуществената сфера на 5 други лица.

Съдът отчете непосредствената връзка между автомобила и извършеното престъпление. Процесното моторно превозно средство е средството, посредством което е осъществен съставът на престъплението по чл. 343б от НК като без неговото използване престъплението не би могло да бъде извършено. Съдът отчете и съвкупния ефект на всички наложени на П. наказания, изразяващи се в лишаване от свобода за срок от седем месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 306,78 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 20 месеца. Съдът приема, че тяхното кумулативно въздействие не надхвърля необходимото за постигане целите на наказанието, поради което намира, че е запазен справедливият баланс между обществения интерес от противодействие на престъпленията по транспорта и защитата на правото на собственост.

При съвкупната преценка на характера на извършеното престъпление, високата обществена значимост на защитаваните обществени отношения, непосредствената връзка между автомобила и престъплението, сравнително ниската стойност на вещта, липсата на засегнати права на трети лица и отсъствието на данни за особено тежки последици осъдения, настоящият съдебен състав не установява, че с отнемането върху него да е възложена прекомерна и индивидуално несъразмерна тежест. Този извод съответства както на критерия за „справедлив баланс“, изведен в практиката на Европейския съд по правата на човека, така и на принципа на пропорционалност по чл. 49, § 3 и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.