Решение № 852 от 09.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100508400 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 7291 от 20.04.2024г. постановено по гр.д. № 4857/2023г. по описа на СРС, 59. състав, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 254 лв., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 570 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, в която са развити съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение.

Жалбоподателят поддържа, че искът е разгледан от местно некомпетентен съд, при наличие на служебно задължение на съда по чл.119, ал.3 от ГПК да следи за прилагането на правилата за местната компетентност. Ето защо, моли производството по делото да бъде прекратено и същото да бъде изпратено на местно компетентния РС – Самоков.

На следващо място, счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Към исковата молба не били представени актуалните към датата на настъпване на застрахователното събитие и към датата на сключване на застрахователния договор общи условия, поради което 1 не било доказано наличието на застрахователно покритие. Поддържа, че евентуалното място на ПТП не е било посетено от служители на КАТ – Пътна полиция, а представеният по делото констативен протокол на ПТП нямал материална доказателствена сила и не обвързвал съда. Същият не отговарял на изискванията на чл.179, ал.2 от ГПК вр. с чл.183 от ГПК и следвало да бъде изключен от доказателствата по делото. Бил неточен и противоречив. Не бил направен снимков материал. Сочи, че уведомлението за щета представлявало частен свидетелстващ документ, поради което било лишено от доказателствена стойност. Не била установена скоростта на движение на автомобила, както и възможността за избягване на евентуално препятствие на пътя. В тази връзка, поддържа възражението си за съпричиняване на вредите от водача, който се е движел със скорост, която не му е позволила да възприеме евентуална дупка на пътя. САТЕ не следвало да се кредитира в частта й относно механизма на ПТП и възможните вреди, причинени от него, т.к. била хипотетична и почивала на предположения. Не били ангажирани доказателства за това, че водачът към момента на ПТП не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, или че не е причинил вредата умишлено. Нямало данни застрахователят да е извършил дължимата проверка за това дали събитието не попада в хипотезата на изключенията от застрахователно покритие. Не било установено по делото и дали ответникът е имал задължението да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това изпълнение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита решението на СРС за правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно 2 застрахователно правоотношение по имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републиканските пътища); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; платено застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, изискуемост на вземането си, както и че ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително възражението си за съпричиняване.

Въпросът за подсъдността на предявения иск е решен с окончателно определение №9236/31.07.2023г. по ч.гр.д. №4734/23г. на СГС, постановено в производство по обжалване на определение №9166/09.03.2023г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението на АПИ за местна неподсъдност на делото. С постановяването на определението на СГС местната подсъдност на делото е стабилизирана и въпросът не подлежи на преразглеждане в производството по инстанционен контрол на постановеното решение.

Страните в първоинстанционното и настоящото въззивно производство не спорят, че към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие е съществувало валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП в размер на 244 лева.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – застрахователна полица № 93001810014436 от 20.02.2018г. с период на покритие от 21.02.2018г. до 20.02.2019г., както и преводно нареждане за кредитен превод от 16.11.2018г.

Следователно наличието на валидно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** към датата на ПТП – 30.07.2018г. се установява по безспорен начин по делото.

Релевираното от жалбоподателя възражение, че не били представени актуалните общи условия към датата на сключване на договора, респективно към датата на настъпване на ПТП, е неоснователно. По делото са представени общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на ЗК „Лев Инс“, приети на 26.04.2005г., с последни изменения от 22.02.2018г., като по делото липсват данни за последващи изменения, влезли в сила и приложими към процесния договор за 3 имуществена застраховка. Ето защо общите условия се явяват актуални.

Неоснователно е оплакването за липса на покрит риск с оглед систематичното тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия.

Съгласно представените Общи условия застрахователят покрива щети, причинени при настъпването на покритите рискове, сред които е посочено ПТП – по време на движение и/или в паркирано положение. Ето защо преминаването през дупка по време на движение, причинило щети по застрахования автомобил, представлява покрит застрахователен риск, като по делото не се установяват обстоятелства, представляващи изключен риск по представените ОУ. Възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.

Що се касае до доводите на ответника, че ищецът не бил ангажирал доказателства за липса на основанията за отказ от изплащане на обезщетение, уредени в ОУ, следва да се отбележи, че съгласно правилото на чл.154 от ГПК, тежестта за доказване на тези обстоятелства, обосноваващи изключение от застрахователното покритие – умишлени действия, управление след употреба на алкохол и други упойващи вещества и т.н. – се носи от ответника, който твърди тяхното наличие и това му е указано от първоинстанционния съд с доклада по делото. Такова доказване не е проведено, поради което тези възражения са изцяло неоснователни.

Относно настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от показанията на свидетеля Й.М. /водач на увреденото МПС/, който сочи, че си спомня за инцидента през 2018г., настъпил на Самоковско шосе в посока на движение от гр. Самоков към гр. София. Свидетелят излага, че е управлявал автомобила си около обяд – ранен следобед, с нормална скорост от около 60-70 км/ч, като в неговото платно имало огромна дупка, с диаметър около метър, трудна за избягване, защото се намирала в средната част на платното и имало насрещно движещите се автомобили. Освен това не била по никакъв начин обозначена и се намирала непосредствено след десен завой. Автомобилът минал през дупката, при което спукал гума и повредил предна дясна джанта. Свидетелят заявява, че е повикал КАТ, написали протокол за ПТП, след което си завел щетата в „Лев Инс“. Заявява, че след него имало още няколко коли, а един камион дори спрял, за да огледа водачът му гумите, т.к. минал през същата дупка. Съдът кредитира свидетелски показания като последователни, логични и непротиворечиви, неопровергани, а напротив – подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната по делото САТЕ, която потвърждава, че с категоричност при описания в констативния протокол за ПТП механизъм на произшествието /който изцяло съвпада с описания от разпитания свидетел, посочен от него и в уведомлението за 4 настъпване на застрахователно събитие/, щетите по лекия автомобил се явяват в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

След обсъждане на така посочените доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено по делото, че при управлението на застрахования автомобил са причинени вреди от навлизането в участък от пътното платно с нарушена цялост /дупка/, наличието на която по никакъв начин не е било сигнализирано или обезопасено. В резултат на събитието са настъпили вреди, обезщетени от застрахователя по застраховка "Каско на МПС".

Процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа.

Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата , пътищата са републикански и местни, като местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗП, списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. В изпълнение на това нормативно изискване е прието Решение № 945 на Министерския съвет от 2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, в който фигурира процесния пътен участък. Ето защо произшествието е настъпило на републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, поради което и с оглед разпоредбите на чл.

19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът Агенция "Пътна Инфраструктура". Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.