Решение № 545 от 10.11.2020, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

Номер 545

10.11.2020 г.

Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Плевен

XIV наказателен състав

На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Радостина Т. Гергичанова

МАРИЯНА Н. КОЛЕВА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20204430201834 по описа за 2020 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 521613-F244156 от 02.07.2020 година на **, с което на „***“ ЕООД-**, представлявано от Д. Б.

А . с ЕГН *** на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв. (двеста лева) за извършено нарушение по чл.

38, ал.1 от ЗСч във вр. с &10, ал.2 от ДР на ЗСч.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД-** „***“ ЕООД-** не се представлява

Ответната страна – ТД на НАП – Плевен се представлява от юрк. *, който взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № F244156 от 10.09.2016г. от актосъставителя Д. С. М. за 1 това, че във връзка с получена информация с писмо вх. №12-00410/11.07.2016г. от АВп и извършена проверка било установено, че кат опредприятие по смисъла на ЗСч, „***“ ЕООД-**, представлявано от Д. Б. А. с ЕГН *** не е изпълнило задължението си да публикува годишния си финансов отчет в законоустановения срок – до 30 юни на следваща тодина.

Дружеството като търговец по смисъла на ТЗ е следвало да заяви за вписване и представи за обявяване в Търговския регистър финансовия си отчет за 2015 година в срок до 30.06.2016 година. Към 11.07.2016 година задължениет не било изпълнено. При извършена проверка в информационната система на НАП било констатирано, че „***“ ЕООД-**, представлявано от Д. Б. А. с ЕГН *** е подало декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО вх. № *** за финансовата 2015г., н която е дикларирало осъществяване на дейност и нетен приход от идвършените продажби в размер на 4150,00 лева. АУАН бил съставен по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН на 02.07.2020г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена изцяло изложената в акта фактическа обстановка и на жалбоподателя „***“ ЕООД**, представлявано от Д. Б. А. с ЕГН *** на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв. (двеста лева) за извършено нарушение по чл. 38, ал.1 от ЗСч във вр. с &10, ал.2 от ДР на ЗСч.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Д. С. М. , която поддържа направените констатации в АУАН и които съдът кредитира като последователни, обективни и непредубедени.

Същите кореспондират изцяло с показанията на свидетелите М. Р. К. и В. В.

Ц. , които съдът също приема с доверие като обективни и логични. От тях по несъменен начин се изяснява описаната фактическа обстановка. В подкрепа на обсъдените гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени такива, а именно: наказателно постановление № 521613-F244156/02.07.2020 г., акт за установяване на административно нарушение № F244156/10.09.2020 г., копие от писмо изх. № 2503/18.08.2020 г., копие от писмо изх. № 2311/28.07.2020 г., пощенски плик, писмо № ФД-260/08.09.2020 г., писмо № ФД-346/21.09.2016 г., заверено копие от заповед № 3МФ-610/03.07.2018 година.

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице. Не е налице неспазване на сроковете, визирани в чл. 34, ал.3 от ЗАНН, тъй като видно от направеното в АУАН надлежно отбелязване административно-наказателното производство е било спряно на осн. чл- 43, ал.6 от ЗАНН до издирване на нарушителя. Доколкото АУАН е връчен на 27.04.2020 година, а НП е издадено на 02.07.2020г., т. е в законоустановения 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Нказателното постановление 2 отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението по чл. 38, ал.1 от ЗСч във вр. с &10, ал.2 от ДР на ЗСч. На първо място ***“ ЕООД-* е търговец по смисъла на Търговския закон съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 във връзка с глава тринадесета от ТЗ, поради което е годен субект на нарушението. Доказа се на следващо място от анализа на доказателствената свъкупност по делото, че ГФО на дружеството за 2015 г. не е бил заявен за вписване и представен за обявяване в търговския регистър в законоустановения срок до 30.06.2016 година, който е рагламентиран в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. Така описаното бездействие осъществява и изпълнителното деяние на процесното нарушение. Същото е формално, поради което от обективна страна е било довършено именно с осъществяването на изпълнителното му деяние.

Въпреки доказаността на извършеното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по осъществяване на отговорността на жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Установи се, че АУАН е бил съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН в отсъствието на жалбоподателя. Това е допустима от процесуалния закона хипотеза за поставяне на началото на административно-наказателното производство, но при спазването на ясна и стриктно регламентирана процедура, която е установена с оглед обезпечаване правото на защита на лицето, срещу което се образува производството. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, за да се състави актът в отсъствие на нарушителя, той трябва да е известен, но да не може да се намери или след покана да не се явява за съставянето на акта. Поканата следва да съдържа по ясен и недвусмислен начин времето за явяване за съставянето на АУАН. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че към датата на съставяне на АУАН – 10.09.2016 година жалбоподателят е бил поканен да се яви за съставянето му. Необходимо е преди това, актосъставителят да се увери, че поканата е била изпратена и съответно получена.

Поради изложеното, съдът намери, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН Наказателно постановление № 521613-F244156 от 02.07.2020 година на ** следва да бъде отмемено къто незаконосъобразно.

3

Предвид горното съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал.

І от ЗАНН Наказателно постановление № 521613-F244156 от 02.07.2020 година на **, с което на „***“ ЕООД-**, представлявано от Д. Б. А. с ЕГН *** на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв. (двеста лева) за извършено нарушение по чл. 38, ал.1 от ЗСч във вр. с &10, ал.2 от ДР на ЗСч.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4