Решение № 2617 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2617 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100507520 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 15099 от 02.08.2024 г., постановено по гр. д. № 61815/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 140-и състав, е признато за установено по искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 384,65 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 47,09 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 23.06.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 16.08.2021 г. по ч.гр.д. № 36407/2021 г. по описа на СРС, 90 с-в като са отхвърлени исковете с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: 43,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.04.2021 г., както и сумата от 9,14 лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 29.04.2021 г. като неоснователни.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 222,71 лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното производство. С решението е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 16.08.2021 г., в частта й относно сумата от 43,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.04.2021 г., както и за сумата от 9,14 лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 29.04.2021 г.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че съдът неправилно е приел че е доказано основанието за начислена топлинна енергия, като се позовава на решения на Върховния административен 1 съд, с които е отменена т. 6.1.1. от Методиката, като поддържа, че при липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия исковата претенция е недоказана и неоснователна. Твърди, че претендираните от ищеца суми за лихва не се дължат, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин и не е установил изпадането в забава на ответниците. Сочи, че съгласно общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В тази връзка поддържа, че не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава. Счита, че сумите за дялово разпределение не се дължат, тъй като ищецът не е доказал, че ответниците имат задължение да заплащат в полза на дружеството възнаграждение за дялово разпределение. Твърди, че ищецът не е представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин на заплащане на услугата дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемата страна моли съда да потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца в законоустановения срок не взема становище по въззивната жалба на ответника.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок от ответника,като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

На етапа на въззивното производство не е спорно, че ответникът в качеството му на собственик на процесния недвижим имот и ищцовото дружество са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот, сключен при публично известни общи условия и по силата на който ответникът е задължен да заплаща продажната цена на доставената потребена топлинна енергия.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила. В случая решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба за процесния период. За пълнота следва да се посочи и че в конкретния случай въззивникът ответник не е релевирал конкретно възражение, че действително доставената топлинна енергия за сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от параметрите, посочени в Решение на съда от 23 октомври 2025 година по дело C 760/23и касаещи изолацията на сградата и изолацията на отоплителната система, използваната за тази система материали, респ. отражението на тези обстоятелства върху загубата на топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост, като такова общо възражение е поддържано и с въззивната жалба. При това, това възражение се опровергава по категоричен начин от приетото по делото заключение на СТЕ, според което топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределена именно по реда на методиката. Ето защо и при липса на 2 оплаквания за конкретни неотчетени при разпределението параметри, този въпрос не подлежи на обсъждане.

Във връзка с оплакването във въззивната жалба на ответника, че съдът неправилно е уважил претенцията за мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия, тъй като не била доказаната датата на публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество, следва да бъде посочено, че периодът, за който е уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е 15.09.2022 г. до 11.07.2024 г., като за този период намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти на гр. София, приети с Решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Ответникът като потребител на топлинна енергия и страна по договорно правоотношение, сключено при публично известни общи условия, отговаря както за дълга, така и за последиците от неплащането му на падежа. Противно на изложеното във въззивната жалба, за доказване на изпадането на длъжника в забава не се изисква публикуването на дължимите суми в интернет, тъй като съгласно чл. 33 ал 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32 ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33 ал. 4 от Общите условия. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за период, спрямо които намират приложение посочените общи условия, не е необходимо публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.

Във връзка възражението за недължимост на такси за извършваната услуга дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В този смисъл без дялово разпределение не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост. Следователно предоставянето на такава услуга е задължително.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. След изменението на посочената разпоредба (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на СЕС, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата за дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. За установяване на претенцията си за извършена услуга за дялово разпределение ищецът е представил и по делото са приети протокол от общо събрание от 01.10.2000 г. на собствениците в сграда-етажна собственост в ж.к. „******** и договор от ТС 95/20.10.2000 г., сключен между „Бруната България“ ООД и ж.к. „********, от които е видно, че извършването на услугата дялово разпределение в конкретната етажна собственост е възложено на „Бруната България“ ООД. По делото обаче не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че през процесния период услугата дялово разпределение е била реално извършвана от страна на „Бруната България“ ООД. В хода на въззивното производство ищецът, комуто принадлежи доказателствената тежест да установи това обстоятелство, не е направил доказателствени искания в тази връзка. Ето защо искът за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Поради частично съвпадение в изводите с първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 47,09 лева или 24,08 евро – цена на 3 извършена услуга за дялово разпределение, както и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за сумата над 198,42 лева. Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обективно съединени главни и акцесорни установителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр.

2 ГПК въззивният съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемото дружество сумата от 45,55 евро представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.