Решение № 1591 от 08.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1591 гр. Варна, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110108362 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу И. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 687,46 лв. /шестстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща дължима главница за периода от 20.06.2019 г. до 21.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /18.08.2022 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 101,55 лв. /сто и един лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 22.08.2019 г. – 16.08.2022 г., всички суми дължими във връзка с фактурирани ВиК услуги по партида с аб.

№ *за периода 23.07.2019 г. – 22.07.2022 г., за обект находящ се на адрес: гр. *, за които суми е издадена Заповед № 5533 от 19.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № * г. на ВРС.

В исковата молба ищецът „*“ ООД твърди, че в качеството си на ВиК оператор предоставя такива услуги на ответника за имот на адрес: гр. *, с аб.№ *. Сочи, че ответникът не е заплатил ползваните от него ВиК услуги за периода 20.06.2019 г. – 21.07.2022 г.

Посочва, че претендираната сума за главница представлява служебно начислени кубици вода съгласно ОУ, като ответникът не е оспорил с възражение претендираните вземания.

Предвид забавата на ответника същият дължи и обезщетение, което също не е било заплатено. В тази връзка ищецът е подал заявление по реда на заповедното производство и съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № * г. на ВРС, за която длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на вземанията по заповедта в размер на 687,46 лв. главница и 101,55 лв. обезщетение за забава. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът И. Б. П. подава отговор чрез особения си представител, с който оспорва исковете. Твърди, че претендираните вземания за периода преди 18.08.2019 г. са погасени по давност. Сочи, че няма качеството на потребител за процесния обект на потребление.

1

Излага, че ищецът не е изложил твърдения за наличието на основания за служебно начисляване на потребление. Твърди, че ищецът е следвало да изпълни законови процедури включващи даване на предписания и указания на потребителя относно изправността и годността на водомера, които действия не са извършени. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

По делото са представени Общите условия за предоставянето на „В и К” услуги на потребителите от „В и К оператор”: „*” ООД, заедно с решения на КЕВР за одобрени цени за услуги, ведно с два броя обяви.

Представена е по делото справка за недобора на частен абонат с кл.№ *– И. Б. П. от 23.07.2019 г. – 22.07.2022 г.

От Справка от 09.04.2024 г. от АВп-Варна се установява, че на 08.04.2014 г. е вписано придобиване от И. Б. П. на самостоятелен обект в сграда с адрес: гр. *. Имотът е бил придобит от трети лица на публична продан от 02.11.2022 г.

От Заявление за прехвърляне на партида от 09.12.2022 г. се установява, че партидите на адрес гр. * са прехвърлени от И. Б. П. на * Представено е Споразумение от 09.12.2022 г. за солидарно задължаване на * с * относно дължимите суми за ВиК услуги. Представени са и декларация, информационен лист, постановление за възлагане на имота от 23.09.2022 г. и протокол за въвод във владение.

От талон за пломбиране на водомер от 30.07.2023 г. се установява, че старият водомер е демонтиран с показания 546 куб.м., доколкото същият е бил и с изтекъл срок на метрологична годност. В тази връзка е представено и уведомително писмо.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице А. Т. по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общата стойност на дължимите суми за главница и лихва за партида с аб.№ *за процесните периоди е съответно 687,46 лв. и 101,55 лв., като част от претендираните суми за ВиК услуги са за служебно начислени количества. Няма постъпили плащания по издадените от ищеца фактури.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявените са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за незаплатена цена за ВиК услуги и обезщетение за забава, които са квалифицирани като иск за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1 и иск за заплащане на лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че ответникът е потребител на ВиК услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, правилно приложение на използваната методика за служебно начисляване на потребени услуги, размера на претендираните суми за тези услуги, както и изпадането в забава на ответника и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си да заплати цената на предоставените (служебно начислените) ВиК услуги и обезщетението за забава или че са налице основания изключващи или погасяващи правата на ищеца (изтекла погасителна давност или др.).

В случая ответникът оспорват, че същият имат качеството на потребители на „ВиК” услуги на процесния имот, че посоченото количество вода е било реално доставено и 2 съответно надлежно начислено служебно. Релевирано е и възражение за изтекла в негова полза погасителна давност за част от вземанията.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на „В и К” услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на оператора, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗВРВКУ – наематели. Възникването на договорната връзка се установява с писмен договор по Наредба № 9 от 14.09.1994 г., а след 2004 г. със заявление на лицето към ищцовото дружество, че е съгласно с публично обявените общи условия.

За да възникне задължението за заплащане на „В и К“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. Във всички случаи потребители на „В и К“ услуги ще бъдат физически лица или юридически лица, които са собственици, ползватели, съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от Общите условия, като това им качество съобразно чл. 61, ал. 1 от Общите условия се удостоверява с документ за собственост или вещно право на ползване, съответно писмена декларация за наемателите по чл. 2, ал. 3 от Общите условия. Като се отбелязва - за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл. 64, ал. 1 от Общите условия.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „В и К оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя „В и К“ услуги срещу заплащане на територията на гр. Варна.

Установява се от представената по делото справка от Агенцията по вписванията – Варна, че от 08.04.2014 г., включително и в процесния период 20.06.2019 г. до 21.07.2022 г., ответникът е бил собственик на процесния водоснабден обект – ап. 12, като придобиване от трето лице е вписано едва на 02.11.2022 г. Тези факти сочат, че в процесния период правото на собственост върху водоснабдения обект е било на ответника.Няма данни кога ответникът е станал потребител на ВиК услуги, но има данни, че в процесния период същият е бил такъв, като партидата също се води на негово име.Както беше посочено по-горе качеството на потребител на ВиК услуги следва собствеността или притежаването на вещно право, съответно отдаването под наем на водоснабдения имот.

От заключението на вещото лице се установява, че няма данни за плащания, но към 26.05.2021 г. са регистрирани реални показания на водомера и едва след този период ищецът е започнал да начислява служебно количества. В тази връзка и част от потребените услуги са били реално отчетени, доколкото количеството вода е преминало през водомера, а останалите са служебно начислени, поради неосигуряване на достъп до имота. Няма данни ответникът да е възразявал срещу посочените количества.

Установява се и че срокът на метрологична годност на водомера е изтекъл. Съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

Наличието на водомер извън метрологичната му годност е равнозначно на липса на монтиран водомер, съобразно горепосочената наредба, доколкото липсва друга методика за 3 служебно начисляване, а и доколкото реалното отчитане на преминало количество при метрологично негодно СТИ не е точно.

Санкцията на чл. 39, ал. 6 от Наредбата, предвижда още, че до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател. Целта на тази разпоредба е да стимулира потребителя своевременно да монтира метрологично годен водомер.

В тази връзка и в част от процесния отчетен период 25.06.2021 г. – 22.07.2022 г. ищецът е остойностявал ВиК услуги съобразно правилата по Наредбата, а не съобразно реално потребление, доколкото ответникът не е подменил водомера и си и не осигурил достъп на служителите на дружеството за извършване на реален отчет на изразходваното количество вода. От заключението на вещото лице се установява, че счетоводно правилно са изчислени процесните суми. Ответникът не може да черпи права от недобросъвестното си поведение и осуетяването на извършваните проверки и отчитания.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 19.08.2022 г. (с подаване на искова молба по реда на чл. 422 ГПК се счита, че теченето на давността е прекъснато от датата на подаване на заявлението, а не от датата на подаване на исковата молба), като вземанията за ВиК услуги се погасяват с изтичането на тригодишна давност от датата следваща падежа на задълженията, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ на ВиК падежът на фактурата е 30 дни след нейното издаване, след който срок потребителят изпада в забава. В този смисъл всички задължения, чиито падеж е настъпил преди 19.08.2019 г., следва да се считат погасени по давност. Такива вземания не са претендирани в настоящото производство, поради което и релевираното от особения представител възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност се явява неоснователно.