Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 195 от 13.02.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4341/2025
Вид
Решение № 195
Подписан
13.02.2026
В сила
13.02.2026
Състав
Мариана Костадинова Тодорова Досева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Плевен, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430104341 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.79, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД с цена на иска 883,51 евро /1728,00 лв./

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от З**** ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.

******** 18, офис 7 против АД СТ ЕООД, ************, със седалище и адрес на управление: гр. ************ 1. В исковата молба се твърди, че В периода 22.01.2025 г. - 24.01.2025 г. ищецът предостави на ответника услуги ползване на автовишка и сертифициран машинист на хидравлична работна площадка. Услугата беше заявена и ползвана от ответника в с. Р********* където извършваше строителни дейности по производствено хале. Страните се съгласиха заплащането на услугата да е в размер на 350 лева за дневна машиносмяна, а отделно и заплащане на транспорта на автовишката по трасето ******11левсн общо от 260 км при цена от 1.50 лева па километър.

Върху така уговорените цени за услуга и транспорт с начисляваше ДДС. В края на всеки ден страните съставяха протокол за извършената дейност, в която се отразяваше машиносмяната, и изминатите километри, единичната цена и съответната калкулация на дължимата сума без следващия се ДДС.

След приключването на периода за ползване то на автовишката „З****“ ЕООД издаде данъчен документ, който беше получен о т ответника. Във времето 1 били проведени разговори с „ЛД СТ“ ЕООД за заплащане на възникналия дълг, но не се постигнал какъвто и да е успешен резултат.

Моли АД СТ“ ЕООД, ЕИК ********** да бъде осъден да заплати на „З****“ ЕООД, ЕИК ************ сумата от 1728.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за ползване на автовишка и сертифициран машинист на хидравлична работна площадка през периода 22.01.2025 г. 24.01.2025 г. и дължими транспортни разходи, ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и плащане, както и направените пo делото разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 14.01.2026 г., като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника по относно писмения отговор, а така също и това ,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника.

В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 306,33 евро /599,12 2 лв./

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1, вр.чл.258 ЗЗД, АД СТ ЕООД, ************, със седалище и адрес на управление: гр. ************ 1 да плати на З**** ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.

Плевен, ул. Св. Св. Кирил и Методий 18, офис 7 сумата 883,51 евро, представляваща неизплатено възнаграждение за ползване на автовишка и сертифициран машинист на хидравлична работна площадка през периода 22.01.2025 г. - 24.01.2025 г. и дължими транспортни разходи, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК АД СТ ЕООД, ************, със седалище и адрес на управление: гр. ************ 1 да плати на З**** ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ******** 18, офис 7 сумата от 306,33 евро направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3