Решение № 46 от 30.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Спас Иванчев

Христина Михова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200835 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационна жалба, подадена от подсъдимата В. А. Н., чрез нейния защитник адвокат И. Н., срещу въззивна присъда № 14/09.05.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 344/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се излагат твърдения за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 НПК, като са правят алтернативни искания за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложеното на подсъдимата наказание и отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66, ал.1 НК.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимата поддържа касационната жалба и прави искане за уважаването й по изложените в нея съображения.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на твърденията, изложени в жалбата, като пледира за оставянето й без уважение.

Подсъдимата Н. в предоставената й последна дума моли съда да не я разделя от семейството й, за което трябва да полага грижи.

Върховният касационен съд, І - во наказателно отделение, след като обсъди доводите, изложени в касационната жалба и в пледоариите на страните, както и всички материали, съобразно пределите на чл. 347 НПК и предоставените му правомощия, намери за установено следното:

С присъда № 7/12.01.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 3762/2023 г. по описа на Софийски 1 градски съд подсъдимата В. А. Н. е призната за виновна в това, че за периода от 11.08.2006 г. до 13.06.2012 г. в гр. София, ул. „Света София“ № 5, в сградата на „ОББ“ АД в условията на продължавано престъпление с 293 отделни деяния, в качеството си на длъжностно лице, изпълняващо отговорна работа и работа свързана с управление на чуждо имущество в юридическо лице - „ОББ“ АД /заемаща различни длъжности като : „Ръководител сектор“ в отдел „Картови продукти и услуги“, сектор „Сетълмент и връзки с международни картови организации“, Мениджър „Картови услуги и разплащания“ в Дирекция „Банкиране на дребно и картов център“, ръководител отдел/мениджър в Дирекция „Картов център“, отдел „Обслужване на клиенти“/, присвоила чужди пари – сумата от 489 313, 45 /четиристотин осемдесет и девет хиляди триста и тринадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, собственост на „ОББ“ АД, поверени й да ги управлява, като въвела неправомерно ръчно кредитни ваучери, които не отговарят на реална сделка в счетоводната система на „ОББ“ АД, довело до връщане на пари, които имитират възстановяване на сума от търговец при транзакции по интернет /чрез копиране на файл в счетоводен запис/, в резултат на което сумите са преведени от служебните банкови сметки на „ОББ“ АД /**** и ****/ по сметка към карти, издадени на името на Н. в „ОББ“ АД и присвояването е в големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал. 2 и ал. 3, вр. с ал. 1, т.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54, вр. с чл. 37, ал.1, т.1а, т. 6 и т.7 НК е осъдена на наказания: „лишаване от свобода“ за срок от пет години; „лишаване от право да заема длъжност на материално отговорно лице в държавна или обществена организация“ за срок от пет години; „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с поверяване за пазене или управление на пари или други материални ценности на значителна стойност“ за срок от пет години, като е оправдана по обвинението по чл. 203, ал.1 НК.

Със същата присъда подс. Н. е призната за виновна в това, че за периода от 07.03.2008 г. до 07.06.2012 г. в гр. София, ул. „Света София“ № 5, в сградата на „ОББ“ АД в условията на продължавано престъпление с 542 отделни деяния, в качеството си на длъжностно лице, изпълняващо отговорна работа и работа свързана с управление на чуждо имущество в юридическо лице - „ОББ“ АД /заемаща различни длъжности като : „Ръководител сектор“ в отдел „Картови продукти и услуги“, сектор „Сетълмент и връзки с международни картови организации“, Мениджър „Картови услуги и разплащания“ в дирекция „Банкиране на дребно и картов център“, сектор „Картови услуги и разплащания“, ръководител отдел/мениджър в Дирекция „Картов център“, отдел „Обслужване на клиенти“/, присвоила чужди пари – сумата от 157 430, 59 /сто петдесет и седем хиляди четиристотин и тридесет лева и петдесет и девет стотинки/, собственост на „ОББ“ АД, поверени й да ги управлява, като посредством достъп чрез предоставения й идентификационен номер **** е премахвала авторизации на реални транзакции с карти за покупки през интернет, принадлежащи на клиента на „ОББ“ АД В. Н. / кл.№ ****/, като вследствие отмяната на тези авторизации, сумите по транзакциите се изплащат не от сметки на В. Н., а от служебната сметка на „ОББ“ АД - **** и присвояването е в големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал. 2 и ал. 3, вр. с ал. 1, т.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54, вр. с чл. 37, ал.1, т.1а, т. 6 и т. 7 НК е осъдена на наказания: „лишаване от свобода“ за срок от четири години; „лишаване от право 2 да заема длъжност на материално отговорно лице в държавна или обществена организация“ за срок от четири години; „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с поверяване за пазене или управление на пари или други материални ценности на значителна стойност“ за срок от четири години, като е оправдана по обвинението по чл. 203, ал.1 НК.

С присъдата подс. Н. е призната за виновна в това, че за периода от 10.10.2011 г. до 31.05.2012 г. в гр. София, ул. „Света София“ № 5, в сградата на „ОББ“ АД в условията на продължавано престъпление с 14 отделни деяния, в качеството си на длъжностно лице, изпълняващо отговорна работа и работа свързана с управление на чуждо имущество в юридическо лице - „ОББ“ АД, в качеството си на „Ръководител отдел/мениджър“, Дирекция „Картов център“, отдел „Обслужване на клиенти“, присвоила чужди пари 26 349, 45 / двадесет и шест хиляди триста четиридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, собственост на „ОББ“ АД, поверени й да ги управлява, като по плащания с дебитна карта № ****, издадена на Л. З. в „Райфайзенбанк България“ АД, неправомерно извършила възстановяване на суми, чрез операция „Международен кредитен ваучер“, като манипулирала данните в банковата система, при което е била отразена несъществуваща сделка и платената сума е възстановена изцяло – сумите се превеждат от служебна банкова сметка на „ОББ“ АД - **** /вътрешна сметка с натрупване/ и се нареждат по дебитна карта № ****, издадена на Л. З. в „Райфайзенбанк България“ АД, като присвояването е в големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал. 2 , т.1 и ал. 3, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54, вр. с чл. 37, ал.1, т.1а, т. 6 и т. 7 НК е осъдена на наказания: „лишаване от свобода“ за срок от три години; „лишаване от право да заема длъжност на материално отговорно лице в държавна или обществена организация“ за срок от три години; „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с поверяване за пазене или управление на пари или други материални ценности на значителна стойност“ за срок от три години.

С присъдата на основание чл. 23, ал.1 НК е определено едно общо наказание на подс. Н., като й е наложено най - тежкото от тях - пет години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, към което на съобразно чл. 23, ал.2 НК са присъединени по леките наказания - „лишаване от право да заема длъжност на материално отговорно лице в държавна или обществена организация“ за срок от пет години, както и наказание „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с поверяване за пазене или управление на пари или други материални ценности на значителна стойност“ за срок от пет години.

Срещу присъдата е подаден въззивен протест с искане за отмяната в оправдателната й част и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по първоначално повдигнатите й обвинения за извършени престъпления по чл. 203, ал.1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, с налагане на съответните санкции.

Подсъдимата също останала недоволна от присъдата на СГС и подала жалба срещу нея с искане за намаляване на размерите на наложените й наказания и отлагане изпълнението на 3 определеното й общо наказание, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК.

По жалбата и протеста в САС е образувано в.н.о.х.д. № 344/2024 г. С въззивна присъда № 14/09.05.2024 г., постановена по същото дело, първоинстанционната присъда е отменена в оправдателната й част, като подс. Н. е призната за виновна в това, че престъпленията по първите два пункта на обвинителния акт са за длъжностни присвоявания в особено големи размери и представляват особено тежък случай - престъпления по чл. 203, ал.1, вр. с чл. 202, ал.1, т.1 НК, като на основание чл. 58а, ал.1, вр. с чл. 37, ал.1, т.1а, т. 6 и т. 7 НК за първото от тях й е определено наказание дванадесет години лишаване от свобода, редуцирано с една трета на осем години лишаване от свобода, а за второто – десет години лишаване от свобода редуцирано с една трета на шест години и седем месеца. Наложено й е и наказание „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с поверяване за пазене или управление на пари или други материални ценности на значителна стойност“ за срок от осем години за първото престъпление и за срок от шест години и седем месеца за второто.

Присъдата на СГС е потвърдена в частта относно третото престъпление по чл. 202, ал. 2 и ал. 3 НК.

На основание чл. 23, ал.1 НК с въззивната присъда е определено едно общо наказание за трите престъпления в размер на осем години лишаване от свобода.

Въззивният съд с постановения от него съдебен акт е потвърдил първоинстанционната присъда в частта, с която на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; в частта, с която на основание чл. 23, ал. 2 НК към определеното общо наказание са присъединени по - леките наказания: „лишаване от право да заема длъжност на материално отговорно лице в държавна или обществена организация“ за срок от пет години, както и наказание „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с поверяване за пазене или управление на пари или други материални ценности на значителна стойност“ за срок от пет години; в частта относно веществените доказателства и разноските по делото.

Касационната жалба, подадена срещу така постановената въззивна присъда е допустима, тъй като е депозирана от лице, което има право на това, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

В жалбата се твърди наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – 3 НПК. В писменото допълнение към нея се сочат доводи единствено в подкрепа на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание, поради което, съобразно разпоредбата на чл. 347, ал.1 НПК само те подлежат на касационна проверка.

Наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК се аргументира с довода за неправилно квалифициране на първите две деяния по обвинението по чл. 203, ал.1, вр. с чл.

202, ал.1, т.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК - длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. В тази връзка се твърди, че подсъдимата, с оглед 4 чистото й съдебно минало, семейните ангажименти и трудовата й ангажираност не е с висока степен на обществена опасност, поради което единствено причинените с деянието вреди и размера на присвоените суми не са достатъчни, за да се квалифицират престъпленията по чл. 203, ал.1 НК.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на въззивната инстанция относно приложимия материален закон. В конкретния случай присвоените с двете деяния чужди пари са в особено големи размери, доколкото значително надхвърлят критерия, установен в съдебната практика (ТР на ВКС № 1/1998 г.) за определянето им като такива – когато общата сума /при обвинение за деяние по чл. 26, ал.1 НК/ надхвърля 140 пъти минималната работна заплата за страната за инкриминирания период. Размерът на минималната работна заплата в края на инкриминирания период за престъпленията и по първия, и втория пункт на обвинението - е 290 лева, определен с ПМС № 300/10.11.2012 г. При това сумата от 140 минимални заплати по 290 лева – 40 600 лева, е значително по – ниска от размера на присвоената сума с първото престъпление - 489 313, 45 лева и сумата от 157 430, присвоена с второто деяние. В този смисъл е налице първият квалифициращ елемент по чл. 203, ал.1 НК – длъжностно присвояване в особено големи размери.